Не обвинявайте тийнейджърите, че са кисели. И още седем начина да се грижите за умовете им

Юношеството е период на голяма промяна, като всичко – от съня до социалните медии, оказва влияние върху растежа. Психологът Сара-Джейн Блейкмор обяснява как да поддържаме положителните навици при подрастващите.

Когато преди почти 30 години бях студентка, ме учеха, че човешкият мозък спира да се развива в детството. Но това е грешно. Сега, когато имаме технологията да надникнем в живия човешки мозък и да проследим промените в неговата структура и функция през целия живот, знаем, че той продължава да се развива значително и през юношеството, и в ранна зряла възраст. Щеше да ми е полезно да знам това, когато бях тийнейджър.

Как се променя мозъкът в юношество

Ние определяме съзряването като периода от живота между 10 и 24 години. Това е сравнително нова дефиниция, която отчасти се основава на тези нови знания за развитието на мозъка. Мозъкът се променя както по отношение на функцията си – как се активира, когато вземате решения, планирате действия, мислите за други хора или обработвате емоции, така и по отношение на своята структура. Въпреки че още на 8–9-годишна възраст размерът на мозъка е почти колкото на възрастен, вътрешният му състав се променя радикално по време на юношеството.

По-конкретно това се отнася за количеството сиво и бяло вещество, съдържащо се в него. В бялото вещество има дълги влакна, наречени аксони, които позволяват на различните региони на мозъка да комуникират помежду си. То се увеличава постоянно от много ранно развитие до 30-те години. Това отразява процес, наречен миелинизация, който ускорява сигнализирането в мозъка и го прави по-ефективен. Междувременно от късно детство нататък в много области на мозъка сивото вещество, което съдържа клетъчни тела и връзки между невроните, наречени синапси, претърпява постоянен, бавен, продължителен спад.

Синапсите са връзките между мозъчните клетки, които позволяват на мозъка да върши работата си. Броят на синапсите се увеличава драстично по време на ранното развитие, затова мозъкът на малко дете съдържа много повече синапси, отколкото мозъкът на възрастен. След това тези излишни синапси трябва да бъдат премахнати. Синапсите, които се използват при определени обстоятелства, са синапсите, които остават и стават по-силни, а тези, които не се използват, се елиминират в процес, наречен синаптично съкращаване. Това е хитър начин, по който мозъкът се развива отчасти въз основа на условията, в които расте. Наясно сме, че все още имаме много да учим за мозъка на подрастващите. Но ето някои теми, по които вече има убедителни научни доказателства.

Значението на съня

Сънят е важен във всички възрасти, но когато мозъкът се развива, той е от решаващо значение. Сънят също е ключов за психичното здраве. Няколко аспекта на съня се променят в юношеството. Има доказателства, че по време на пубертета цикълът сън – събуждане (циркадният ритъм) се променя. Преди пубертета мелатонинът, хормонът на съня, се произвежда по-рано вечер. След пубертета има забавяне с около два часа, така че да не сме толкова сънливи рано. Това означава и че нощният цикъл се е изместил с няколко часа, което отчасти е причината на тийнейджърите понякога да им е трудно да стават сутрин. Те често наваксват със съня си през уикенда. Това се нарича „социален джетлаг“, защото наподобява смяна на часовата зона всяка седмица. И може да бъде доста тежко за мозъка, тялото и настроението.

В опит да намалят проблема някои учени и психолози смятат, че учебният ден трябва да започва час или два по-късно. Това е трудно за прилагане, защото не се вписва в социалните норми и работните модели на родителите. Но наистина и аз се питам дали е оптимално тийнейджърите да бъдат карани да стават и да ходят на училище по средата на биологичната си нощ.

Влиянието на екраните и социалните медии

Нещо, което влияе на съня, е използването на телефон и желанието да се проверяват социалните медии до късно през нощта. Социализирането винаги е било особено важно за младите хора. Когато бях тийнейджър, окупирах стационарния телефон и разговарях с приятелите си с часове. Родителите ми пък бучаха да затварям телефона и да си лягам. Сега е същото, само методът на комуникация е различен. Младите хора вече могат да се свързват с приятелите си по всяко време на деня и нощта и често го правят. Пропускането на известие или съобщение и липсата на отговор може да бъде социален риск, който подрастващите искат да избегнат, затова остават будни до по-късно, за да общуват онлайн, и спят до телефоните си.

Не знаем много за ефекта на социалните медии върху мозъка на юношите. Има някои проучвания, показващи слаба връзка между по-засилената употреба на социални медии и по-лошо благосъстояние при тийнейджърите и това се приема като доказателство, че времето пред екрана или използването на социални медии може да причини психични проблеми при младите хора. Това обаче е просто статистическа взаимовръзка. Възможна е и друга посока на мислене – вместо социалните медии да причиняват по-ниско благосъстояние, да се окаже, че ако се чувствате отпаднали, мотивацията ви да прибягвате до социални медии се увеличава. Има също някои доказателства, които сочат, че степента на вреда от социалните медии зависи от това какво се гледа в тях. И дали хората превъртат пасивно, или се ангажират в активна комуникация с другите.

Най-рисковите години

Една колежка, д-р Ейми Орбън, проведе проучване, в което участвах. То разглеждаше връзката между увеличеното използване на социални медии и благосъстоянието на подрастващите. Това, което открихме, е, че в повечето възрасти има почти нулева връзка. Има няколко изключения – на възраст от 11 до 13 години при момичетата, от 14 до 15 години при момчетата и отново на 19 години за двата пола, където по-честото използване на социални медии в рамките на една година предсказва по-ниско благосъстояние през следващата.

Смятаме, че в тези по-ранни възрасти, които съответстват приблизително на времето, когато настъпва пубертетът при момичетата и момчетата, когато хормоните, тялото и мозъкът се променят бързо, начинът, по който обществото ви третира, също се променя. Има голям натиск да действате, да изглеждате по определен начин и да бъдете одобрени от връстниците си. Често това е социално бурен период, в който младите хора са по-склонни да използват телефоните си и могат да бъдат изложени на отрицателните ефекти на социалните медии като онлайн социален натиск и кибертормоз. На 19 години повечето млади хора напускат дома си и стават независими за първи път. Това отново носи социален натиск, който може да доведе до потенциална вреда.

Проявявайте емпатия

Да знаят повече за случващото се в мозъка на тийнейджърите е полезно за родители, учители и за всички останали, които работят с млади хора. А и за самите тийнейджъри, разбира се. Но дори и да не знаем какво се случва, има начин да намалим конфликтите

Първата стъпка е да не ги обвиняваме веднага, че са кисели, егоистични или вземат „лоши“ решения. Опитът да бъдете по-съпричастни и да вникнете в гледната точка на млад човек е полезен и може да помогне на възрастните да разберат защо младите хора понякога действат по начина, по който го правят. Например, поемането на всякакви рискове е завишено в тийнейджърските години. А повечето рискове – например пушене, експериментиране с наркотици, опасно шофиране, се поемат, когато младите хора са с приятели. Когато сме тийнейджъри, имаме по-голяма склонност да се влияем от връстници. Това се дължи на факта, че сме свръхчувствителни към социално изключване и сме мотивирани да бъдем част от група. Това е важно за развиващия се млад човек и би било „социален риск“ да каже „не“ на приятели. Но не означава, че младите хора не се интересуват от семейството си. Или че правят неща, за да дразнят възрастните. Просто върху тях има силен адаптивен натиск да бъдат част от общото.

Все още учим за невроразнообразието

Нашата образователна система и общество са устроени така все едно „един размер става за всички“. Но ние сме невроразнообразен вид и във всяко училище и университет има млади хора, чиито мозъци обработват информация по различен начин. Съществуват много изследвания на състояния като аутизъм, дислексия и синдром на дефицит на вниманието (СДВ) при малки деца. Юношеството обаче засега е пренебрегнато при изучаването на невроразнообразието. И все пак, това е период с големи промени в хормоните, мозъка и социалния свят. Всичко това създава натиск върху младите хора, а невродивергенцията представлява допълнително предизвикателство. Трябва да разберем повече как се проявява невродивергенцията през тийнейджърските години и как най-добре можем да подкрепим младите хора с проблеми в развитието.

Бъдете нащрек за признаци за проблеми с психичното здраве

Нашите мозъци са пластични във всички възрасти, включително в зрялата. По време на юношеството обаче невропластичността в определени области на мозъка се повишава. Това означава, че юношеството е период, който предлага възможност за учене и творчество. Означава и че определени интервенции могат да са полезни.

Повишена невропластичност също е и уязвимост, тъй като средата невинаги е положителна. Стресовите обстоятелства могат да имат ефект върху мозъка и върху развитието му и могат да доведат до склонност към психични проблеми: около 75% от психичните заболявания започват преди 18-годишна възраст.

Следете стреса

Средата, в която тийнейджърите растат, е по-стресираща, отколкото беше дори преди само 20 години. Изпитите и оценките постоянно се увеличават и това създава остър стрес на етап, когато те са особено уязвими. В допълнение към академичния натиск младите хора са притеснени от провала, от навлизането им на пазара на труда, от нуждата им от жилище и от климатичните промени.

Животът е особено труден за младите хора, живеещи в бедност. В скорошно проучване, ръководено от моите колеги Бланка Пиера Пи-Сюнер и Джак Андрюс, открихме, че възприемането ти като не толкова заможен в сравнение със семействата на приятелите ти е свързано с по-ниско психическо благополучие в ранна юношеска възраст. И то без значение от обективния семеен доход. Това са сериозни екзистенциални притеснения, и то на възраст, когато не можеш да направиш кой знае какво. Младите хора нямат много свобода на действие или власт.

Ефектът от алкохола и наркотиците

Има някои доказателства, че редовното пушене или консумация на сравнително големи количества канабис преди 18–21-годишна възраст е вредно за мозъка по отношение на когнитивните способности като памет и учене. Знаем и че има повишен риск от развитие на психоза.

Знаем по-малко за дългосрочните ефекти от консумацията на много алкохол. Има някои доказателства, че алкохолът засяга развиващия се мозък по различен начин от мозъка на възрастните. Но няма как да проучим дългосрочните вреди при подрастващите.

Слушайте младите

Младите хора имат голямо влияние един върху друг. Има доказателства, че интервенциите, ръководени от връстници, например кампаниите срещу тормоза в училищата, могат да бъдат по-ефективни от кампаниите, ръководени от възрастни. И въпреки това много малко такива „намеси“ по важни въпроси са проектирани и изпълнени от млади хора. Трябва да дадем глас на подрастващите. Трябва да ги овластим да се насърчават взаимно да вземат положителни и здравословни решения.

Сара-Джейн Блейкмор е професор по психология в университета в Кеймбридж и автор на Inventing Ourselfs: The Secret Life of the Teenage Brain („Да се преоткрием: Тайният живот на тийнейджърския мозък“)

Post Views: 2,290