За детската градина, анонимно и от кухнята

Майка ми е учител в детска градина и описвания от Вас модел е моделът, който тя натяква на родителите от години. Колко са я послушали – единици.
В държавната ясла, която посещаваха и двете ми деца не са имали никакъв проблем. Нямам представа тези сестри на какви транквиланти бяха, но не съм ги чувала да повишават тон и винаги са били усмихнати. А съм ходила във всякакви странни часове, за да занеса я нови сухи дрехи, я допълнителни пантофи и т.н. От вътре винаги съм чувала песнички и бърборене.
За нас шокът беше детската градина, защото от дете, което ходеше с „Ура“, каката се превърна в кълбо от нерви, което си събличаше дрехите, за да не излиза от дома, криеше се и т.н. Майка ми беше в друга група в същата градина и не еднократно е ходила да провери през прозорците какво става (и в държавните има такива прозорци за наблюдение, без децата да те видят) и за една година не забеляза никакъв проблем, но ужасът на дъщеря ми от групата/учителките не отшумя. Накрая я преместихме в друга група, в която се освободиха места. Новата група беше с доста спорна репутация, няколко деца се бяха отказали, но решихме да опитаме. Госпожите бяха сравнително млади и на мен лично много ми допадаха. Адаптацията там отне по – малко от две седмици и усмивката на дъщеря ми се върна.
Няколко месеца по – късно госпожата от старата група я „пуснаха по телевизора“. Лепила устата на дете с лепенка.
Та от този горчив опит мога да кажа – камерите няма да помогнат. Трябва да се увеличат заплатите и госпожите-пенсионерки да си ходят. Когато си прилагал цял живот Макаренко все ще знаеш в кой ъгъл камерата няма видимост или как да наплашиш децата, така че никой да не разбере.
В момента в държавната детска градина, която и двете ми деца посещават, 1/3 от персонала са пенсионерки по заместване. От останалите – млади са тези между 40 и 50 г. Учителките под 40 се броят на пръстите на едната ми ръка. В едната яслена група и четирите сестри плюс учителката и лелята са пенсионерки – там са да си наглеждат внуците.
На повечето не им дреме и да ги уволнят – учителки в София се търсят непрекъснато, ако не може да гледат деца по домовете за същите пари, а млади желаещи да влязат в група с 30 деца -няма.

Първо да поясня, че написах моя материал преди да прочета този с Берлинския модел. Второ – не отричам въпросния модел, по-скоро мисълта ми е, че всяко детско заведение може да си състави някакви правила за по-лесно адаптиране на децата. Няма нужда да откриваме топлата вода.
Абсолютно съм съгласна с това, подобни модели да бъдат въведени навсякъде. Чудя се на колегите от държавните градини – с подобен модел ще бъде значително по-леко както за детето, така и за тях.
Не ограничаваме достъпа на родителите след първото посещение. Имаме много случаи, в които майката идва с детето си, да кажем, цяла седмица, но след това раздялата става още по-тежка.

Да, таксата ни е по-висока от тази в държавните градини, но с 15 деца работи един педагог, а помощ се налага основно при хранене и при приготвяне за сън.

А както се казва в един коментар във фейсбук под материала ми: „И, ДА, всички деца плачат. Това не означава непременно травма, а често само протест.“

Ако материалът е „от кухнята“, то тази кухня е на някой изискан ресторант с добра храна и прекрасна атмосфера… Звучи страхотно, пожелавам го за всички деца и родители, но масовият случай е малко по-различен.
Преди 4 години детето ми започна да ходи на ясла и все още не съм си простила, че му го причиних.

Благодарна съм, че детето ми посещава частна градина, не веднъж съм казала, че ако трябва, само хляб ще ям, за да остане там, защото съм много доволна.
Бих искала да споделя моя опит с оставяне на малко 1г и 3м дете на ясла (в частната) – детето ревеше, нищо че бях с нея, стоях 40 минути, уговарях я, с едната леля се опитвахме да я разсеем, заинтригуваме с играчки и т.н., единствено децибелите се засилваха. Дойде при мен една възрастна медицинска сестра, която ми каза, че колкото повече изкарам там, толкова по-трудно ще е да се разделим, предложи да я вземе и да изляза. Реших да пробвам, защото ми беше ясно, че съм в патова ситуация. Излязох. Не знам какво направи тази жена, на първата минута дъщеря ми млъкна, даже я чух и да се смее. Жената имаше невероятен подход към децата, а не беше педагог.
Вече в градинската група дойде нова учителка, психоложка, млада. Педагожката беше болна и учителката се занимаваше с децата. Моето започна да не ходи по-голяма нужда в градината, защото „Много време седиш и бавиш всички!“. Таз дама бързо си тръгна, но една година й оправяме щетите…
Така че за мен няма значение възрастта на човека, който се грижи за децата, а дали обича деца изобщо.
Да споделя, че изпълних почти всички стъпки, от предложените в статията, за адаптация, но децата са различни, нужен е индивидуален подход, което с 1 възрастен на 15 деца, не виждам как може да стане. Учудена съм, че запомнят имената на всички деца 🙂
Едно нещо ми каза педагогът в началото – дъщеря ми се адаптирала бързо, защото съм била много спокойна.
Гледам в началото на годината – детето реве вътре, мама отвън… колко често плачете, защото детето плаче, в други ситуации? Ако самите вие нямате доверие на институцията, в която оставяте детето, не мислите ли, че то не го усеща. Ако се чувствате, все едно го изпращате на заколение, не мислите ли, че то не го усеща? Май за това ми лепнаха епитета „спокойна“, но за щастие имам възможността дъщеря ми да ходи на градина там, където имам доверие, че ще се грижат за нея.
Колегите ми ми разказват за държавните градини, които посещават децата им и се хващам за главата. Организацията е пълна пародия…
Едно време и аз съм яла бой в градината, но никой и никога не се е подиграл с личността ми, не ме е обидил.
Напълно съм против боя на деца, но съм още по-против издевателствата над крехката детска личност с обиди, залепване на усти и подигравки. Защото дълбока рана минава, лоша дума не се забравя. Това оставя следи за цял живот.
Май това трябваше да го напиша на мейл по-подробно и да го изпратя на Майко Мила 🙂

Описаните от мен мерки няма да направят таксата в държавна ДГ десеторна. Ще я увеличат, но точно с колко – трябва да се направи разчет и да се намери приемлив баланс. Увеличението ще дойде от това да се удвои броят на учители и възпитатели. Останалите разходи на детските градини при запазване броя на местата остават същите (помещения, режийни, храна, материали). Ако знаем как се формира бюджетът на една общинска дг, много лесно можем да изчислим как ще се отрази удвояването на перото за педагогически (без административен и друг) персонал.
Например, ако приемем че една детска учителка получава по 600лв месечно (какъвто пример дадохте), и ни трябват 2 такива за група от 14 деца, това означава 85,71лв на дете, ако държавата не поеме никаква част от този разход и той легне изцяло на родителите. Т.е. от 50лв таксата трябва да стане 135,71лв. месечно. Това е цената на групи от по 14 деца с по 2 нископлатени възрастни.
На практика организацията на работа трябва да се промени така, че част от персонала да бъде подвижен между групите, за да се оптимизира времето им. Например 2 групи от по 14 деца могат да бъдат обслужвани от общо 3 възрастни в определени моменти: сутрин докато всички пристигат, следобяд докато едно по едно си отиват, тъй като децата на практика рядко са 28 в тези периоди. След това, при работата през деня, динамично разделяне на подгрупи позволява например 2-ма възрастни да бъдат с 18 деца на двора, докато 1 е с други 10 деца в – примерно – танцово занимание и така в определени периоди са ангажирани 3-ма вместо 4 възрастни. Четвъртият би могъл през това време да е на среща с новопостъпващо дете и родителите му.
Адаптационният модел не изисква ресурс, а само реорганизация. Постъпването в детска градина се разсрочва във времето така, че ново дете постъпва не по-често от веднъж на две седмици. Идеята за „учебна“ година в детски градини и ясли няма особен смисъл и няма причина малките да започват в конкретен месец. Големите освобождават места накуп през юни, но тези места не е нужно да бъдат запълнени наведнъж през септември. Лятото може да се работи на по-лек режим, с намалени групи и по-малко персонал, което е също така и подходящо време за започване на първите адаптации. Есента поетапно постъпват следващите деца, едно по едно за да се адаптират. Това означава, че някои родители няма да могат да си пуснат детето на детска още през септември, а примерно редът им ще дойде през ноември. Вярвам, че това неудобство може да бъде изтърпяно.

Горният ми коментар беше по повод твърдението, че ако се намали съотношението деца:възрастни до границата на безопасност, таксата в държавните дг би се изравнила с тази в частните. Няма такова нещо. Забележете, че примерът, който дадох (135лв), не изисква дори съкращаване на места за децата от детските градини, т.е. няма да влоши ситуацията с дефицита на места, която имаме в момента; освен това предполага нулево участие на държавата, т.е. най-лош сценарий.
Искам да добавя 2 неща:
1. Както казах, сметката ми е валидна при наемане на нископлатен персонал. Но аз вярвам, че заплатите на персонала в ДГ трябва да бъдат поне двойни на цитираните 600лв (за учител в начално училище – взех примера от по-горен коментар). Повишаването на заплатите на работещите в ОДЗ трябва ние всички като граждани да го изискваме от управляващите. Сигурно част от тази цена трябва да се поеме и директно от родителите, т.е. да сме готови или за повишаване на таксите (над споменатите от мен 135лв месечно), или намаляване броя на местата в ДГ; вероятно някакъв баланс между двете + дофинансиране от държавата.
2. Забележете, че при намаляване на съотношението деца:възрастен, работата на педагозите и възпитателите ще бъде по-лека и по-приятна за тях самите, отколкото е нечовешкото натоварване, което понасят в момента.
Тези две мерки (по-висока заплата и по-приятна работна среда) ще направят по-лесно привличането на нови и по-добри кадри в професията, т.е. ще спомогнат за решаване на кадровия проблем, който беше посочен също в коментар по-горе.
Мисля, че не е нереално да се стремим към система, в която таксата е към 120лв (част от разхода за допълнителен персонал и по-високи заплати се поема от държавата и част – от родителите), групите са от по 14 деца с двама възрастни, а учителите и възпитателите са добре платени, спокойни и работят с удоволствие.

Реално не съм виждала повече от 12-15 деца в група. Останалите са фанотоми които само държат местата .
Също така и половината о икновено са болни.. В нШата зимата имаше период в който ходеха 6-7деца.. така че се получава реална пройка съвсем допустима и този довод отпада…
Освен кеклама на частните градини аз тук нищо от кухнята не видях..
Обичам статиите на майкомила но тук доста се разочаровах-свалили са нивото и пълнят с ”баластра”.

Всичко добре, ама това „билингвална“… Ще ви се счупи ли езика да кажете „двуезична“!?! Или просто не звучи така гъзарски?