Спомен от случка

Стихотворението на 16-годишната Ралица Стоянова е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!

Любов или порок,
да бъдеш пръв, или да видиш, погледнеш пролятата кръв? Мисля си за този спомен от случка: всеки Божи миг, всеки
Божи час…
И как да продължа да чакам, след като достатъчно се
начаках?…
Къде да те търся – на морския бряг?
Не… Не съм пророк…
Просто казвам – всяка мисъл, всеки блян, всеки грях, заплащат
се на мига!
Разказвам ти случка, която е уж за смях,
а ти рониш горчиво, виновно сълзи над нея, гледайки ме… Тичам напред, далеч от теб, и не, няма да те търся,
няма и ти да търсиш мен – забранявам ти го! В този мой ритъм на бягане… изгубвам се, прилошава ми, става
ми истински лошо, но не съжалявам!
Изпушвам поредната цигара и продължавам!
По следите си ми?
Ще ги изгубиш!
Достатъчно страдах, достатъчно плаках, достатъчно се
оплаквах…
И някога свивах се край коша за пране, сега вече съм свирепото дете… Някога търсих те по зарани, ти мен също!
Очите ти сини лъжата се опитаха да прикрият в тях – как, за
Бога, не те е срам?!
Искаш да докоснеш нежно и внимателно лицето ми пак, е, аз
бягам с триста на час!
Стръвница ли станах, защо, по дяволите, стана така?!
Беглец съм без чувство на вина!
Няма и за какво!
Не знаеш брега…
Не знаеш чувството, истината, усещането… Като куршуми падат…
Как да мисля за всичко, като въобще не мога, не искам?! Забравям всичко, забравям теб, не се сърди!
Забравяй веднага ти мен!
Не сме врагове вече, но не сме и съюзници, чуваш ли?!
Знаеш – болката е неизбежна, а това дали да страдаш – си е чист
избор, приоритет!
Не знаеш дали ще издържиш?
Добре! Това е добре!
Замълчи, млъкни по-добре!
Нека Бог и съвестта ти те съдят, измъчат!
Плачеш тихо на място, не знаеш какво да изговориш?
Нека тихо да е тогава…