Днес при нас в Майко Мила! е бременната Яна Младенова, която води със себе си всички други Яни, заселили се в нея паралелно с бебето. Титулярната Яна едва ги издържа, но успява и да се забавлява с тях. Ето как ни ги описа.
Когато терминът ти е в края на септември, е напълно ясно, че доста добре си отпразнувала Нова година. Дори и да не си изтеглила късметчето с “Плодородие” от баницата, питката (или който и да е друг пухкав тестак, който си яла по онова време), е ясно, че нещо е хванало дикиш.
Дотук добре. Само дето, докато пишкаш на втори тест за бременност и се каниш да си направиш и кръвен, за всеки случай, все още не знаеш, че преди да се срещнеш с малкия човек, който започва да се образува в корема ти, ще ти се наложи да се запознаеш и с няколко други.
И всички те тихичко – ни лук яли, ни лук мирисали, ще започнат да изскачат една по една от теб и да ти късат нервите.
Оная, дето все ѝ е неудобно
Очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклина цяла вселена. А тая вселена е твърде топла, много неудобна, убива на краката, врязва се в дясната плешка, гади ѝ се, не ѝ се яде специално купеното за нея помело, а вече предпочита диня, нищо че е февруари.
Човек би искал да ѝ откъсне главата, но тя сякаш вече го очаква – това ще е просто следващото действие в цялата тази трагедия.
Ентусиазираната
С хват на катерач, способен без проблем да изкатери последователно всички маршрути на Лакатник, е сграбчила бебешко боди с надпис “Дреме ми на памперса”. Очите ѝ са станали на палачинки, а с продавачката се борят коя повече пъти ще успее да каже “Леле, колко е яко!” или производни синоними, описващи нечуваната прелест на гореспоменатото боди. Нали 100% памук, ама то друго не би си и помислила да купи.
А ония готини ръкавички срещу драскане видяхте ли ги? Имат мишле отгоре. Ами биберона?! Не успява да напише ода за биберона, защото вече се е изстреляла с 200 към другия край на магазина, където има чувалчета за сън с бродирани патета.
Емоционалната
“Задържа си ръката на корема ми 5 секунди и малко. Не 6. Дали му пука за бебето?”
Очите ѝ започват да мигат като крилата на колибри, а някаква сълзичка ги кара да блещукат. Още малко и ще подвие опашка, ще се понесе с невиждана грация към някое отдалечено кътче на двора и ще започне да гради в главата си драматични сценарии.
За част от тях някой турски продуцент би се изръсил с купчина лири и обещания за доживотни почивки в Бодрум. Само дето зависи с какъв тон го предложи. И дали я гледа в очите. И дали я попита как е…
Е на тая вече съвсем бих ѝ откъснала главата.
И то всичко хубаво, само дето направо не знам още колко такива лунатички ще се появят веднъж щом дойде краят на септември. Ама тогава… бебето да му мисли!
Може би ще харесате
Още от Бременна съм!
Как да се грижите за гърдите по време на бременност
За бъдещата майка е от изключително значение да знае как се променя тялото ѝ по време на бременността и какво …
6 години след първото дете и вече съм забравила какво е да си бременна
Втората бременност може да е планирана и желана и пак да ни изненада с това колко неща се променят и …
„Бременните не трябва да бъдат ваксинирани.“ Така ли е в действителност?
Защо у нас все още се говори за това, че е опасно да се ваксинират бременни жени, при положение че …
