Необходима ли ѝ е на София нискоемисионна зона?

Краткият отговор на въпроса, зададен в заглавието, е “да”. И ако има уточняващ въпрос “А кога да се въведе?”, пак можем да отговорим много кратко и ясно: “вече трябваше”.

Сега, някои от вас може и да си кажат, че на София са ѝ необходими много, много други неща и въвеждането на нискоемисионна зона (НЕЗ) може и да не е най-спешното от тях. Оказва се обаче, че градът ни се задъхва все повече и повече с всяка изминала година, а с него – и жителите му. И нискоемисионната зона е една от мерките срещу замърсяването на въздуха, която може да даде най-бърз и качествен резултат.

В съвсем наскоро излязлото изследване на инициативата TRUE (The Real Urban Emissions), имаща за цел да предоставя данни за вредните емисии на обществата в различни градове по света с цел вземане на по-адекватни решения за развитие и опазване на околната среда, се посочва, че жителите на София са изложени на нива на замърсяване на въздуха, които надвишават европейските стандарти за качество на въздуха и са сред най-високите сред европейските градове. Голяма част от проблема с лошото качество на въздуха в града е именно замърсяването от автомобилите – нарастващият им брой и остарелият автопарк.

Какъв е проблемът

От същото изследване става ясно, че 13 920 случая на преждевременна смърт в България през 2018 г. се дължат на излагане на фини прахови частици (ФПЧ 2,5), азотен диоксид (NO2) и озон (O3). Това е 2,2 пъти по-високо ниво от средното за страните от Европейския съюз и Обединеното кралство. Като се има предвид, че София е най-замърсеният град в България с концентрация на ФПЧ, редовно надвишаващи нормите на СЗО, можем да си представим какъв процент от тези близо 14 000 смъртни случая са именно в столицата.

Системно мръсният въздух ни излиза скъпо не само преносно – разболявайки ни и правейки живота ни по-некачествен, ами и буквално. Социалните разходи на София, свързани със замърсяването на въздуха, определени на базата на отрицателните въздействия върху здравето, са най-високите в България и повече от седем пъти над тези на Пловдив, втория град в класацията.

Един от основните източници на замърсяване е все по-голямото използване на лични автомобили. В доклада се посочва, че само за 4 години – от 2016-а до 2020-а – нивото на моторизация се е покачило с 29%. Тоест, ако през 2016 г. са се падали средно по 515 автомобила на 1000 жители, то през 2020 г. те вече са 663. В сравнение – това ниво на моторизация в други големи европейски градове е под 450 автомобила на 1000 жители.

Проблемът се задълбочава и от факта, че автомобилите, които ползваме, са доста стари. Средната възраст на автомобил в София е 18 години, като над 50% от всички коли са над 16-годишни (по данни от 2018 г.). Средно възрастта на автопарка в целия ЕС се изчислява на около 11,5 години. В момента обаче не съществуват правила, с които да се ограничи движението на по-старите коли и съответно замърсяването от тях.

CleanAirFund_Infographic Изтегляне

Възможно решение ли е въвеждането на нискоемисионна зона

Преди да стигнем до отговора на този въпрос, нека първо обясним какво е нискоемисионна зона (НЕЗ). Това е форма на ограничение на достъпа на превозни средства, която цели да се стимулират начини на придвижване с ниски или нулеви емисии – вървене, каране на колело, използване на публичен транспорт или пътуване с по-нови автомобили.

В изследването на TRUE са посочени резултатите от предварителни анализи на различни сценарии за въвеждането на нискоемисионна зона в София. Взети са предвид характеристиките на столичния автопарк, за които вече споменахме, както и базата данни с реални емисии от европейските превозни средства, с която разполагат, Направено е и наблюдение на терен в града в ж.к. “Яворов” в близост до Борисовата градина, засичайки 6 284 уникални пътнически автомобила от всички видове гориво. На тази основа авторите на изследването разглеждат една по-пълна картина на натоварването на автомобилния трафик по евростандарт и тип гориво в София.

Първоначалната оценка на събраните данни показва по-ниска средна възраст на автомобилите – 13 години. Измерванията на коли на възраст 13 и повече години е над 50% от всички засечени и измерени автомобили. Тоест, изглежда, че тези коли се използват активно в града.

От тези по-стари автомобили 56% са с бензинов двигател.

Останалите 44% дизелови коли са отговорни за 74% от общите емисии от

леки автомобили в София. Проучването показва, че дизеловите автомобили със стандарти Eвро 3 и 4, регистрирани между 2000 и 2009 г., имат непропорционално въздействие върху замърсяването на въздуха, тъй като представляват едва около 25% от общите измервания, но допринасят с близо половината от общите емисии на азотни оксиди (NO_x) от софийския автомобилен парк.

Въз основа на тези и на още данни анализаторите правят прогнози как ще се подобри качеството на въздуха в София, ако се въведе нискоемисионна зона. Разглеждат се два сценария: един, при който нов етап се въвежда на всеки две години от 2022 до 2032 г., и един по-ускорен график, при който всеки нов етап се въвежда ежегодно от 2022 до 2027 г. Това постепенно прилагане на ограниченията е стандартна практика на съществуващите НЕЗ в европейските градове, като например Брюксел, Милано и Париж.

Разрешените в НЕЗ групи автомобили постепенно се ограничават до 2032 г.,

като в крайна сметка се допускат само дизелови автомобили със сертификат

по стандартите Eвро 7 и бензинови автомобили със сертификат по стандартите Eвро 6d и 7. По-ускореното въвеждане на НЕЗ предлага нови етапи всяка година и достига Етап 6 до 2027 г.

И всъщност важният въпрос е до какво би довело въвеждането на нискоемисионна зона в София. В сравнение с нивото от 2021 г. с въвеждане на НЕЗ средният емисионен фактор в града от пътнически автомобили за азотни оксиди (NO_x) ще бъде намален с повече от 90% до 2032 г.

Ако не се въведе такава зона, това намаление ще е с до 60% вследствие на естествената подмяна на автомобилния парк. Проблемът обаче ще остане, тъй като все още ще има замърсяване на въздуха от по-старите автомобили, които имат достъп до най-натоварените части на града. Нискоемисионната зона ще позволи да се намалят вредните емисии от столичния автопарк с по-бързи темпове, предоставяйки няколко години по-чист въздух на жителите на града.

Справедлив преход към въвеждане на нискоемисионна зона

Хората с по-ниски доходи, които не притежават автомобил, са непропорционално засегнати от замърсяването на въздуха. Въвеждането на НЕЗ би ограничило вредите върху здравето им и съответно би им спестило доста средства.

От друга страна, хората с по-ниски доходи, които все пак притежават автомобил, обикновено са собственици на по-стари и по-замърсяващи коли. За водене на справедлива политика по отношение на НЕЗ трябва да се обмисли увеличаване на достъпа до обществения транспорт чрез подобряване на инфраструктурата му, както и чрез предоставяне на повече реални възможности за придвижване в града с велосипед.

В допълнение на това може да се предложи финансова помощ на групите с по- ниски доходи за закупуване на чисти автомобили или автомобили с нулеви емисии. В доклада се посочва, че Франция е успешен пример в тази посока. Там е била въведена програма за бракуване на стари автомобили и замяната им с електромобили.

Когато се въвежда нискоемисионната зона, следва да се обмисли и установяването на различни правила за хората, живеещи в обсега на зоните, както и за собствениците на малки предприятия. Редно е да се определят изключения за автомобили на аварийните служби, както и за водачите и пътниците с увреждания.

Предстои да разберем какъв точно ще е обхватът на зоната, кога ще започне въвеждането и разширяването ѝ и как ще бъдат разписани и проследявани правилата за движение на автомобили в нея.

Повече информация за изследването на инициативата TRUE можете да откриете тук.

Facebook коментари