Родителската среща - арена за излагации

Преди години, когато от време на време бягах от училище, за да играя карти и имах тройки по френски, ми ставаше лошо, като чуех, че ще има родителска среща.

В моментите на адско очакване майка ми да се прибере си мечтаех за дните, в които няма да ми се наложи да я изпращам на родителска среща. Изобщо, молех се това с родителските срещи да свърши завинаги.

Уви, след 15 години пауза, съм отново по родителски срещи и, да ви кажа, усещането не е по-различно. Или поне не е толкова страшно… почти.

Първото изключително невярно впечатление, с което човек се сдобива на родителска среща, е, че всички родители са много по-зле от самия него. Част от тях не питат нищо и само мълчат – тоест пасивни и безполезни.

Друга група говорят постоянно и имат изисквания – тези са от досадните. Има такива, които не идват никога – родителите на най-проблемните деца.

И накрая сте вие, единственият родител, който се държи адекватно – мълчи, когато трябва да се мълчи. Говори, когато трябва да се говори. Освен това, ясно проумявате, че вие сте най-интелигентният и изискан родител в стаята.

Уви, след 10-та родителска среща разбирате, че всички хора, събрани в класната стая, са малко изплашени, малко изнервени, искат всичко да свърши и имат десетки проблеми на главата си.

С други думи, ако се вгледате, ще видите група пораснали ученици, които са имали тройки или шестици по френски, играли са карти или са зубрили, но всички те стоят мирно и се притесняват.

А от какво се притеснява до смърт всеки родител на родителска среща?

ДА НЕ СЕ ИЗЛОЖИ

И тъй като е минало времето да се излага сам, най-голямото опасение е, че детето му ще го изложи.

Сега разбирам настойчивото питане на майка ми преди родителска среща „Има ли нещо, което не знам, а трябва да знам?“

Та, седим всички, подобни на опосуми и чакаме да чуем от класната нещо за собственото си дете. Родителите на децата, които принципно създават проблеми, изглеждат нервни, войнствени и уморени.

Лицата на родителите на децата отличници – концентрирани и добродетелни. Моето изразява задоволство. Ще ви кажа защо.

Защото моето дете е по-добър ученик от мен самата. И това ми е достатъчно.

Въпреки това, нещо се е свило в стомаха ми, като се сетя какви изненади съм сервирала навремето на майка ми.

Класната открива родителската среща. Започва с това, че в класа цари абсолютна липса на дисциплина.

Ще бъдат посочени основните виновници и причинители на неразборията. Аз треперя.

„Тук ли е майката на Николай?“ Болезнени лица, зачервени бузи.

От една страна, ми е мъчно за тях, защото виждам колко е страшно да си на тяхно място.

От друга страна, си викам, досущ възмутена лелка – „Е, как е възможно да допуснат такова нещо. Безобразие!“.

От трета… просто се радвам, че не съм на тяхно място. Чисто и егоистично.

Когато посочат поредният родител, чието дете е разваляло дисциплината, всички безмилостни погледи се обръщат към майка му или баща му, а той стои по средата на цялото това внимание и се гърчи от срам.

Моята дъщеря я няма в списъка. Всичко е наред. Записвам си весело ненужни неща в тефтера и рисувам зайчета върху маргаритки. Извървяват се учителки, питаме всякакви неща.

Ред е на учителката по география, която съвестно има бележки и мнение за всяко дете. Аз съм много впечатлена и адмирирам този индивидуален подход.

Питам „А номер 12 как е?“. Тя поглежда в тефтера, сепва се и се провиква: „О, тя последния част говореше за марихуана!“

Всички родители вперват поглед в мен. Земята пропада. Иде ми да се застрелям от срам. Започва шушкане.

„Край“, мисля си, „помислиха ни за наркомани, алкохолици и изобщо, за работническа класа“.

Стаята се люлее, чувам шепот „ама, как така марихуана.. наркотици… защо… къде?“.

Събирам се и питам с тънък глас какво точно е станало. Учителката не знаела, просто дъщеря ми се провикнала в час без причина „Е, той пуши марихуана!“

Пети клас, а вече говори за марихуана. Целият ми свят е на парчета.

След родителската среща разбирам, че тя си е говорила нещо със своя приятелка, обсъждали са някакъв певец и тя без да иска се е провикнала.

Никога не съм смятала, че детето ми е проблемно. То е едно кротко, послушно засега дете.

Проблемът си беше в мен и страхът ми да НЕ СЕ ИЗЛОЖА.

Ако учителката ми беше разказала историята насаме, щях да се смея много или да се зачудя защо ме занимават с това незначително събитие на фона на глобалното затопляне.

Та…отпуснете се.

Дръжте се както ви харесва на родителска среща. Най-много да направите лошо впечатление на майката на Гошко, която и без това не е кой знае какво.

Имайте повече вяра в детето си, приемете, че е извършило 5 бели, за които не ви е казало, и гледайте само оценките (поне аз това гледам настървено).

Другото са незначителни щуротии и много ваши лични притеснения. Но ако детето ви е в списъка на децата, които създават постоянно проблеми на целия клас – вземете мерки.

Сериозни мерки, включващи специалист, вашата персона, учителите и много грижа и внимание.