Най-после и на нашата улица да изгрее слънце

Текстът на Диляна Кирова е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!

Никодим Никифоров все още не можеше да повярва, че беше ударил петица от тотото. Е, можеше да е шестица, ама… И без това с тези пари не можеше да си купи кой знае какво, но сега пък му се беше паднало да заведе семейството си на море – мечта, която имаше, откакто се помни.

Речено – сторено.

Набързо лъсна стария си верен москвич и за по-малко от два часа домочадието се спретна да се впусне в приключение. Трябваше да им се признае високата степен на експедитивност, защото, освен нужните за сезона дрехи и плажни пособия, в злощастния москвич натовариха касети със зеленчук, домашно приготвени консерви, всякаква посуда, като не забравиха да вземат и домашния любимец – голямо космато куче от неясна порода, което не спря да лае подозрително, докато наблюдаваше суетнята около достолепното возило. И потеглиха…

Картинката беше доволно живописна.

Господин Никифоров с впит в бедрата колоездачен клин и просторна, съзаклятнически прикриваща липсата на плочки, размъкната тениска с надпис „Плейбой“, кепе с козирка над врата като на прохождащ рапър и слънчеви очила, производство 1900 година. Госпожа благоверната – пищна, 120-килограмова перхидролена блондинка в пъстра рокля, наподобяваща развеселен парашут, сламена капела сякаш току-що приватизирана от скучаещо бостанско плашило, с ярък грим, направен сякаш от начинаещ гримьор, и с богат набор от взаимоизключващи се аксесоари.

Отрочето на Никифорови беше жив ангел.

Хрисим 7-годишен малчуган, дюсдисан в специално купено за целта моряшко костюмче и задължителната за случая капитанска шапка. Тука веднага трябва да отбележим, че, както са казали хората, външният вид лъже. Синковецът имаше рядката дарба да влуди всичко живо около себе си. Непрестанно измисляше всякакви дяволии и с право човек можеше да се запита дали е роден син на Никодим или незаконен потомък на самия Дявол.

Кой знае защо го бяха кръстили Дионисий и подобно на всички родители изпитваха обяснима гордост от своя неповторим продукт, като все пак си имаха едно наум, че изненади дебнат отвсякъде. Кучето Рамбо вече го споменахме. То беше принаден член на семейството, дошъл кой знае откъде и останал за постоянно в дома им. През повечето време Рамбо беше нервен и огласяше района с постоянния си лай, а от безгрижно капещата му козина госпожа Никифорова можеше да напълни няколко възглавки за дивана.

В колата цареше обяснимо вълнение и господин Никифоров не усети как натисна педала на газта, което стана повод за първото им неприятно премеждие. Още неизминали и 80 километра от родния Козлодуй, се наложи рязко да набие спирачки, за да не помете внушително изправилия се насред пътното платно орган на реда.

Кратка схватка.

Нямаше как, платиха глобата и продължиха към бленуваното море. Не се мина много време, когато се чуха странни звуци и героично пръхтящият москвич започна странно да лъкатуши насам-натам като изтърван от контрол пубер. Бяха спукали гума и Никодим бая се изпоти, докато сложи резервната и групата продължи напред.

После пък попаднаха в задръстване поради протест на млекопроизводителите, което забави с още около два часа дългоочакваната им среща с нашето Южно Черноморие. Но нищо не беше в състояние да помрачи настроението им, все пак рано или късно щяха да стигнат.

Най-после дойде този така мечтан момент, когато замириса на море.

Намериха си приказно местенце и със скорост, на която би завидяло всяко военно поделение, разпънаха палатката, наизвадиха продукти и покъщина и с всички фибри на тялото си попиха тази райска красота, открила се пред възторжените им погледи. След като похапнаха доволно, домочадието се завтече към примамливите морски води, да топне морни тела сред прохладните вълни, разбира се придружени от верния лаещ пес.

Това беше моментът Никодим да се оттегли в крайпътните храсти да извърши естествените си физиологични нужди. Тъкмо си беше свалил гащите и се канеше да клекне, когато чу някой да го вика. Не сварил да се огащи, той се заозърта трескаво. Е, не можеше да е чак такъв късметлия още дошъл-недошъл! Сякаш току-що слязла от подиума на конкурс за миски, стройна, предизвикателна блондинка го подканваше с поглед и сластно полюшваше бедра.

Какъв по-удобен момент за грях!

Жена му беше на безопасно разстояние и съсредоточено правеше опит след опит да подобри своеобразен рекорд – шамандура ли съм, или да. Само миг трая колебанието на нашия пишман любовник и рязко съкращавайки увертюрата, Никодим се зае със съществената част. Цялото му същество се накокошини и вече предвкусваше кулминацията от внезапно обзелия го екстаз, когато косите му се изправиха от ужас.

Тъкмо беше пъхнал ръка под полата на знойната красавица, когато вместо очакваната влажна топлина, шепата му се изпълни с нещо наподобяващо силикон. Ами сега? Такова нещо не беше му се случвало. Страх, срам и ужас – светата троица на прелюбодееца. И още неокопитил се, получи пореден удар. Прелъстителката без ни най-малко свян му поиска тлъста сума, за да не разкаже на жена му какво се беше случило.

И като истински джентълмен, за да опази семейната чест, Никодим олекна с още една непредвидена сума. С облекчение, че направеното от него ще си остане тайна, той побърза да се приобщи към нищо неподозиращото му семейство, което се беше вживяло във филма „Голямото нощно къпане“.

След час бурни игри във водата фамилията се върна в новия си импровизиран дом с намерението да се наслади на лятната напитка – хит, която както се сещате, си носеха из между останалия багаж.

И кой, ако не Дионисий, трябваше да изпълни ролята на сервитьор?

Улисани в щастието, което им се случваше, родителите не обърнаха внимание, че синчето им поднесе бирата отворена. С наслада отпиваха от пенливата течност, вдигнаха тостове в благодарност на съдбата, която беше така щедра към тях, и не се впечатлиха, че от време на време нещо прескърцва между зъбите им. Откъде можеха да предположат, че синковецът им беше ръснал по малко пясък в бирата, ей тъй за разкош.

Уморени от многото емоции, козлодуйци се предадоха в прегръдките на съня, но не задълго. След около два-три часа дрямка двамата родители се озоваха в набедените за Eko Toi храсти и сред вайкане, охкане и други звуци се облекчаваха близо час. В интерес на истината това неприятно преживяване продължи и през следващите два дни, но на тях не им пукаше особено. Нали бяха на море, стоически понасяха сполетялото ги рядко щастие. Емоциите бяха гарантирани, тъй като Дионисий беше поел волната програма в свои ръце. Малчуганът беше като генератор на нови идеи.

Заблуден гларус клъвна госпожа Никифорова, на чийто корем като маса за покер, уж случайно се мъдреше обелка от банан.

После пък пак не стана ясно откъде се е взело едно бодливо топче под постелката на госпожа Никифорова, която, нищо неподозираща, се тръшна с всичка сила върху нея и в този миг рев на ранен звяр огласи акваторията на цялото Южно Черноморие.

Друг ден родителите получиха от автомат сутрешното си кафе, което имаше странно солен вкус, като да беше правено с морска вода. Познайте кой им го беше сервирал! Дионисийчо тестваше как ще се възприеме поредният му опит да се изяви като участник в Мастър шеф, експериментиращ върху налагане на нови вкусове, в случая – пакетче сол, прибавено към доза подсладено кафе.

А веднъж, докато госпожа Никифорова си играеше на дамата с кученцето, баща и син отидоха за риба и малкият по чудо хвана едно рибе. То това беше и целият им улов, което, в едно с размера на рибката, стана причина родителят – с чувство, на което би завидял всеки еколог – да посъветва наследника си да я върне обратно в морето. То и без това нямаше как да стигне за рибена чорба.

И така времето, определено за летуване, се стопи неусетно като сладолед на жарко лятно слънце.

Като прибавим, че за целия им шестдневен престой ги глобиха и два пъти за къмпингуване на места, където това е забранено, бюджетът им рязко беше намалял и, искат или не, време беше да поемат обратно към домашното си огнище. Семейството се натовари в бойната машина и в недотам добро настроение членовете му се подготвиха за дълъг път.

През цялото време – а то не беше никак кратко, всички усещаха странна неприятна миризма, но никой не посмя да постави въпроса ребром. Само Рамбо ожесточено си навираше главата под задната седалка и не спираше да лае. Ма той по принцип все си лаеше, та затова никой не се впечатли от на пръв поглед необичайното му поведение. А и как би могло да бъде другояче, като всеки беше потънал във все още пресните спомени за море, звезди… и още нещо.

Чак когато започнаха да разтоварват багажа, Никодим с ужас видя под аптечката същото онова рибе, което синчето му уж беше върнало в морето. И как сега да му се сърдиш – детето си беше взело сувенир от незабравимото лятно приключение. То нямаше и как да го забравят, защото месеци наред – чак докато падна дебел сняг, старият москвич упорито разнасяше летните зловония на вмирисана риба.

Post Views: 181