Стая с гледка

Текстът на Бела Велчева е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 15 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!

Направихме едно късно море. Отидохме буквално, за да го видим. Студен вятър
брули самотни чадъри, образува вълни, а ние зиморничаво се загъваме в якетата. На
мен ми стига и малкото – да си го гледам от терасата.

Обаче – изненада.

Хотелската стая, която сме резервирали, гледа не къде да е, а към задния двор, а там няма нищо. Гледка – дърво. Не са се разбрали нещо при резервацията и аз нали съм в ролята на
звяра вкъщи съм идеалното оправдание. Хотелиерката – симпатична дама, ни уверява,
че ще ни премести на другия ден, само да няма недоволна физиономия на главната
госпожа, но ни предупреждава, че наблизо има дискотека.

Преглъщам всичко само да виждам морето.

Лягам си и от какво се будя. Някой ми говори, така, в просъница ми се реди, как е в Германия, колко заплата получава. Мигам и търся в тъмното човека, а се оказва, че това е съседът по стая. Аз и в Англия съм ходила, и помня как чувах хората от съседните апартаменти. Някой кихне и ти инстинктивно му пожелаваш „наздраве“.

В хотела също се оказахме едно такова голямо семейство.

Послушах разговора. Чух, че от другата страна се прибраха момче и момиче и пак затворих очи. По едно време рязко ги отворих. Какво може да прави млада двойка през нощта?! Любов, разбира се. Поклащането на леглото ясно подсказва какво се случва, а аз се моля гипсокартонът да е достатъчно издръжлив, за да не се окажем няколко души в една стая. След звучната кулминация с „даааа“ вече спокойно заспах.

На другия ден се преместихме в стаята с гледката към морето. Ама мисълта ми беше, че хотелиерката се притеснила от шума в дискотеката, а тя си беше приспивна песен на Шуберт в далечината.

Post Views: 232