Ревността на първото към второто дете

При появата на второто дете много родители забелязват проблеми с първото и изпитват известни затруднения как да постъпят, ако в семейството се появят признаци на детска ревност или има конфликт между децата. Конкуренцията между еднополовите деца е особено изразена, но не е задължителна. Всичко зависи от характера на детето, от това колко е включено в грижите по новото бебе, както и от възрастовата разлика помежду им.

Рецепта, която да работи във всички случаи, няма. Каква изненада! Дори може да стане така, че второто дете да промени връзката ви с първото. Но сме опитали да съберем съвети, които могат да помогнат.

Ревността на първото дете

По-голямото дете преживява своеобразно „сваляне от пиедестала“, когато в семейството се появи второ дете. Едно новородено бебе изисква много внимание. Дори ако вземем само храненето – 8-10 пъти хранене през първите дни и тогава другото дете е останало без вниманието на майка си.

Промяната на фокуса на родителите често се възприема от по-големите деца като истинско предателство. Това съответно предизвиква силни негативни емоции и протести. Децата са изправени пред необходимостта да споделят играчки, жизненото си пространство и най-важното – любовта на родителите им, тяхното време и присъствие.

Понякога ревността към по-малкото дете се забелязва веднага. По-големите деца отнемат играчки, казват, че не харесват по-малкия си брат или сестра, показват първите признаци на физическа агресия, капризни са. Целта им е непрекъснато да привличат вниманието на родителите към себе си. В това число влиза и неподчинението дори в прости всекидневни ситуации. Понякога и открито саботиране на правилата и нормите на семейството.

Признаци на скрита ревност

Често обаче ревността може да остане скрита. Децата прикриват враждебността си към по-малкото и поведението им драстично се усложнява. Това, разбираемо, се превръща в съществен проблем за всички членове на семейството.

Прекалената близост или прекомерната активност може да са белег за скрита ревност, която детето изживява тежко. През този период то изпитва доста стрес, изчерпва се търпението му, появяват се промени в настроението, плаче често, има повишена възбуда, не може да се успокои, истериите му зачестяват.

Появяват се невротични реакции (тикове, заекване). Стига се до трудно заспиване или често будене нощем. Освен това се увеличава страхът от тъмнината, което е свързано с чувството на самота. Апетитът е изчезнал, вкусовите предпочитания са се променили драстично. Детето отказва любими преди това занимания: игри, рисуване, разходки, четене на приказки, гледане на анимация. Не му се ходи на детска градина или на заниманията, които е посещавало досега.

Забелязва се имитация на много детско и дори бебешко поведение. Детето несъзнателно се опитва да получи предишното си място под слънцето на родителската любов. То просто илюзорно предполага, че безпомощните деца са по-обичани и обгрижвани. Внезапно по-голямото дете започва да копира поведението на по-малък брат или сестра, понякога дори да се държи като бебе. То отказва да яде, да се облича, да използва гърне. А понякога дори се опитва да се притисне до гърдите на майката и да суче.

Как може да се реагира, ако децата проявяват ревност

Важно е да се настроите, че ревността е временен и естествен процес, познат на почти всяко семейство. Родителите трябва да са търпеливи и да дадат на по-голямото дете възможност да открие не само недостатъците, но и предимствата на новата си позиция в семейството.

Често сменяме всекидневната рутина на по-големите деца, като я приспособяваме към по-удобното за бебето. Не е изненадващо, че подобна промяна може да доведе до ревност. Тогава е важно да се осигури възможно най-стабилна среда за по-голямото. Ако първото ви дете е слушало приказка преди лягане или е имало други ритуали, не го лишавайте от тях.

Започнете подготовката преди раждането

Всички промени се правят най-добре преди раждането на второто дете. Отбиването, адаптирането към детската градина, преместването в отделна стая не трябва да карат детето да се чувства така, сякаш е отчуждено от майка си поради раждането на брат или сестра.

В открит разговор споделете всички предимства от раждането на бебето: ще бъде по-забавно у дома, то ще може да играе с брат си или сестра си, след известно време ще могат да ходят заедно до парка и на детската площадка. Но в същото време предупреждавайте детето предварително, че новороденото няма да може веднага да кара колело и кънки или да тича с него. Обяснете на детето, че в началото е необходимо да се за грижи малкото си братче или сестриче.

Помислете какви привилегии и нови удобства бихте могли да позволите на по-голямо дете. Може би е искало куче, рибки или велосипед. Подарете му нещо дълго мечтано, за което е узрял моментът. Така хем ще му засвидетелствате, че вече е голям и в живота на големите се случват хубави, хем ще го накарате да се почувства по-добре.

Шанс за бащата

Ревността и борбата за любовта на майката се появяват поради заетостта ѝ с най-малкото дете. Това означава, че за бащата се появява чудесен шанс да излезе на преден план. Той може да задълбочи отношенията си с по-голямото дете и да го научи на нови умения и дейности, показвайки му интересни места и нови игри.

Разбира се, майката не бива да лишава съвсем от внимание по-голямото дете. Особено в определени моменти, когато то има нужда от нейната помощ и подкрепа. Например, когато е имало конфликт в детската градина, когато се съмнява в способностите си, когато се страхува от нещо или не се чувства добре.

Важно е то да чувства, че има близък и надежден контакт с нея. Разхождайте се с него отделно поне веднъж седмично. Интересувайте се от живота му. Измислете някаква специална традиция или ваша тайна.

Възлагайте леки задачи на първородното дете, за да може то да усети своята важност и новия приятен статус на възрастен помагач. Хвалете го за усърдието и го насърчавайте. Колкото е възможно по-често го включвайте в процеса на грижа за малкото дете. Така то ще възприеме процеса на помощ като начин за получаване на одобрение и любов от възрастните и като нещо, което го кара да се чувства добре.

С възрастта интересите на децата стават различни. Така ще можете активно да ги включвате отделно в различни игри или състезания. След като постигат добри резултати и почувстват гордост от своите победи и постижения, ревността ще остане на заден план Те просто те вече няма да имат нужда да се състезават едно с друго.

И още съвети

Често казвайте на първото дете, че го обичате. Прегръщайте го и го целувайте.
Не вземайте страна при евентуален конфликт между децата. Установете правила и обяснете причините им.
Насърчавайте децата с похвали и приятно свободно време.
Не изисквайте от по-голямото да се разделя с любимите си играчки, дрехи или предмети от бита в полза на малкото. Децата трябва да имат свои лични вещи с непроменен статут.
Помогнете на децата да определят границите на собствената си територия – какво е за общо ползване и какво е отделно.
Упражнявайте умения за сътрудничество в спокойна обстановка. След конфликт опитайте да говорите с децата за случилото се. Помогнете им с основни стъпки за разрешаване на конфликта.
Избягвайте двойните стандарти. И за двете деца трябва да има еднакви изисквания, съчетани с възрастовите им възможности.
В конфликт за играчки винаги съветвайте децата да играят заедно. Или купете еднакви играчки.
Винаги давайте подаръци и изненади едновременно на двете деца.
Напомнете на по-голямото дете какво е било на тази възраст, покажете снимки и видео.
Пускайте детски филмчета, в които децата имат братчета и сестричета и си играят с тях.
По-често се виждайте с двойки с много деца. Нека децата ви виждат добри примери на братя и сестри, които си играят без конфликти.

Post Views: 1 596