Почти 2200 лв. е нетната издръжка на тричленно семейство

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство достигна през месец март до 1216 лв., обявиха от КНСБ.

Тази стойност е необходима за покриване на разходите за издръжка на един работещ възрастен, живеещ сам, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка.

За 1 година тези разходи са се увеличили със 157 лв.

За тричленно домакинство – с двама работещи и едно дете, необходимият нетен доход за издръжка достига 2189 лв. За една година нарастването е с 283 лева.

Според КНСБ доходите трябва да се повишат минимум с 15%, като се има предвид, че през следващите месеци инфлацията ще продължи да се ускорява.

Бруто

Брутната заплата за издръжка за едно работещо лице е 1567 лв., а при двама работещи в семейството с 1 дете, за всеки от двамата работещите не трябва да бъде по-ниска от 1411 лв., за да може да се осигури необходимият доход за социално приемлив начин на живот. Ако само единият родител работи, той трябва да осигурява заплата в размер не по-нисък от 2820 лв.

Данните показват, че на годишна база брутната заплата за издръжка за двама работещи с 1 дете нараства със 183 лв. или общо с 366 лв.

Доход за издръжка и минимална заплата

Намалява делът на работещите хора, които получават трудово възнаграждение по-високо от заплатата за издръжка на 1 работещ човек, живеещ сам (1567 бруто). През ноември 2021 г. е 34,4%, а през февруари 2022 г. – 28,9% през февруари 2022 г.

Към февруари тази година под необходимата заплата за издръжка за един работещ получават 1,7 млн. от трудещите се хора. Над сумата са 713 хил.

Необходимият доход за издръжка нараства с по-бързи темпове в сравнение с минимална заплата. От КНСБ настояват за ежегоден ръст със 17-18% на минималната заплата, така до 4-5 години да се достигне заплатата за издръжка, ако инфлацията се успокои.

Промени в цените

Темповете на изменение на необходимия месечен доход за издръжкапрез първото тримесечие на годината основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки. На тримесечна база хранителните стоки нарастват с 9,2%, а на годишна с 17,7%.

По-забележимо нарастване се наблюдава при групите:

Хляб и зърнени храни“ със 7,5% на тримесечна база, на годишна с 18,9%. Само групата на „Хлебни изделия“ нарастват с 4,3% и достигат ръст на годишна база от 20%;
Цената на „Брашно“ нараства за тримесечие с 18,4% и достига годишен ръст от 35%. Увеличението е с около 50-60 ст. в сравнение със същия период на предходната година.
„Мляко и млечни продукти“ бележи тримесечен ръст с 6,9% и с 18% за година. В абсолютни величини нарастването за годишен период при сирената е с около 1,60-2 лв., а при кашкавалите с около 3-3,50 лв. и бележат годишен ръст от 11,7 до 27,4%.
„Животински и растителни масла“ нараства с 21,8% на тримесечна база, като само слънчогледовото олио e с 30%. В рамките на годишен период увеличението на слънчогледовото олио е в диапазон 1,30 – 1,60лв., и достига ръст от 56,9%;
Яйца нарастват с 24% на годишна база, а на тримесечна с 6,7%;
„Месо и месни продукти“ – тримесечният ръст общо за групата е със 7,1% и с 10,8% на годишна база. Драстично нарастване на годишна база се наблюдава при агнешко месо с 28,6%, пиле – с около 22%.
Захар и захарни изделия с 6,5%. Цената на захарта се увеличава с повече от 45-50 ст. на годишна база (с около 22,5%)
Цените на услугите в заведения за обществено хранене, също бележат ръст със 7,8% на тримесечна база.

Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележат също ускорение с 4,1%, а на годишна база ръст от 13,2%.

Инфлация и разходи за труд

Равнището на инфлация в България е по-високо от средните европейски нива – 7,8%. Само 5 държави членки на ЕС имат по-високи нива на инфлация през март. Това са Литва (15,6%), Естония (14,8%), Чехия (11,9%), Нидерландия (11,7%), Латвия (11,5%).

Групата на храни в ЕС-27 отчита нарастване с 6,9%, в България е със 17%, пред нас е само Литва със 17,6%. От избраните жизнено важни стокови групи България има водещи позиции при хляб с 25,7%, месо с 9,6%, природен газ със 148,6%.

България е с най-ниската покупателната способност в целия Европейски съюз.

През 2021 г. средните почасови разходи за труд за България са 7 евро и са 4 пъти по-ниски от средните за ЕС (29,1 евро). Най-ниските почасови разходи за труд са регистрирани в България (€7,0) и Румъния (€8,5), а най-високите в Дания (€46,9), Люксембург (€43,0) и Белгия (€41,6).