Слушай баба си - човек да станеш!

Текстът на Джина Димова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват любимите си истории със своите баби и дядовци.

Майко Мила ще публикува в специалната си рубрика всички текстове, които ни изпратите до 30 ноември 2021 г. на имейл konkursmaikomila@gmail.com, а трима от участвалите ще получат и специални награди от Milkiss.

Излишно е да споменавам колко умна, мъдра и търпелива е баба ми, както всяка друга, минала през толкова много изпитания в живота. Как винаги има решение за всеки проблем и никога не се притеснява.

Слава на Бога това нейно качество е прехвърлено на майка ми, а от нея към мен. Та така и аз никога не се притеснявам, когато има проблем. Винаги има решение, защото, както ми казваше баба преди 20 години: „Слушай баба си – човек да станеш!“.

И слушах я аз, слушах я винаги, когато можех. Какво имам предвид под „когато можех“?

Дядо и баба живееха извън България повече от 10 години. От малка осъзнах, че ги няма през много голяма част от времето (вече съм на 25 години). Баба си идваше в България най-често и когато настъпваше това време, носеше едни огромни пакети шарени пуканки, големи красиви кукли и куп шоколади.

Чак такива неща нямаше тук по оново време. Боже, как ги мразех тези пуканки все повече и повече с всяка година, в която пораствах, защото винаги ми напомняха как баба и дядо ги няма вкъщи, а са на хиляда километра!

В един от пътите, в които и двамата си бяха тук, бяхме седнали на масата да вечеряме. Няма и нужда да споменавам как готви баба – божествено, неповторимо, уникално и т.н. Баба беше сготвила боб. Едно от малкото неща, които може да готви дядо ,също е боб.

Ядем ние въпросния боб и дядо казва: „Абе, на този боб нещо му липсва.“ Баба, разбира се, отвръща, че нищо не му липсва, и се почват едни обяснения как е най-правилно да се прави боб.

Баба се ядоса и каза:“Добре! Щом моят начин е грешен, а твоят правилен, утре ти ще сготвиш боб за вечеря!“ Сделка.

Идва следващата вечер, дядо е сготвил, сядаме на масата и още с първата лъжица усещам, че нещо не е наред, но си мълча. Баба се подхилва сладко, сладко, но хапва.

Идва моментът, в който дядо казва: „Е? Как е?“.

Баба смеейки се казва: „Ми, как е… Ти кажи?“ .

Дядо се усмихва и казва: „Признавам си! Не е добре! Беше права!“.

Баба вдига гордо главата и му казва: „СЛУШАЙ БАБА СИ – ЧОВЕК ДА СТАНЕШ!“.

И така 20 години по-късно след тази реплика аз също винаги слушам баба. И станах човек! Поне така казват близките ми. Слушах всеки един съвет! Жива ми е, здрава ми е, модерна е – има Вайбър и благодарение на това всеки ден си пишем, чуваме се и си говорим, когато те са на село.

Обичам ги и двамата до луната и обратно!

Facebook коментари