Един път родител – цял живот родител. (Нещо като “Миг невнимание – цял живот мъртъв”, но в по-лек вариант.) Всяка майка е майка на всички деца наоколо, дори и нейните да не са в периметъра, дори и “децата” да не са точно деца… Може да е шефът, колежката, приятел – винаги има на кого да нарежеш кюфтето, кого да преведеш през улицата и на кого да креснеш да не си гризе ноктите.
Една такава история сподели преди време в групата ни ПОЛОЖЕНИЕТО Е МАЙКО МИЛА 2.0 Мария Гадженакова и после заваляха някакви невероятни коментари отдолу. Решихме да ви ги споделим, защото не е честно само ние да си се хилим на живот и смърт.
Ето го и поста, от който започна всичко:
“Майка да не си!!! След 11 години успешно прибърсване на детски сополи на две чавета, днес за една бройка да стана за резил в работата. Нося на моя началник едни документи за подпис. Човекът подсмърча. Аз блея, мисля си как ми се пие кафе. Чувайки звука на задръстени ноздри, автоматично посягам към джоба да взема носните кърпички и да „оправя нещата”. Добре че в същия момент той ми каза, че съм забравила да се подпиша на едно място, та се освестих къде се намирам и кой е срещу мен.
Вие имате ли такива придобити рефлекси?”
А ето и още от същото:
Ами като някой ми каже “Боли ме корема” и аз му кажа “Пръдни”.
На една колежка на 28 г. един път колегата на 45 г. с 2 деца ѝ обърса лицето с наплюнчен пръст. Цял следобед бяхме в шок и отврат.
Добре че като съм на работа, шефовете си водят едно от двете деца, та не е странно като започна да пея „Арам зам зам”.
Давам си връхните дрехи, когато на някоя колежка ѝ е студено.
Като хапваме с компания, редовно се обръщам към някой с „аааааам“.
На кръстника на сина ми набутах биберон в устата!
Взех да чистя косми от сакото на един кмет преди интервю.
Преди доста време в едно от никнещите модерни заведения за здравословни супи и сандвичи си поръчвам крем супа от тиквички. Разсеяният млад продавач ме пита дали искам и натрошено сирене отгоре. Аз не искам, но той без да чака отговор, стремглаво награби лъжица с връх от сиренето, при което аз автоматично и с глас на Мама Меца изръмжах “ПУСНИ СИРЕНЕТО ВЕД-НА-ГА!” Цялото заведение утихна, младежът се разстрои, а аз започнах да се извинявам и се изнизах набързо. Повече не стъпих там от срам.
Повишавам тон редовно на възрастни хора и им нареждам, защото съм свикнала да раздавам команди. Мъжът ми поне свикна с „Чакай да се огледаме, хайде пресичай“ или ако бучи нещо, нервно казвам „Може ли малко по-тихо”, ама с тон тип майка, не жена му. На хора навън също.
Преди години тръгнах да загащвам една сервитьорка.
Мой клиент ми се беше оплакал, че не ми е върнал отговор на мейла, защото имал вирус и аз го посъветвах да си пусне носен и гърлен секрет. Оказа се, че имал вирус на компютъра. Питах го и дали има диария и повръщане, защото у нас бяхме с такъв вирус. Изобщо… добре че се знаем от години.
Аз веднъж си вървя САМА и чакам на светофара да светне зелено, и гледам в небето минава самолет, и веднага посочих с ръка и казвам “Яяя, самолет”. Имаше и други хора чакащи на светофара, та и те видяха самолета.
Синът ми е с астма и често правеше пристъпи. Стискаше се на обществени места, като му се докашля, и аз вечно казвах: “Хубаво! Хубаво се изкашляй!”
В парка на пейка до нас седи майка с бебе на не повече от 8 месеца в скута. Започва бебето да кашля и аз като кокошка: “Хубаво, хубаво се изкашляй…“
Майката ме гледаше нещо средно между “Затворете я тая лудата” или “Боже, прибери си вересиите!”.
Веднъж пратих мъжа ми да си мие зъбите и да си ляга. Добре че нямам шеф.
Когато дундурих бебе в количка, ми се е случвало в магазин да бутам напред – назад количката за продукти и да си говоря: „Тихо, тихо, ей сега тръгваме…”.
Дъщеря ми е почти на 4, поправям я ако не каже някоя дума правилно (наях се, вместо наядох се, например). Идва наш семеен приятел вкъщи, нещо си говорим и той казва: възглавката. Без да се замисля, го поправям и него: “Не възглавката, а въз-глав-ни-ца-та”, бавно и отчетливо го уча аз. Ми извиних му се.
Аз на един банкет, докато си говоря с колеги, съм нарязала пържолата на шефа ми до мен на малки парченца, без да се усетя, да не ме занимава.
Често като карам кола или се возя и соча през прозореца различни предмети („Виж, трактор!“, „Виж, мамо, кравите!” и т.н.), и то най-вече когато детето изобщо го няма в колата.
Аз избърсах устата на шефа ми със салфетка на един обяд.
Веднъж в един ресторант чинно нарязах пържолата на мъжа ми на хапки и му начупих хлебчето. Да му е по-лесно, нали…
Докато кърмех, проверявах коя е по-пълна с опипване. Усетих, че го правя и навън, но беше късно! Мисля и че веднъж отворих на един доставчик с една гърда навън и бебето в ръце, но не сучеше, обаче бях много уморена, за да осъзная какво се случва.
Няма да забравя как след отпуск по майчинство тръгвам на работа, виждам едно куче и си викам: “Ето, едно бау-бау“. Добре че не го казах на глас, но се ужасих как съм взела да мисля!
Започнах да храня един колега, че много бавно ядеше. Той не се съпротивлява, а шефката си припадна от смях.
Аз към моята шефка: „НЕ СИ ЛАПАЙ РЪЦЕТЕ!!!“
Ходейки с един колега на връщане от обяд, му казах откъде да минава, че да не се спъне. Даже не си спомням дали да не го дръпнах… Той първо малко се стресна, но след обяснението ми, че го правя по инерция, мисля, че всички се посмяхме.
Аз на една бизнес среща. Единият от партньорите пи вода и си сложи чашата на ръба на масата. Веднага я преместих навътре. Той ме погледна, аз се усетих и взех да обяснявам, а той ми вика: “Няма проблем, аз съм на 40, хирург съм, но майка ми също продължава да го прави”.
Ставайки от масата задължително отбелязвам къде отивам! Не че ги интересува хората дали ще акам, ама…
Колегите спориха в една среща и децибелите станаха по-високи и аз им изшътках (шшшт) да спрат.
Плеснах шефа през ръката, защото си гризеше ноктите и то по време на служебна среща с други хора. После цял ден го избягвах. Умрях от срам!!!
Редовно оправям яките на хората или им чистя разни боклуци по дрехите. На предишната ми шефка ѝ дозакопчавах циповете на роклите.
Един път отивам до офиса да празнуваме РД на някой (аз съм в майчинство). Започнах да разтребвам и да бърша из кухнята и се чудех защо ми се смеят всички, докато зацепя…
Редовно като пресичам улица, опъвам ръка настрани с цел да спра/уловя някой, решил да излети на платното.
Детето ходи на градина, ама като чуя шум между 14 и 16 часа, първосигнално започвам да се дразня.
Имам специален глас, с който се обръщам към детето, когато е разстроено. Онзи ден опитах така да успокоя един съсед, защото си беше загубил ключа за колелото. И това на немски. Той беше потресен, а аз му предложих бонбон. Взе го. На нищо не са го научили техните.
Сополът, хроничният безконечен сопол на близо 10 години. Поредната хрема, давам инструкции от офиса по телефона кой какво да пръска, как прави драконът, когато е със сополи, защо не го духа по дяволите този сопол, как ще излезне скоро през ушите, очите и всички възможни дупки и в поредния такъв амок, чувам колегата ми да ми казва: „Господи, престани, аз ще си издухам носа, само спри!”.
Дъщеря ми трябва да е била на около година. По време на едно от редките ми вечерни излизания, след солидно количество алкохол в един бар, гуках гъди-гъди и правех вървящи пръсти по гърба на рожденика – добре сложен, едър мъж, ММА състезател. Още ме е срам!
Мъжът ми беше избърсал носа на видна българска писателка. Слава Богу, и близка приятелка. Детето да е било на 3.
Мой приятел татуист, пресен баща на бебе, дето го приспива по цяла вечер, влиза в студиото да прави цял крак. Човекът го боли. Пъшка. Моят приятел по навик го успокоява с “шшшшшшшшшш, шшшшшшшшшш, шшшшшшшшшш…”.
Голямата ми дъщеря имаше навик да пие много вода точно преди хранене. Винаги ѝ правех забележка, защото след една чаша с вода вече не беше гладна. И това продължи от втората до към седмата ѝ година. Та, веднъж съм на работа, идва време за обяд. С колежката си приготвяме храна и тя става да си сипе вода. Аз с най-страшния тон ѝ казвам: “Сега няма да пиеш вода, първо ще обядваме!”. Не мога да опиша как ме изгледа. Извиних ѝ се и обясних ситуацията. Дълго време се сещахме за моята изцепка.
Може би ще харесате
Още от Животът с деца
Kак образователната система проваля децата
Днес д-р Бояна Петкова е в Майко Мила с текст, посветен на опита ѝ като родител на невронетипично дете, и …
Спят ли децата?
Преди време по молба на консултанта по детски сън Мария Йонова предложихме на вашето внимание една анкета за детския сън …
Майки на корта
Довчера най-сладката гледка на “Уимбълдън” беше Татяна Мария и нейното семейство. 34-годишната германка стигна полуфинал в Лондон, първи за нея …
