“Зайченцето бяло” – литературен анализ с елементи на криминале

Замисляли ли сте сериозно и откровено върху подтекста на някои от най-популярните детски песни? Вероятно не, защото ви е писнало да ги пеете, камо ли да мислите върху тях. И правилно. Няма нужда, защото днес в Майко Мила е Маша Павлова, която е помислила съвсем отговорно и ни споделя следващия литературен анализ на “Зайченцето бяло”.

(Водещата картинка е от видеото към “Зайченцето бяло” от поредицата на Маргаритка в изпълнение на Вики от Мастило и вокална група “Шоколадче”. Припомнете си песента, за да сте съвсем навътре в анализа.)

Колко пъти може човек да реве на един и същи филм? – Много! А на книга? – По-малко. На песен? – Рядко, но може. А на детска песен? – Ъъъ? Мда, малката ми дъщеря реве на „Зайченцето бяло”, ама всеки път. И все нея иска да пея, когато я приспивам. Аз пея, тя реве горчиво, после се успокоява и така се разделяме.

И понеже песента аз вече знам наизуст, зачудих се кое ѝ е толкова драматичното на тая песен, дето се вика, деца се губят непрекъснато, после някои даже се намират – чудо голямо! Зарових се надълбоко в дебрите на литературния анализ, разкостих сюжета, персонажите и подбудите им и ето сега позволете ми да ви направя съпричастни към няколкото факта, които ме заинтригуваха.

Къде са родителите?!

Първо, имаме едно зайче, което играе цял ден (забележете!) в гора, макар и близка. Къде са родителите? Да, може да работят, все пак някой трябва да изкарва пари за моркови и маратонки „Зайк”. А за поредна година клетото зайче не е класирано за детска градина в системата на Столична община. Такъв вероятно е и случаят със сърничката, която му прави компания, и там родителско тяло очевидно отсъства.

Защо „в гората”?

Приемаме, че условията са го наложили, макар че в текста не става ясен възрастовият диапазон на героите, така че спокойно може да иде реч и за тийнейджъри. А ако това е така, зайче, сърничка… Много завоалирано намекват за различни полове, личи си, че не е писана в наши дни, защото иначе със сигурност щяха да са я еднополови, я безполови.

Но защо в гората, а не на близката полянка, например? Не им е чиста работата… Твърдят, че са си играли, ама като нищо са се натискали или са пафкали джойнт по шубраците, или и двете, а родителите вече тотално са изпуснали контрола.

Загуба на ориентир за време и пространство

Зайчето разбира, че е закъсняло чак когато слънцето залязва?! Вие сериозно ли? Огромна част от българските зайци в първи клас се сдобиват с телефони, алоооу! И ако им падне батерията, все някой друг (например сърничката) ще е осведомен за времето от деня. Не разбирам как толкова неактуална песен продължава да се тиражира.

По-интересно е обаче какво прави зайчето, когато разбира, че е закъсняло. Не се сеща да се обади на някого, не казва на сърничката „я, да се прибираме”, не си пуска дори GPS-a, не пита първия срещнат гарван за пътя, ами тръгва да бяга! Без посока, колкото му крака държат.

На сърничката майната ѝ, тя вече не присъства в разказа, да се оправя! На това ли учим синовете си? Да изоставят момичетата в гори тилилейски посред нощ и да бягат? Всичко се концентрира в заешкото начало. – БРАВО! Който го е измислил, да го накичат с венец от зелки.

Изкупление и спасение

Но да се абстрахираме от мистериозното изчезване на сърничката и да обърнем внимание на безпомощността на зайчето. Това малко, сладко, бяло, пухкаво, егоистично гаднярче, изоставящо приятелките си в труден момент, се озовава зашлевено от кучката съдба. Типичното мамино синче, седнало да плаче, живо да го ожалиш. А га яде кифтета ни рива! ТАКА МУ СЕ ПАДА! ГОСПОД Е СЪРНА!

И кой го спасява това нещастно, изоставено, отчаяно зайче в крайна сметка? Светулката, как кой?! Поредната героиня в разказа, която не само тържествено му огрява пътя, ами направо го води при техните. Тук подозирам, че авторът е натоварил образа на светулката със символиката на органите на реда.

Това е нещо като намек, че като сгазиш лука, полицията идва и те измъква, дори и да си прецакал приятелката си преди това – всичко ще ти се размине. Кое не е така и в реалния живот? И после като отиде при милата си майка, тя ще му помогне да заличи следите…

Поанта

В заключение ще кажа, че „Зайченцето бяло” е една социална балада. Поучителна е за това в какво общество отглеждаме децата си, за това какви е момци раждала българска майка юнашка и какви е песни пяла, пее и днес нашата земя хубава. А децата реват ли, реват, ама кой да разбере, че то си е баш за рев.

Facebook коментари