Вкъщи си е най-добре

Текстът на Христина Стойчева е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!

Ден 1

Всичко започна в един летен ден.
Прибрах се от нощна смяна, оправих си багажа, пих кафе (както обикновено, разбира се) БЕЗ КАФЕ или по-точно БЕЗ КАФЕТА, поне няколко чаши на ден, понякога им губя бройката.
Отидохме навън с нашите до колата, отворих багажника и под „багажник“ може би се подразбира какво последва. Ако не се подразбира, ЕТО, уточнявам – натоварихме багажа и го затворих.

И фиуу-фиууу потеглихме. Пътувахме и пътувахме, бе забавно, накрая стигнахме нашата дестинация.

Настанихме се в хотела. Нямаше вода, което не е нормално. Избеснях, но въпреки това решихме да си направим поход до Бекови скали. Не знаехме накъде да потеглим. Използвахме Google Maps навигатор, който малко или много ни подведе. Лутахме се. Накрая разбрахме откъде да минем, за съжаление не по правилния маршрут за поход, а по един доста неприятен път.

Ходихме и ходихме, задъхах се дори, но не толкова от умората, а от самата жега – все едно адът бе на земята.

И стигнахме. Исках да се снимам, защото гледката бе хубава, но уви, имаше много хора и ставаше голяма блъсканица. Постояхме малко, а след това тръгнахме наобратно. Спряхме на една беседка, хапнахме. Приятно беше най-вече хапването, но въпреки това се прибрах доста разочарована от всичко. Поне вече имаше вода, та можеше да си хвърля един душ. Стана време за вечеря. Тук няма толкова за разказване, мога да кажа само, че беше вкусно.

Ден 2

Събудих се в 9:30, закусих мекици със сирене и конфитюр. И това беше вкусно. За съжаление, времето бе лошо, навън валеше и нямаше как да се направи още един хубав поход из природата, но за сметка на това се видяхме с роднини.

Решихме да отидем в заведение – да хапнем, да поговорим, да се веселим, но по път към заведението гърнето (ауспухът) на колата падна. Оказахме се едва ли не в нищото, без сигнал, по средата на пътя, но за щастие се справихме и с този проблем и след забавяне около половин – един час стигнахме нашата локация.

Хапнахме (беше вкусно) и, общо взето, ала-бала, подробности не са нужни, беше приятно.
Потеглихме обратно към хотела, беше време за почивка. Реших да подремна и си легнах. Стана време за вечеря. Нужно ли е да казвам, че беше вкусно?

Ден 3 – последен (време беше да се прибираме)

Станах в 8:00, пих кафе и закусих топла, ама наистина топла, мека баница с айрян. Взехме багажа, натоварихме го в колата и газ към дома.

Направихме леко отклонение за снимки. Имаше и една красива чешмичка, там също си наприхме снимки и дотук всичко беше наред – бях нахранена, напоена, направихме си „фотосесия“ и тъкмо да се кача в колата, залитнах леко назад и краката ми подгизнаха заради каналчето, в което стъпих. Чорапи, обувки, всичко беше мокро и донякъде кално. Пътувах с боси крака. Малко ми се спеше. Като цяло беше една хубава почивка, но определено вкъщи си е най-добре.

Post Views: 189