Три жени и едно твърде добро хрумване

20:30. Обикновена жилищна кооперация в София. Във вечерната тишина се разнася детски полурев-полуписък: “КЪДЕ Е ДОКТОР БОБАДОВААА??!!? ИСКАМ ДА Я ВИДЯЯЯ!!! ПОКАЖИ МИ ЯЯЯЯ!”. Майка отговаря, сочейки в книга: “Ето я, не я ли виждаш, ето я!”. “Но това са само кракаааааааа!”, продължава недоволството. “Само крака са, защото главните герои в книгата са животните и те трябва да се виждат” – твърде нелеп опит за финтиране на защитата от страна на майката. В крайна сметка нещата се поуспокояват и четенето на “Котаракът Бойда и Доброто Хрумване” продължава. И оттогава не е спирало, защото книжката се превърна в любим вечерен ритуал.

И понеже не е редно деца да пищят, роднини да се стряскат, цял квартал да се буди в неведение КЪДЕ Е ДОКТОР БОБАДОВА, ето я днес в Майко Мила заедно с Тереза Йовчева и Мила Джи Гатев. Последните две госпожи са отговорници по идеята да вкарат д-р Бобадова в книга, която да напишат, да илюстрират и да я пуснат да си живее живота.

А този живот на нас засега ни се струва доста хубав, защото “Котаракът Бойда и Доброто Хрумване” е смешна и умно написана книга, еднакво приятна и за децата, и за техните родители. А освен всичко изброено, появата ѝ е съвсем смислена и заради каузата, зад която застава. Един лев от всяко продадено копие отива като дарение към фондация “Дивите животни”.

А ето ги сега в целия им блясък Тереза Йовчева, Мила Бобадова и Мила Джи Гатев.

С какво се занимават във всекидневието си хора, които намират време да участват в създаването на детска книга?

Мила Бобадова: Ветеринарен лекар съм. Занимавам се основно с дерматология, но и менажирам голям екип. Целият ми живот е концентриран върху това. Време не намирам. Крада от времето ми с близките, но живея с най-якия мъж на планетата, който търпи всичките ми проекти и лудости.

Мила Джи Гатев: Създавам хаос и после се опитвам да го опитомя. В работата, в ежедневието, вкъщи. Всекидневието ми е запълнено с хиляди неща, защото се опитвам да бъда хиляди неща. Фотограф, илюстратор, майстор сладкар, родител, местната клюкарка във Фейсбук групите. Истината е, че бързо ми доскучава и гледам да се ангажирам с много неща наведнъж, за да не загубя интерес.

Тереза Йовчева: Доскоро се занимавах с администрация на онлайн магазините на една от големите търговски вериги и мейлинг кампаниите там. Сега започнах нещо съвсем ново, напълно различно и интересно в Националния исторически музей.

Какво се случва от идеята да се направи книга до реализирането ѝ?

Мила Бобадова: А, аз по-скоро съм свидетел консултант на процеса. Тереза и Мила просто се явиха един ден и ми казаха “Амии, пишем книга, ще е за животни и ти си замесена”. Отне ми около 2 секунди, за да кажа, че съм вътре в проекта и ще участвам с кеф.

Но трябва да знаете, че тези двете са тотално луди. Написаха историята и нарисуваха книгата за нещо от сорта на две седмици. По-сложно ми беше вече да ги ръчкам за организационните процеси, защото, оказва се, там по-скоро аз поемам. Обаче са милинки и не ме хранят, когато съм досадна.

Не е лесно, наистина. Това, което прави нещата интересни и забавни, са двете кукувици и начинът, по който гледат на света.

Тереза Йовчева: При нас нещата се получиха малко извън нормалното. От идеята за книгата до взимането ѝ в ръце мина точно месец и половина. За две седмици направихме историята и илюстрациите. Беше много напрегнато, но и супер смешно. Стояхме по нощите, изпращахме си неща и се смеехме.

Когато всичко беше готово, оказа се, че трябва да направим и издателство, ако искаме да влезем в срока, който си бяхме поставили. Успяхме да се справим с цената на наистина много безсънни нощи и невероятната подкрепа на близките ни хора и приятели.

Мила Джи Гатев: Това си беше скоростно влакче, а ние бяхме като едни нищо неподозиращи деца, които се качват за първи път. Преминаваш през абсолютно всички емоции.

Идеята беше може би най-лесната част, защото и трите паснахме като парчета от пъзел. След това започна сериозната част – проектиране, бюджетиране, намирането на правилната печатница. Трудно беше, но се справихме. На мен ми костваше много безсънни нощи.

Какво е усещането, когато взехте първите отпечатани бройки в ръце?

Тереза Йовчева: Невероятно е. Първо пуснахме дигитални копия и книжката оживя в ръцете ни. После до последния момент треперех дали всичко е както трябва, въпреки че хората, с които работихме, са супер професионалисти в една от най-големите печатници. Накрая, когато видях книжките, в пакети, готови, миришещи както само новите книги миришат, беше малко нереално и много хубаво.

Мила Джи Гатев: Тереза донесе първите бройки вкъщи една вечер. Стояхме в колата и гледахме като застреляни. Аз продължавах да не вярвам, че сме стигнали до този момент. Беше като сън и чаках да се събудя. Доста емоционално, дори пуснах една щастлива сълза по-късно.

Мила Бобадова: Велико! Миризмата, допирът… Вече има плътност, има форма… Велико е.

Какво определяте за най-доброто си хрумване, докато създавахте книгата?

Мила Джи Гатев: Да бъде съчетание от измислици и истински истории, както и да носи малки, но ценни уроци. Точно там се получи магията.

Мила Бобадова: Според мен най-якото е, че решихме да е за истинска клиника, за истински ветеринарен лекар. Говорихме си, че така някак ще има плътност историята. Някак ще е реална за децата и това би провокирало повече любопитството им. А то ни е нужно, защото в книгата, а надявам се и в следващите, ще вплитаме мънички, но важни съвети за животните, без да сме тежки като енциклопедии.

Тереза Йовчева: Цялата книга е едно добро хрумване, но може би това, че решихме да е книга с кауза беше наистина ценна идея. Носи съвсем друго усещане за целия процес.

Как стана така, че книгата е детска, но е ужасно забавна и за родителите?

Мила Бобадова: Честно казано, не знам. Мисля, че просто не се сдържахме и го направихме смешно, защото на нас така ни харесва.

Мила Джи Гатев: Тереза е главният виновник тук. За нея беше изключително важно в книгата всеки да открива нещо забавно, важно или поучително без значение на каква възраст е.

Тереза Йовчева: Чета детски книжки от страната на родителя от 20 години и ми е минало какво ли не през ръцете и очите. Беше едно от първите неща, които си казахме с Мила Гатева – книжката трябва да носи удоволствие и на родителите. Задължително. Трябва да има неща, които са само за тях, но спокойно да могат да прочетат и на децата.

Тереза Йовчева, която знае как се разказва смешно и с поука

Как изскочи историята за Бойда и Петулия?

Много лесно. Всъщност повечето герои са съвсем истински и ги познавам. Блокът, в който живеят Бойда и дядо Отто, е съседен на този, в който живея аз, и всеки ден минавам покрай него и го съзерцавам. Беше малко трудно да убедя Гатева, че точно това е мястото. Снимах, показвах… Накрая се съгласи.

Самата история избухна в главата ми и за часове напълних месинджъра на Мила с нея. После започнах да я структурирам и да режа, защото нямаше как да я съберем.

Не е ли много трудно да се пише за деца? И изобщо как се пише за деца?

За мен не беше трудно. Много обичам да си общувам с деца, да ги разсмивам и да се опитвам да отговоря на шантавите им въпроси.

Една от дъщерите ми в момента е на 4 години и понякога е предизвикателство да съм на нивото ѝ в играта „Кажи нещо смешно“.

Представяте ли си още книжки с героите от “Добро хрумване”?

О, да. Вече мислим за тях.

Мила Джи Гатев, която рисува различни светове

С какво се съобразява човек, когато трябва да илюстрира детска книга? Има ли неща, които са повече или по-малко привлекателни за децата, или е въпрос на поднасяне?

Въпрос на поднасяне. Илюстрациите са изключително важна част от детските книги. Чрез тях децата успяват да разберат историята по-добре, а също и заобикалящия ги свят, просто защото те откликват повече на визуализацията. За мен беше важно да избягам от по-често срещаните детски илюстрации и да създам нещо авторско и не толкова популярно като стил, надявайки се децата да открият един различен свят, в който да се влюбят. И мисля, че се получи.

Как се родиха образите на героите? Доколко пръст има “живият живот”?

Почти изцяло. Името Бойда дойде от дъщеря ми, а самият герой е съвсем истински котарак. Петулия също е абсолютно реална – от погледа до хвърчащата перушина. Изключителна гъска със страхотно присъствие. Образът на Виолета се роди в Лефкада, а името и характера взехме от най-малката дъщеря на Тереза. Дори при Сотир има пръст живият живот – ако си спомняте, преди години имаше една котка във Варна, която се беше овъргаляла в зелена боя.

Коя е любимата ви част от процеса по създаването на книгата?

По създаването на книгата работехме успоредно. Знаех рамката на историята и основните герои, но нямах представа как ще се развият нещата в детайли. Беше истинско вълнение, когато получавах текста на всяка нова страница от Тереза, защото първо се започваше един смях, а после сядах и пресъздавах нещата визуално. Това определено беше любимата ми част.

Д-р Мила Бобадова, която вече е истински герой и в книга

Какво е усещането човек да бъде увековечен за вечни времена в книга?

Ох, много е яко. Получавала съм много награди. От Човек на годината през Ветеринарен лекар на годината. Но да съм герой в детска книжка е може би най-смисленото нещо, защото това е начинът ми да стигна до децата, а те са най-важни. За нас е вече късно.

“Котаракът Бойда и Доброто Хрумване” ни вкарва в света на животните и виждаме възприятията им за хората по много елегантен начин. Вие какво научихте за хората в годините, в които работите с техните домашни любимци?

О… Хаха… Ами, май не е много удобно да кажа точно какво мисля за хората и какви уроци научих за тях.

От животните знам какво мога да очаквам. Или ще се позабавляваме, докато се преглеждаме, или ще ме ухапе, одраска, напишка… Нещо в този смисъл. Виж, хората са особено нещо и успяват да ме изненадат. Неприятно в повечето случаи.

Защо каузата, зад която заставате с книгата си, е важна и трябва да бъде подкрепена?

Каузата са Дивите животни. Защото ги позабравихме. Кучета, котки, зоологически градини, циркове. Все каузи, за които се работи активно в България. Дивите животни обаче са малко прецакани. Могат да разчитат само на спасителния център в Стара Загора.

Ето защо много ни се иска да помогнем фондация Дивите животни, чийто мотор е Любомила Кривошиева, с която работим активно последните няколко години. Кукумила, както я наричаме, е особена порода кукувица, но е един от най-принципните и най-чистите хора, които познавам.

Никога не измрънка и винаги поставя себе си на заден план, та приятелите ѝ се налага да я преследват, за да ѝ помогнат. Та, запознйте се с Дивите животни. Имат интересни истории, можете да научите много неща от тях. Ако ви е интересно, разбира се.