Razumiješ? Балканите в действие

Дайте света на коалиция от баби и ще го оправят. Сериозно ви говорим. Ако не ни вярвате, прочетете текста на Димитър Георгиев и след като спрете да гледате екрана просълзено (защото сълзи ще има!), пак ще си говорим.

Петък, 7 сутринта, линия U4 на виенското метро. На седалката до мен седят баба и внуче. Влакчето спира и бабата се втурва към вратата. Помага на млада жена с двойна детска количка да се качи. Връща се при внучето и започва да му говори на сръбски. Завършва всяко изречение с “razumiješ?”, “shvataš?” или “znaš?” (разбираш ли?, схващаш ли?, знаеш ли?).

“Помагай, винаги помагай. На всички помагай. Нито по-бавно ще стигнеш, нито имаш по-важни неща за вършене. Болни стари, сакати, натоварени, всички имат нужда от помощ. Запомни, най-много нужда имат майките. На тях трябва ВИНАГИ да им помагаш.

Жена с малко дете е най-чупливата част на обществото ни. Ако тя се прекърши, с нея се чупи и детската душа. Видиш ли майка, дори да няма нужда от помощ, просто ще я погледнеш. Ще се усмихнеш, ще ѝ покажеш, че я виждаш, че я има.

Малък си, но като пораснеш, ще ме разбереш. Ще я гледаш. Нагло, с желание. Да се почуства желана, дори от непознат. Не вярвам сега да ме разбираш, но поне запомни – всяка жена има нужда да бъде заглеждана, желана, красива в нечии очи. А всяка наскоро родила жена се усеща грозна. Няма да пипаш, но ще гледаш. РАЗУМЙЕШ?”

Метрото наближава централната спирка по линията и майката с двойната количка се подготвя за слизане. Почти едновременно се случват няколко неща: поне 5 човека посягат да ѝ помогнат, майката отначало се оглежда леко изплашено, после се усмихва.

Вагонът изригва в смях.

Чувам глас: “То си ясно рекла. Сви смо разумели.“

Facebook коментари