Преди години, когато от време на време бягах от училище, за да играя карти и имах тройки по френски, ми ставаше лошо, като чуех, че ще има родителска среща.
В моментите на адско очакване майка ми да се прибере си мечтаех за дните, в които няма да ми се наложи да я изпращам на родителска среща. Изобщо, молех се това с родителските срещи да свърши завинаги.
Уви, след 15 години пауза, съм отново по родителски срещи и, да ви кажа, усещането не е по-различно. Или поне не е толкова страшно… почти.
Първото изключително невярно впечатление, с което човек се сдобива на родителска среща, е, че всички родители са много по-зле от самия него. Част от тях не питат нищо и само мълчат – тоест пасивни и безполезни.
Друга група говорят постоянно и имат изисквания – тези са от досадните. Има такива, които не идват никога – родителите на най-проблемните деца.
И накрая сте вие, единственият родител, който се държи адекватно – мълчи, когато трябва да се мълчи. Говори, когато трябва да се говори. Освен това, ясно проумявате, че вие сте най-интелигентният и изискан родител в стаята.
Уви, след 10-та родителска среща разбирате, че всички хора, събрани в класната стая, са малко изплашени, малко изнервени, искат всичко да свърши и имат десетки проблеми на главата си.
С други думи, ако се вгледате, ще видите група пораснали ученици, които са имали тройки или шестици по френски, играли са карти или са зубрили, но всички те стоят мирно и се притесняват.
А от какво се притеснява до смърт всеки родител на родителска среща?
ДА НЕ СЕ ИЗЛОЖИ
И тъй като е минало времето да се излага сам, най-голямото опасение е, че детето му ще го изложи.
Сега разбирам настойчивото питане на майка ми преди родителска среща „Има ли нещо, което не знам, а трябва да знам?“
Та, седим всички, подобни на опосуми и чакаме да чуем от класната нещо за собственото си дете. Родителите на децата, които принципно създават проблеми, изглеждат нервни, войнствени и уморени.
Лицата на родителите на децата отличници – концентрирани и добродетелни. Моето изразява задоволство. Ще ви кажа защо.
Защото моето дете е по-добър ученик от мен самата. И това ми е достатъчно.
Въпреки това, нещо се е свило в стомаха ми, като се сетя какви изненади съм сервирала навремето на майка ми.
Класната открива родителската среща. Започва с това, че в класа цари абсолютна липса на дисциплина.
Ще бъдат посочени основните виновници и причинители на неразборията. Аз треперя.
„Тук ли е майката на Николай?“ Болезнени лица, зачервени бузи.
От една страна, ми е мъчно за тях, защото виждам колко е страшно да си на тяхно място.
От друга страна, си викам, досущ възмутена лелка – „Е, как е възможно да допуснат такова нещо. Безобразие!“.
От трета… просто се радвам, че не съм на тяхно място. Чисто и егоистично.
Когато посочат поредният родител, чието дете е разваляло дисциплината, всички безмилостни погледи се обръщат към майка му или баща му, а той стои по средата на цялото това внимание и се гърчи от срам.
Моята дъщеря я няма в списъка. Всичко е наред. Записвам си весело ненужни неща в тефтера и рисувам зайчета върху маргаритки. Извървяват се учителки, питаме всякакви неща.
Ред е на учителката по география, която съвестно има бележки и мнение за всяко дете. Аз съм много впечатлена и адмирирам този индивидуален подход.
Питам „А номер 12 как е?“. Тя поглежда в тефтера, сепва се и се провиква: „О, тя последния част говореше за марихуана!“
Всички родители вперват поглед в мен. Земята пропада. Иде ми да се застрелям от срам. Започва шушкане.
„Край“, мисля си, „помислиха ни за наркомани, алкохолици и изобщо, за работническа класа“.
Стаята се люлее, чувам шепот „ама, как така марихуана.. наркотици… защо… къде?“.
Събирам се и питам с тънък глас какво точно е станало. Учителката не знаела, просто дъщеря ми се провикнала в час без причина „Е, той пуши марихуана!“
Пети клас, а вече говори за марихуана. Целият ми свят е на парчета.
След родителската среща разбирам, че тя си е говорила нещо със своя приятелка, обсъждали са някакъв певец и тя без да иска се е провикнала.
Никога не съм смятала, че детето ми е проблемно. То е едно кротко, послушно засега дете.
Проблемът си беше в мен и страхът ми да НЕ СЕ ИЗЛОЖА.
Ако учителката ми беше разказала историята насаме, щях да се смея много или да се зачудя защо ме занимават с това незначително събитие на фона на глобалното затопляне.
Та…отпуснете се.
Дръжте се както ви харесва на родителска среща. Най-много да направите лошо впечатление на майката на Гошко, която и без това не е кой знае какво.
Имайте повече вяра в детето си, приемете, че е извършило 5 бели, за които не ви е казало, и гледайте само оценките (поне аз това гледам настървено).
Другото са незначителни щуротии и много ваши лични притеснения. Но ако детето ви е в списъка на децата, които създават постоянно проблеми на целия клас – вземете мерки.
Сериозни мерки, включващи специалист, вашата персона, учителите и много грижа и внимание.
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
Да отбележим 24 май с пет правилно написани думи
Здравей те , днешния празник е един от най - важните в Българския празничен календар и сме исключително радосни , …
“Tой я бие, а тя стои” – защо?
Днес в Майко Мила публикуваме откровения разказ на Мартина Лазаревич за живота ѝ като жертва на домашно насилие. Тя пусна …
“Не бягам от бедност, а от война”
Случката, която ще прочетете в началото на текстa на Стефана Манева, е само повод за размишления как се държим помежду …
7 Коментари
Хаха..flash from the past.. майка ми ме питаше абсолютно същото, с абсолютно същия тон…But. Не мога само едно да разбера.. защо родителските срещи все още се провеждат по този начин. ..? Моят опит като родител е, че се провеждат индивидуални кратки разговори (10 мин.) с учители по избор. По този начин не съм задължена да слушам как са Сашко или Ицко по география и ако дъщеря ми има проблеми с френския няма да има нужда да го споделям с цялото родителско войнство, а ще имам поне 10 минути вниманието на преподавателя. Та така.
Аз искам да разбера само какво лошо има в това човек да е член на работническата класа и защо подяволите някой би се притеснявал, че други хора, за които не му пука твърде са го помислили за такъв? Авторката на статията има някакво благородно потекло и е 17то поколение синя кръв? Не е работила за прехраната си? Нейният съпруг е първороден син на някой император ли? Има си имение и роби и не работи за пари, а е стигнала до там, че парите да работят за нея ли?
Аз като работодател на 30 човека все още се чувствам член на работническата класа и всеки ден извършвам трудова дейност с двете си ръце и най-често тази дейност е много тежка и още повече мръсна, в следствие на което намирам нейното притеснение да не бъде свързана с класата към която вероятно принадлежи за много, много обидно.
В случай, че наистина авторката е с благородно потекло, има цяла свита със слуги и парите й работят за нея вместо обратното – извинявам се, но в противен случай – редно ще е тя да се извини или най-малко да си редактира обидния коментар в статията.