Няма по-важна жена в живота ми

Текстът на Екатерина Панайотова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл [email protected] до 15.03.2021 г.

Моята майка се казва Полина. Тази година на 8-и март стават точно 35 години, откакто тя е станала мама за първи път. Да, освен мамин празник, 8-и март е и моят рожден ден.

Затова реших чрез вас още веднъж да ѝ кажа колко я обичам. Този ден винаги е бил специален в семейството ми и за да не се губи магията на празника за нея, винаги съм се старала първа да ѝ се обаждам с поздравления и да ѝ поднасям подаръка си.

По професия майка ми е счетоводител. Цифрите не са ѝ най-любимото нещо, но все пак се справя отлично. Помня, че през летните ваканции в тинейджърските ми години ме караше да ѝ помагам в счетоводните сметки и справки и аз го правех, макар и с не много голямо желание.

Даже веднъж ѝ бях казала: „Ако някой ден реша да уча нещо с цифри, да ми припомниш, че не искам и че тези справки са ми били скучни!“. И по ирония на съдбата след десетина години завърших финанси. Не че мама не ми припомни каквото ѝ бях заръчала, но ме остави да взема решението сама.

Да, тя ми даде свободата да направя важните избори в живота си самостоятелно, макар да не е била докрай съгласна с всичко. Но винаги ме е подкрепяла и е насърчавала независимостта ми. Тя ме научи, че личното пространство на всеки един трябва да се уважава и не трябва да се навлиза в него, освен ако не си желан. И по много деликатен и ненатрапчив начин е говорила с мен по момичешките въпроси, „забранените“ теми и неудобните истини.

От мама ми е любовта към книгите. Тя сложи в ръцете ми “Пипи Дългото Чорапче”, която обикнах с цялото си сърце и споделям днес с моята дъщеря. Мама се стараеше винаги да имам нови книги за четене и се правеше, че не знае, че тайно чета розовите ѝ романи. Не пропускам да ѝ разкажа за всяка нова книга, която съм прочела, обсъждаме заедно и не спирам да ѝ подарявам книги.

От мама ми е и любовта към цветята, тя ме научи да ги обичам и да се грижа за тях. А покрай това и как се отглеждат домати, картофи и разни други земеделски култури. От нея съм видяла, че на женските ръце отиват както черна пръст и гумени ръкавици, така и цветен лак на ноктите и бижута.

Тя също така много обича да танцува, преди много слушаше музика. Заради нея и баща ми знам цялата българска музика от 90-те наизуст и имам много мили спомени от безкрайните гледания на една и съща видеокасета от концерт на Тоника.

От майка ми знам, че думата „амбиция“ не е лоша, когато е подплатена със знания и добро възпитание. Че на красивата жена ѝ стои най-добре красив ум, който непрестанно трябва да се развива. Че всяка жена трябва да си знае цената и да има мярка за всичко – за количеството грим, за дължината на полата, за изпитите чаши вино.

Единственото нещо, което не се мери, е раздадената любов. Да, тя ме научи, че преди всичко човек трябва да дава от себе си – да дава любов, да прави усилия и да се труди за всяко нещо, за да е пълно удовлетворението от всяка измината стъпка.

От нея видях, че дори и след много, много тежка загуба може да се изправиш и трябва да продължиш напред заради себе си и заради близките си. Такава е моята майка, силна и любяща, и аз много се гордея с нея. Даде най-доброто от себе си на брат ми и мен, за което винаги ще сме ѝ благодарни.

Честит 8-и март, мамо, това е празникът на твоя успех – ти знаеш! Обичаме те!

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.