Розовата къща – където не всичко е розово, но върши страхотна работа

Много по-лесно ще ни е да не ви пишем този текст. Защото той няма да е ведър, смешен и “в нашия стил”, както обичат да казват някои наши читатели. Да, обаче животът пращи от неща, които не са лесни, от избори, пред които никога не сме си и представяли, че ще се изправим, и от решения, които толкова не искаме да вземаме, че е къде-къде по-добре да се завием през глава и да забравим за големия, лош свят навън.

Е, да, ама ставаме, бутаме, действаме, защото в противен случай сме едни мушката или в най-добрия случай щраусоподобни хора, които само се чудят къде да си заврат главите. В случая с “Розовата къща”, вярвайте, много хора търсят къде да си заврат главите само и само да не гледат в тази посока.

Какво е “Розовата къща”?

По дефиниция “Розовата къща” е нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол, които не са взели решение за лечение. На практика “Розовата къща” е място, в което хората, обитаващи маргиналните полета на този иначе много важен и ценен живот, намират подкрепа, топла храна два пъти на ден, баня, за да се освежат, и възможност да се прeоблекат с чисти дрехи, за да се опитат да си хванат пътя обратно към центъра на този същия живот.

Вече може би разбирате защо на никого не му се гледа в тази посока. Това са хора, влезли в спирала, от която излизането е трудно. По-голямата част от тях нямат лични документи – дали защото са изгубени и не могат да си платят глобата в районното, или са изтекли и нямат пари да си ги подновят, или просто нямат адрес и реален покрив над главата, на който да се регистрират.

Това са хора, които не фигурират по никакъв начин в социалната и здравната система. Тези хора трудно започват работа – освен някъде на черно. За тях държавата не полага грижи, не ги търси (освен ако не са направили някоя беля), не им иска нищо – защото без лична карта не можеш да отидеш никъде. Всъщност не, грешка, има къде да отидеш – в затвора, там вземат и без лични документи.

Как да помогнем?

“Розовата къща” има нужда от перманентна подкрепа за покриване на всякакви нужди – от наем през заплати на хората, работещи там, до осигуряване на различни медицински, битови материали и храна. Както може би ще се досетите, няма голяма компания, която щедро да застане зад каузата на “Розовата къща” и смело да подкрепи едни наркозависими хора, повечето от които и ХИВ-позитивни.

Това все пак не са розовобузи бебета, които ако не друго, поне са сладки. Това са хора, които постоянно се опитват да влязат в релси, въртят се в кръг, почват отначало, стигат пак до изходна позиция и така, докато не открият верния път. И когато това се случи, то е благодарение на центрове като “Розовата къща” и хората, работещи там, които не са погледнали в другата посока.

Фондация “Майко Мила” застава зад каузата на “Розовата къща” и открива специална набирателна сметка за дарения само и единствено в полза на дейността на центъра, от която няма да бъдат удържани никакви проценти.

Ето я и нея:

IBAN: BG54FINV91501217550235

Титуляр: фондация “Майко Мила”

Какво прави днес “Розовата къща”?

Прави чудеса от храброст е краткият отговор. По-дългият се съдържа в бързия им месечен отчет за септември:

696 посещения, което са 1342 хранения (закуски и обеди)
51 човека са получили дрехи
35 са ползвали пералнята
65 са си поискали хигиенни материали (сапун, шампоан, четки за зъби, самобръсначки и т.н.)
14 са си взели медицински материали
проведени са 27 консултации за социални и психични проблеми
на 9 души са оказали съдействие за изваждане на лични карти, медицински документи, терапия за Хепатит С и ХИВ.

В допълнение към това трябва да се каже, че считано от 1 юли 2020 г. “Розовата къща” остана единственото безплатно място в България, помагащо на хора със зависимости да оцелеят. От лятото на 2020 г. Министерство на здравеопазването вече не осигурява средства за продължаване на програмите на останалите центрове в страната, затова е още по-важно да запазим “Розовата къща”.

И ако това не ви засяга – чудесно. Но ако все пак искаме да живеем в общност, в която някой мисли за нас, май е добре и ние да мислим за другия. Никога не се знае кой къде ще се озове.

На снимката най-горе: екип „Розовата къща“

Facebook коментари