Вдъхновение

Текстът на Йоана Маркова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Помня много ярко как моята майка ме караше (возеше) до детската градина. С едно колело, аз качена отзад (без предпазни колани, разбира се), спираме на един павилион за палачинки, хапвам и продължаваме. Ах, да можеше и сега…

Моята майка обича красотата, обича честността, обича да мечтае. Да, тя много обича да мечтае. Получава ѝ се! Сбъдва МНОГО свои мечти. Обича да прави красиви неща, да твори. И мен учи на това.

Една едничка съм ѝ. Всичко ми е дала и ме е научила на най-важните уроци. Подкрепяла ме е и в най- безумните желания.

Няма да забравя една Нова година, аз, тийнейджърка, решавам, че искам коледен маникюр с бяла основа и елхички. По онова време нямаше маникюристи (поне в нашия град). Без много да я моля, започва да ми рисува ноктите с блажна боя с надеждата, че ще изсъхне и е само за една нощ (да, блажна боя!).

Стана много красиво, но уви след 4-5 часа все още не можеха да изсъхнат. Почистихме ги, бях без рисуван нокът, но бях удовлетворена от опита. Коя майка ще започне тази безумна дейност на 31 декември!?

Моята майка има „златни ръце”. Не се шегувам! Каквото и да започне да прави, всичко е красиво! Умее да плете. Като бях дете имах най-красивите плетива. А нея как я помня по онова време – толкова модерна, стройна и винаги различна.

Обича да прави всякакви вкусотии. Не стига, че са красиви, но и толкова вкусни. Смайва ни със своите питки и любимите на всички кифлички (поне това усвоих от нея).

Обича да приготвя трапези, да събира роднини и приятели – така си пълни душата с приятни емоции. Знае и да отсява неверни другари, недоброжелатели.

А нейните гоблени са достойни за изложба. От красив по-красив, прецизно ушити, рамкирани и старателно окачени на стената да им се радваме цялото семейство. И това начинание усвои. „Отдава ѝ се” ще кажете. Не е само това, старателна и търпелива е. Колко е търпелива…

Уча се от нея, наблюдавам с какъв ентусиазъм започва всичко в живота. С тази си нестихваща усмивка и ведрост. Всъщност имам много още да уча за отношенията между хората, за любовта, за уважението, за това как да гледам по-леко на нещата. Истинско богатство е да имаш такава майка!

Споменах ли за цветята и вълшебната и градина?! Няма цвете непоникнало, всички ѝ се радват и усмихват, озарени от слънцето. Златни ръце има, казвам ви.

Моята майка е необикновена (знам, ще кажете и вашите сигурно). Заразява с позитивизъм, не губи кураж никога, наблюдава ме зорко (даже и сега, с две деца и съпруг) и бързо може да ме свали на земята.

Странно как на 34 години все още ми се обръща коремът, когато ме погледне с укор.

Това е моята майка силна, усмихната, даряваща добро, безумно работлива и с крехка душа. За нея няма невъзможни неща!

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.