Вашата Красимира e тук с едно мило и родно преживяване под високите тавани на Централна поща в София. Тя има нелош опит и в митницата, с който може да се запознаете в текста ѝ „Бележката„. А сега заповядайте в Централна поща и гледайте как се праща колет до Австралия.
Централна поща, ще пращам колет.
Влизам в салона – ширва се море от най-лонови джобове и пликове, поставени на отворите на гишетата – да се пазим един друг от плюнки и пориви да се удушим взаимно.
Здравейте, здравейте, къде ще пращате?
Австралия.
АВСТРАЛИЯ? МОМЕНТ ДА ВИДЯ ДАЛИ Я ИМАМЕ.
Е, викам, оставаше да я нямате.
Абе, чакайте да проверим.
Действително, казвам си, дай по-добре да изчакаме, че не се знае знае ли се.
Чакаме. Има я Австралия. Дотук добре. Оглеждам се зад гишето – телбод, компютър, теглилка. Леко съмнение се прокрадва във въздуха и казвам „А тук с карти може ли да се плаща?“, въпреки че аз къде живея, бе? Как ще може с карти в Централната поща, хаха.
Не може, разбира се, само кеш.
Айде обратно, тегли пари, пак на гишето. Вече има и други хора. Докато попълвам адреса, техният колет излиза над два килограма. Чува се крясък.
ВАДИ ЧОРАПИТЕ!!!
Ей, човек не може да си прати чорапите до Швейцария вече. От друга страна, за Швейцария поне не казват СЕГА ЩЕ ВИДИМ ДАЛИ Я ИМА.
Както и да е, всички попълваме в потно мълчание. Подавам заветния колет през най-лона. Почва се въвеждане на данни в компютър.
Какво съдържа??
Дрехи, книги. Книги…
Взима се лист хартия, написан с химикалка – кодове на вещи. Въвежда се код на книги.
Как се казвате? Много дълги имена!!!
Крещя, че ХАДЖИИВАНОВА се пише с две И-та, пот се стича по челото и на двете ни.
На кого го пращате?
Ми викам, на брат ми.
КАК СЕ КАЗВА??
Ма нали го написах на кашона, казвам – вижте там, защо трябва да крещим през торбичката??
Така било по-лесно. Крещим още малко.
Колко ви дължа? Момент, да сметнем услугата, после и кашона, после обща сметка на ръка на отделен лист, еди колко си, плащам, взаимно си благодарим и накрая чувам – „Не ми се сърдете„.
Ма викам как ще ви се сърдя, за нищо на света не мога да ви се сърдя. Напротив – искрено ви благодаря, че въобще имате нерви и желание да обслужвате разни клетници и техните колети до два килограма, да обяснявате, да пишете и смятате, да четете от листчета, да нямате ПОС терминал и въобще – да поддържате тая услуга жива. Аз ако бях, нямаше да има ни колети, ни Австралия, ни нищо. Господ здраве да ви дава.
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
Риана и втората ѝ бременност като за Суперкупа
Риана е истински майстор на това да разкрива бременността си по впечатляващ начин. Първата ѝ бременност обяви със снимка …
Какво прави мъжът ми толкова време с телефона в банята?
Така зададен въпросът от заглавието не предполага кой знае колко различни отговори. Авторката на този текст, която предпочита да е …
Отпуск заради менструация – супер на теория
В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при …
