“Сериозно, недейте да играете с децата си”, казва писателката Идън Лепуцки в статията си за списание The New York Times.
Тя има три деца под 10-годишна възраст и заявява, че не се включва в техните игри и ги оставя да си играят сами. А те дори и не искат да играят с нея. И това е съвсем съзнателно постигнато, без чувство за вина и без оправдания.
Всеки има своя подход. Ето какъв е нейният.
Най-големият ми син наскоро си направи автомат за напитки от кашон. Дъщеря ми уши дрехи за барбитата от хартия и тиксо. Бебето прерови гардероба в коридора, описвайки обувките с бърборене, от което едва една осма на разбираем език. И тримата участват в някакъв създаден от тях стиймпънк свят, в който строят дворци и часовникова кула от книжки с картинки.
Когато играта им върви добре, си мърморят едно на друго “Представи си, че ние…” или “Ами ако…”, или “Кралицата трябва да бъде екзекутирана”. Също така има и доста крясъци. В това време аз решавам кръстословица.
Имам три деца под 10 години, които не очакват, даже не искат, да си играят с мен. Отне известно напасване, но с времето разбрахме, че сме по-добре, когато всеки си прави неговото нещо: децата без скучна родителска намеса, а аз и съпругът ми, свободни от схващането, че трябва да играем, за да присъстваме в живота на децата.
С първото дете
Невинаги е било така. Първото ми дете, като беше съвсем мъничък, ако не ровеше в боклука или не дъвчеше възглавниците на дивана, обикаляше къщата с въображаемо оръжие. Никога не слушаше. Опитваше се да бяга при колите.
Постоянното стоене нащрек и караниците бяха толкова изтощаващи, че със съпруга ми нямахме енергията да играем, както синът ни искаше – иначе казано всичко, включващо пълен телесен контакт и насилие наужким. Вместо това казвах “не” и спирах да играя цял ден и когато гълчането ми преминаваше в игра, се чувствах виновна и фрустрирана. Бях ужасна компания за игра и уморена майка.
Но когато вече беше около 3-годишен, осъзнах, че въображаемите му светове са достатъчно живописни, за да продължи и без мен. Всичко, от което се нуждаеше в началото, беше слушател.
След време си отиваше в стаята сам, за да я преобрази в мястото, съществуващо в главава му. И това беше свобода – за всички ни. Така започна един експеримент с надежда: малко по малко двамата със съпруга ми увеличавахме времето, в което синът ни можеше да си играе безопасно самичък.
С второто
Дъщеря ми се роди година по-късно. Тя е срамежлива, изпада в различни настроения и беше доволна да си играе самичка, още откакто започна да пълзи.
Никога не съм виждала толкова уверено дете – идваше да ми казва кога ѝ се спи. Никога не са ѝ харесвали игрите на брат ѝ и играта помежду им винаги е била въпрос на преговори.
Игрите, които си измисляха, съчетаваха неговата любов към фантазията и драмата и нейната нужда от реализъм. Когато си бяха направили ферма за якове с възглавници и плюшени играчки, тя се наслаждаваше на въображаемия залез, а брат ѝ се тревожеше за хищниците, които биха нападнали това земно кътче.
Преди, ако не можеха да стигнат до консенсус в каква посока да върви играта, се опитвах да помогна, но така само влошавах нещата. Бях като водещ на телевизионно риалити, който гледаше безпомощно как гостите му сипят обиди един срещу друг.
Когато мама е там и слуша, стават отбранителни и зли. Когато им кажа “Разберете се”, го правят.
Знам, че съм късметлийка, защото са двама и могат да си играят, затова се научих да се дистанцирам. Казвам си, че по този начин се учат какво са компромисите и границите. Уча се и аз.
Полудяла съм от работа (и от живота). Мога да съм сприхава и доста критична. И не ми харесва да играя, особено да се преструвам с кукли или фигурки, или пък да се крия и да нося пушка.
Девизът ми е “Майките не играят”. (И в другия смисъл – не си играя, т.е. не си поплювам.) Третото ни дете се присъедини към семейството в тази вече изградена система и е изключително самостоятелен, както и повечето трети деца.
В моето детство
Не казвам, че подходът ми е правилен за всеки. Знам, че за мен работи, защото отчасти има връзка с начина, по който аз съм отгледана.
Нямам спомен родителите ми да са си играли с мен. Спомням си, че са ми чели и сме плували, но никога не са били замесени в модните ревюта, които “снимах” заедно със сестрите ми, нито са ми помогали да си направя списанието “Детски работи”. Нито веднъж не са вечеряли във въображаемия ми ресторант.
И това не е оплакване, а благодарност. Може и да не присъстват в тези спомени, но това не означава, че ги няма. Бяха на границата – там, но не съвсем.
Родителите ми ми позволяваха да имам лични светове, създадени специално от мен, и ги уважаваха. Представям си, че и те са се радвали като мен, докато гледам как децата ми си играят самостоятелно.
Дъщеря ми отваря пекарна, докато брат ѝ скача на огромна гумена топка. Бебето си пълни камиона за боклук с кубчета. Всеки от нас диша в собствената си отделна сфера. Дадох си сметка, че това е най-любимата ми част от майчинството – да отклоня поглед и после да наблюдавам.
Когато с децата спрем да правим нашите си неща и се съберем, то е защото искаме. Заниманията, на които се отдаваме заедно, носят удоволствие за всички ни. Избираме съзнателно да участваме в тях и затова са ни забавни.
Може и да не си играя с тях, но съм шантава и любвеобилна и обичам да говоря за чувства. Обичам и да ги уча на разни неща – как да броят, как да четат, как се прави гуакамоле. Харесва ми да съм с децата си по такъв конкретен начин и да съм изцяло в момента.
Трябваше ми време, за да осъзная, но в крайна сметка разбрах, че няма как да съм всички видове майки в една. Мога да съм само една. Тяхната.
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
Риана и втората ѝ бременност като за Суперкупа
Риана е истински майстор на това да разкрива бременността си по впечатляващ начин. Първата ѝ бременност обяви със снимка …
Какво прави мъжът ми толкова време с телефона в банята?
Така зададен въпросът от заглавието не предполага кой знае колко различни отговори. Авторката на този текст, която предпочита да е …
Отпуск заради менструация – супер на теория
В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при …
