Нека да е лято

Текстът на Мария Славова е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!

Лятото дойде. И с него всякакви форми на летни изненади, фестивали, почивни дни, екскурзии. Няма нещо толкова безценно, колкото съветите, които ни завещават нашите родители и наставници, пред които порастваме с вдигнат взор и в захвата на красотата на изкуството. Колко е хубаво човек да не бъде поставян непрекъснато пред невъзможни избори или пред въпроси за липсата на надежда, да не се налага да защитава с първостепенна сила именно човешкото в света.

Ето защо на шега реших да пусна майката в себе си да изпълзи от сивото ежедневие и спокойно да се наслади на факта, че всъщност тя е идолът на своите деца. Спонтанно или не съвсем спонтанно реших да бъда момиче в режим на Fun Session. Естествено подобно решение дава възможност за по-либерално участие в случващото се около мен. Така да се каже свобода на действието, но с всички установени елементи, които традиционно заемат пълноценен и пълен пакет за забавление.

По пътя на тази логика бях подготвена със слънчеви очила, протектори срещу дълго стоене на слънце от всеки фактор на лъчите му, дъвки, малки сладкиши, няколо чифта сандали с летни принтове, много рокли с фино излъчване и идеи за летни експерименти със семейството и приятелите. Дадох си шанс да получа наградата на хубавото настроение.

И ето, виждам се как политам с надуваема лодка в аква парк в Албена сред вълни, които пазят издигналите се емоции. Не залитам сред сивия празник на деня, а давам предимство на себе си (а защо не и на романтична вечер). Хлъзгам се по водните струи на жаркото лято. Не усещам умора, защото ъгълът на пързалката е направен да не затруднява бързото придвижване по нея – 90 градуса.

Бягането по пясъка към морето, в което съм пуснала да пътуват лодки с тъжни силуети и следи от отминаващото; тържеството на въздушните струи, които крачат свободни като нас покрай вълните – всичко подава ръка, стационирано в положение за хубави емоции, а не за война.

Post Views: 131