RIP, драги ми гърди!

Скъпи мой мил бюст, драги ми гърди,

Когато пиша това, вие вече няма да сте сред нас в пълната си прелест. Пиша ви, за да ви благодаря за вярната служба и да ви кажа „извинявайте, ако има нещо.“

Мили мой бюст, съжалявам за това, на което те подложих в последните близо десетина години с двете бременности и цялото това кърмене и дъвкане. Много се извинявам, че ти се наложи да се увеличаваш 3 размера и после да се свиваш пак с 3 размера надолу, като някакво млечно йо-йо, което най-накрая тъжно ще се озове в размер 85У, където „у“ значи увиснали, а 85 е дължина в милиметри.

Съжалявам за взаимния ни страх, че ако откърмя още едно дете, вече няма да се налага да държа бебето пред/под гърдата, а направо ще те замятам зад гърба си към бебешкото кошче, докато шофирам, а бебето суче. Извинявам се за всичките стотици пъти, когато съм те подвеждала, че няма нужда да слагам подплънка за кърмачки и после и аз, и ти сме се червили от срам на някое обществено място, размазвайки с крак капките кърма, които капят от подгизналата блуза. Да, знам, че не това са имали предвид хората, като са измислили „Мис Мокра Фланелка“!

Извинявам ти се за всичкото мачкане, за бучките по време на кърменето, за запушения млечен канал, за напуканите и разранени зърна, за това, че първото дете те ползваше за дъвка понякога, за болезнената бучка, която изследвахме много обстойно. Съжалявам за онзи път, когато се пресегнах да дам биберона на бебето на задната седалка и така те притиснах с колана, че после имаше синини и охлузвания няколко дни. Извинявай и за онзи път, когато те изгорих с вряла вода, защото ми беше адски студено и не прецених температурата на водата.

Извинявай и за това, че след бременностите и кърменето двете ти зърна не са на едно ниво. Знам, че това те кара да изглеждаш леко депресиран, мили мой бюст, с леко цинично изкривена физиономия, в която едното зърно винаги е малко по-наперено и изненадано от другото. Наистина много се извинявам за това.

Прощавай, че те развявах преди и сега пак на различни обществени места и пред познати и непознати, обикновено захапан от бебето. И двамата знаем, че се опитах един път да покрия теб и сучещото бебе, но се съгласихме единодушно с теб, че задушаващо се бебе и изпотени гърди са по-голямото зло в сравнение с някой скандализиран извънземен минувач, който е бягал от час по Биология и едва сега разбира предназначението на женските гърди при човека (имало, значи, причина да се наричаме „млекопитаещи“…)

Най-вече те моля за прошка за това, че от две стегнати горди кълбета, вирнали носове напред към широкия свят, пълен с приключения, сутиени и лунни нощи в хладни чаршафи, се превърнахте в тъжни спукани надуваеми възглавници. И аз, като теб, обвинявам тъпата гравитация за това. Години наред за мен вие бяхте герои, мили мои гърди. Сигурна съм, че не ти е било лесно, драги ми бюст. Виждам те как си забил поглед в земята сега, потиснат и демотивиран, и направо ми се къса сърцето (за гърба няма да споменавам).

Съжалявам, че ще си спомняме времето, когато с теб спяхме по корем и ни беше удобно. Ще пазим този спомен наред с онзи, в който аз и ти, и бебето, и брат му, и котките спят по едно и също време, непробудно и никой не плаче, не суче, не рие котешка тоалетна в търсене на нефт, не ака, не мяука и не рита с крак по нас и изтерзаното ни, изтощено тяло.

Не, няма да споменавам онези еретични сатанински заклинания, които започват с „плас-„ и завършват с „-тична операция“, защото си ви харесвам такива, каквито сте, изхранили сте децата ми и винаги ще ви обичам такива, мили мои две чувалчета за картофи.

За да не ти става тъжно, ще ти припомня, че бюстът на зрялата жена не е измислен от природата да стои щръкнал напред или нагоре да подпира брадичката ѝ – гърдите са били измислени, за да не измрем като биологичен вид. Не забравяй, мили мой бюст, че ако е трябвало винаги да стърчиш напред или нагоре, и да си стегнат като ГМО грейпфрут, си щял да имаш кости, които да те държат. И ако все още ти е мъчно, че си поувиснал, че отдавна не изглеждаш като на 15 и с гравитацията вече не сте приятели във Фейсбук, се запитай дали днес, на твоите 37 гръдни години, ти харесва тялото на 15-годишно хлапе или тялото на 37-годишен зрял мъж. Нали?

Заради всичко това – моля те за прошка.

С обич,

Муша Буша