Какви са възпитателните модели в България и как се променят те? Какъв е българският родител? Как сме били възпитани ние и как възпитаваме децата си днес? На тези въпроси опитва да отговори онлайн изследване на “Оммм позитивно родителство”. В него участват 2007 майки на общо 2685 деца на възраст до девет години, които дават отговори и за своите модели на възпитание, но и за тези на родителите си. Резултатите са доста любопитни и дават ясни тенденции в някои посоки.
Споделено родителство
Накратко – днешните майки са по-либерални, по-разбиращи и не толкова наказващи като своите майки. Прави ли ги това по-добри? Би трябвало. Изследването показва и че голяма част от бащите са ангажирани с децата си. Сред градското население със средно и по-високо образование близо 75% от анкетираните майки потвърждават, че и двамата родители вземат участие във възпитанието на детето, като при по-малко от 2% само единият родител е поел тази роля. На национално ниво процентите споделено участие във възпитанието са 65% и отново под 2% само един от родителите.
По-либерални
Данните потвърждават и нещо, което всички знаем – едно време нашите родители са били по-строги. На национално ниво 36,7% определят своите родители и техните начини на възпитание като “строги, прибягващи до наказания, включително и физически, и заплахи”. Тази група е следвана от родителите, които описват своето лично възпитание като “по-скоро строго, но с разбиране”, с 32,8%. Тоест, близо 70% са минали през строго възпитание.
Сега е различно – сред градското население 54,5% се определят като “по-скоро либерални, които НЕ поставят строги рамки на децата си, НО налагат коректив на поведението им”. На национално ниво процентът е близък – 50,4%. Либералните родители са следвани от “по-скоро строгите родители, които следят дали се спазват правилата, но проявяват разбиране” с 47,1% на национално ниво и 43,4% сред градското население.
Майките обичат и насърчават
Това, което ясно се откроява в проучването, е, че родителят днес осъзнава важността на безусловната любов към децата си. Майките, които твърдят, че са такива, са 94% сред градското население и близо 95% на национално ниво.
Родителите в България осъзнават и важността да насърчават децата си да споделят и им помагат да разберат чувствата си. Това потвърждават близо 88% от анкетираните на национално и градско ниво. Повечето родители в страната (67%) насърчават свободно децата си да се изразяват, дори когато има разминаване с вижданията на родителя.
Почти всеки втори родител (48% на градско ниво и 55% на национално ниво) счита, че има способностите да успокои детето си, когато то е раздразнено. Но това показва, че справянето с тръшканията и бурните емоции си остава предизвикателство.
Най-трудното за родителите се оказва валидирането и разбирането на емоциите на децата им. Само 35% на градско ниво и 39% на национално ниво са уверени, че могат да се справят.
Правилата, обещанията и тяхното спазване
Още нещо важно, което си заслужава да се отбележи, е промяната в нагласите към децата. Те са възприемани адекватно, като личности със свои нужди, заслужаващи уважение. 75% от родителите днес вярват, че когато се поставя правило, трябва да се обясни защо се поставя. Нещо, което се е случвало само с 15% от анкетираните в тяхното детство.
Тенденцията за поколенческо емоционално израстване се вижда и от факта, че 70% от родителите днес винаги поощряват децата си, когато са се държали добре. В миналото този процент е бил под 25%.
Освен това повечето родители (68%) винаги обясняват на децата си последствията от тяхното поведение. Това се е случвало само с една четвърт от тях, когато те са били малки.
Спазваме и много повече обещанията си. Близо 42% го правят сега срещу 19,8% в миналото.
Крещенето и наказанието
“Кога наказвате децата си” е доста тегав въпрос. 7,3% от родителите днес казват, че винаги наказват децата си, близо 22% го правят често и 31,3% – понякога. Тоест общият процент на наказания е над 60% – деца, които в един или друг момент са наказвани. Въпреки голямата разлика в начина на възпитание и осъзнаването на емоционалните нужди на децата, наказанията остават част от всекидневието ни. В миналото 17,7% са били винаги наказвани, 25% често, а 25,5% понякога (сумарно 68%).
83,1% от родителите в България разбират вредите от оставянето на децата сами като наказателна мярка и никога не го практикуват. А само 55% от нашите родители са го осъзнавали тогава.
Що се отнася до викането по децата – родителите преди и тези днес се борят с него. Макар повечето да знаем, че то често е признак на претоварване, безсилие или безизходица. 1,1% признават, че винаги крещят по децата си, 16,6% го правят често, а 30% – понякога. За сравнение – техните родители са викали повече: 12,2% винаги, 22,4% си спомнят за сериозна честота и 25,1% – понякога.
Родителите, които никога не крещят днес, са 14,5%. В спомените на 15,2% техните родители никога не са ги овиквали. Евала на такива родители!
Може би ще харесате
Още от Новини
Искахме да имаме деца, ама нямахме желание
Искахме да имаме деца, ама нямахме желание - общо взето това показват резултатите от изследване на Националния статистически институт (НСИ), …
Магазините от бавния свят
Добре ни беше, докато бяхме затворени вкъщи. Пазаруването беше структурирано много подредено, нямаше нито опашки, нито лутащи се с празен …
Отпуск заради менструация – супер на теория
В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при …