Украинският актьор Олег Загородний: „Борете се за достойнството и свободата си“

Олег Загородний е украински театрален и кино актьор. Роден е на 27 октомври 1987 г. в Киев. През 2005 г. постъпва в Националния киевски университет за театър, кино и телевизия. Кариерата му започва в театъра в Киев, а през 2015 г. става част от трупата на московския театрален център „Гогол“.

От 2010 г. се снима във филми, като прави своя дебют в „Демони“ и „1942“. През 2021 г. Излиза игралният филм на естонския режисьор Петер Ребане „Жар птицата“ (Firebird) със Загородний в главната роля. Филмът разказва история по действителен случай от 70-те години на миналия век, в разгара на Студената война. Историята е за любовната връзка между лейтенант от съветските военно-въздушни сили Роман Матвеев (Олег Загородний) и редника от армията Сергей Серебренников (Том Прайор).

Филмът е показан на българската публика в рамките на специална прожекция по време на Sofia Pride Film Fest, а втората бе преди дни с участието на самия Загородний.

Олег, щастливи сме да ви видим на българска земя. Сигурно ви беше трудно да дойдете в България?

Радвам се, че съм в прекрасната ви страна, която помага на много мои сънародници да намерят сигурност, любов и грижа в тези тежки за родината ми времена. Да, не беше лесно да стигна дотук. Наложи се да ползвам няколко вида транспорт, да прекося Украйна с влак, да пътувам с кола, да се кача на самолет. Знаете, че войната в Украйна е причината да нямаме никакви полети, което много затруднява пътуванията.

Но, вижте, това са малки проблеми на фона на трудностите, които имат украинците, свързани както с усещането за сигурност и свобода, така и с глада, насилието и злоупотребите на руските нашественици. Чувствам се добре от това, че мога да пътувам покрай филма „Жар птица“ и да разказвам какво се случва в моята родина, която е нападната по ужасен начин от един полудял окупатор.

Затова километрите, денонощията път и умората нямат значение. Важно е много хора да научат, че в моята родина има война, която убива невинни деца, жени и мъже, армия, която изнасилва, ракети, които унищожават живота ни. Благодаря на България, че се грижи за нашите хора и че им дава надежда и подслон. Надявам се скоро войната да свърши.

Как живеете вие в Киев сега?

Животът ми в Киев е близък до нормалния. Уви, вместо самолети, над града ни летят само ракети. Опитваме се да сме нормални и да запазим самообладание, въпреки че е трудно. Животът ни се промени от войната.

Аз имам свое място, кафене, което отворих преди войната, в което сам правя кафето – бариста съм, както и сладките неща. В началото на войната всички бяхме много уплашени и стреснати, никой не вярваше, че това ще се случи.

Сега в кафенето ми идват все повече хора, говорим за войната, пием кафе, опитваме се да сме нормални въпреки ненормалните условия, които войната ни създава.

Ужасно е да се събудиш от взрив и да разбереш, че ракета е паднала близо до дома ти. Странно е всеки ден да виждаш и войници по улиците, както и да се срещаш с бегълци от унищожените градове Мариупол, Херсон… Това е много страшно, но е действителността, с която трябва да се борим. А аз вярвам, че Украйна ще победи в тази война. Моят народ е свободен и няма нужда да бъде освобождаван от никого. Ние имаме път към Европа, където има свобода, равенство, мир и уважение на различието.

Разкажете ни за ролята ви в „Жар птица“. Защо приехте поканата да участвате в този филм, в който играете войник гей?

Аз съм актьор и за мен всяка роля е предизвикателство, включително тази. Да изиграя Роман Матвеев, пилот на изтребител, беше приключение в личен и професионален план. В личен – защото трябваше да науча английски за три месеца, а в професионален – защото трябваше бързо да се напасна с големия екип на тази изключително професионално създадена продукция.

За мен този филм е важен, защото е филм за любовта. Не е филм просто за двама гей мъже, които се крият от КГБ, защото са войници и това е забранено. Не е дори филм за страстта между двама мъже. Тази история е за нещо много повече – за това да си свободен и щастлив да обичаш някого въпреки измислените правила и ограничения.

Имам приятели – гей хора, които живеят в Москва. Живеят заедно, като семейство, повече от 10 години. Когато единият, Миша, влезе в болница, другият не можа да се погрижи за него, да бъде с него, защото не е роднина.

В това се превръща сега Русия – в онзи Съветски съюз, в който свободата, достойнството, личността нямат значение.

В това иска Русия да превърне и моята страна, но няма да се случи – ние сме свободни и избираме щастието, свободата и равенството, които ще имаме само ако сме в Европа. В света, в който има все по-малко любов, да убиваш в името на идеология, е античовешко и е равносилно на геноцид.

Много българи са на страната на Украйна в тази война, не са малко и хората, които подкрепят военните действия и Русия. На тях какво бихте искали да кажете?

Вижте, аз знам, че вашият президент е на страната на Русия във войната, социалистите – също. Но познавам и българи, които са на страната на свободата и отлично разбират, че това е абсолютно необходимо условие, за да живеем достойно. Такива хора са Кремена от „За доброто“, Ива и нейния екип от центъра „Ела“, Сашо Миланов, Алек Алексиев, Георги Божилов, момчетата от Дома на киното, техни приятели и хиляди българи, които са приютили в дома си мои събратя украинци. Нормалните хора разбират, че агресията е недопустима. Опитът за превземане на една независима държава, изнасилванията и убийствата са ужасни извращения на идеолози с болни мозъци.

Казахте имената на няколко българи… Какво ви свързва с България?

Войната. Войната и ужасните последици от нея за хората от страната ми. Посетих центъра на Кремена (Интеграционен център „За доброто“ – бел. ред.), който помага на деца и техните майки от Украйна. Видях в очите на българите онази добрина и топлина, която ни трябва сега. Видях братя и сестри, които са отворили дома си за нас и нашите проблеми. Украйна е благодарна за това.

Алек Алексиев пък помогна на украинско момиче да стигне до български дом, където сега е спокойна. Георги Божилов и Алек са пътували няколко пъти до Украйна, за да дарят техника и хуманитарни помощи. Георги беше с мен и моите приятели, за да напазаруваме и дарим на центъра на Кремена стоки от първа необходимост. Видях и признанието, уважението и подкрепата в очите на българската публика на филма „Жар птица“. Виждам и оценявам усилията на обикновените българи. И в същото време се чудя къде са ви политиците. Но това е дълга тема…

Какво бихте искали да пожелаете на читателите на Майко Мила?

Пожелавам ви да сте свободни и обичани. Да обичате децата си, да се грижите те да пораснат свободни, в свят без войни, да им дадете възпитание, с което да се гордеете, и те да направят велики дела.

Пазете се. Ако сте жертви на насилие или злоупотреби, не се крийте, бъдете като нас, украинците – борете се за достойнството и свободата си. Не мълчете. Щастието и добротата са в основата на добрия живот.

Post Views: 626