“Само аз ли не се справям” е въпрос, който си задават много майки, когато животът с деца се окаже не съвсем като в съвършен майчински Инстаграм профил, издържан в пастелни тонове и с минималистичен дизайн.
Преди време решихме да отворим темата за гнева и яростта, които много майки изпитват всекидневно, похлупени под безброй очаквания от околните и неглижиране на собствените нужди.
Днешният текст е от наша читателка, която предпочита да запази анонимност, за да може да сподели спокойно – без да се срамува – че не се справя. И освен че усеща как не се справя, чувства, че едва ли не е единствената, на която майчинството никак не ѝ се получава спокойно и щастливо.
Ние можем да я уверим, че изобщо не е сама и че всичко, което се случва с нея, е напълно нормално. В следващи текстове ще се опитаме да изясним причините, поради които всичко това се случва и, евентуално, как можем да го овладеем. А сега ще се радваме да чуем и вашия опит и съвет.
Реших да ви пиша провокирана от статията за гнева на майката. Стоя и си роня крокодилски сълзи. Гневна съм, толкова много и постоянно, и то на най-съкровеното нещо, което съм създала – сина ни. Прекрасно русокосо и синеоко, почти 4-годишно, вечно недоволно детенце.
Причините
Преди година имах ужасно преживяване с онкологично заболяване, което психически и емоционално ме тормози и сега. Вследствие на бруталното лечение и ужаса ми, че умирам на 29 години и че прекрасното ми дете няма да ме помни, а вечно ще е „онова момченце, дето майка му умря от рак, бе, сещаш ли се, много малък беше още“, допуснах ужасни грешки във възпитанието му.
И вече не мога да се справя вече с него. Той крещи, аз крещя и се чувствам най-лошата майка. Той се тръшка и отказва тотално да приеме каквото и да е, щом е казано от мен. Иска да играем нонстоп, а аз просто искам да почина малко след всичкото оцеляване през деня и домакински простотии вечерта.
Всички са перфектни
А другите майки около мен са едни такива роботизирани – хем красиви, хем здрави, децата им ангелчета, с които играят и се смеят цяла вечер. Къде бъркам аз?
Баща ми, в паниката си, че трябва да бъда спокойна, постоянно ме залива с констатации: “Изпуснала си го, изпуснала си го, какво ще го правиш това момче, като стане мъж – ще те пребива ли?!”
Тук си признавам, че тогава вече усетих, че нещата хич не са добре. Позволявам си да крещя по детето и всичко става все по-гадно, защото аз се чувствам хиляди пъти по-виновна.
Как го правят другите
С тези мисли и с поетите доста повече ангажименти около отглеждането на дете, както и безумните очаквания – кухнята да свети, да има сто неща за ядене, нищо че синът ми не яде, просто НЕ ЯДЕ, и какво ли още не – всичко ме тормози още повече.
За щастие, имам най-прекрасния, борбен и подкрепящ съпруг, който изключително много се грижи за нас. Само че продължавам да се чувствам, че не се справям.
Не знам как го правят другите…
Но това е – споделен грях, половин грях.
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
Какво прави мъжът ми толкова време с телефона в банята?
Така зададен въпросът от заглавието не предполага кой знае колко различни отговори. Авторката на този текст, която предпочита да е …
Отпуск заради менструация – супер на теория
В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при …
Как да направим новогодишна равносметка, за която да ни завидят всички
31 декември е. Моментът от годината, в който от Младост до Люлин замирисва на барут, отвсякъде се лее Дунавското, а …
1 коментар
Здравейте,
нямаше как да подмина без коментар всичко това. Наистина това е много, много труден етап от живота на всяка (поне на повечето жени).
Искам да изкажа цялата си подкрепа, защото ЗНАМ ЗА КАКВО ГОВОРИТЕ!
Аз съм майка на две чудесни момчета на 2 и на 4. Бог ми е свидетел колко много ги обичам и как по 48 пъти на ден искам да им откъсна ушите. Те се бият, крещят, отговарят ми, правят каквото си искат, не чуват какво им се казва, не ядат.
Всеки ден е изпитание за психическото ми здраве и адски много ме е страх да не откача и някой път да ги напердаша или да кажа нещо, за което ще съжалявам. Отделно, прането, готвенето, чистенето и тн. Моя съпруг помага, но все пак е на работа през деня. За щастие имаме баба и дядо, които взимат децата често за по цял ден, защото просто не бих оцеляла сама.
Те не ходят на градина за момента, аз скоро започвам работа (нямам търпение) . На всичко отгоре полудявам , когато някой ми каже ‘ еее много хубаво браво, майчинство 5 години – добре си си починала’. Ето тогава съм способна на убийство.
Аз също не мога да разбера от къде идва тази сила и желание във всички жени около мен. Аз ходя небоядисана, по анцунг. Но все още има оптимизъм в мен. Знам, че ще се справим:))