Децата са голяма работа. Това си го знаете. Човек никога нищо не може да ги накара да направят, ако не им е дошло времето. Понякога времето не е много удобно – например посред нощ, но кой ви пита.
Такъв е случаят на Мария Йонова, която познаваме в качеството ѝ на консултант по сън с текста ѝ, разбулващ някои митове относно детския сън. Нейното двегодишно дете, което всички чакат с трепет най-накрая да проговори, решава, че ще го направи към 4-5 сутринта, и то с цял рецитал.
Потърпевша е бабата, която стоически издържа всички възможни песнички и забавления, докато стриктно изпълнява инструкциите на дъщеря си, че дете, което може да заспива само, се оставя да се приспи само.
Нито една баба не е пострадала в следващата история. Само една малко си е недоспала. За сметка на това разказът ѝ за среднощния концерт е доста забавен.
Нашето семейство е ощастливено с цифром и словом 2 (две) деца с много силни индивидуалности и различна степен на сложност при отглеждане. По тази причина се чувствам подготвена по всеки един въпрос, свързан с обгрижването на малки хора.
С други думи, и насън да ме бутнете ще ви декламирам в стройна реч за захранване, обличане, позитивно (в единични случаи и не толкова позитивно) родителство и как да почистите печена тиква от новия диван, без да я напоите обилно със сълзи.
Преди две години станах и консултант по детски сън и това ме сблъска челно и с много други родители, които любезно ме поканиха в техния свят и ме запознаха с чара и неволите по отглеждането на собствените им деца.
Затова, ей богу, подготвена съм за всички олимпийски дисциплини, които ние, родителите, покриваме, за да можем да пробутаме на обществото един култивиран индивид, с когото същото това общество да се гордее, а не да сочи с пръст.
Кой не спи
Но съдбата има особено чувство за хумор и обича да поднася изненади и на най-циничните от нас. Понеже работата ми е да се вълнувам кой кога спи и най-вече кога НЕ спи, знам, че когато малкото дете придобие ново умение, често пъти това се отразява на нощния сън.
Въпросното дете започва да намира за наложително да практикува новото умение в малките часове, когато морното родителско тяло има силни предпочитания към дълбокия и животворен сън. Важно е, ако детето умее да заспива само, родителят да не се намесва много-много и да го остави да се оправя самостоятелно.
Та, както казах, не е необичайно дете да се изправя в кошарата, ако тъкмо се е научило да се изправя или както се случи преди време на дъщеря ми – разбра как да пляска ръце и цели две нощи спах под съпровода на бурни овации. Не блестя с особени таланти, затова се насладих на аплодисментите като за последно в този живот.
Но имало и още изненади в кошницата на новите умения. Този път обаче не им се насладих пряко, защото се случи майка ми да спи в една стая с двегодишното, което след дълги месеци на отказ от проговаряне, преди дни изведнъж реши да отприщи и ни заля с потоци от полуразбираема реч и (внимание!) песнопения.
Пя си от първи петли до след вечерната баня, а към днешна дата и посред нощ. Понеже, както споменах, не присъствах лично, предавам мотамо разказа на злополучната ѝ баба, по истински случай и без капка добавен драматизъм.
Среднощен концерт
„Тъкмо ми бяха минали вълните и заспах дълбоко, когато към 5:30 започна концертът. Специално за мен от кошарата. Ама не тихичко. Беше концерт на микрофон. Понеже нали си ми казала да не я закачам, ако изрично не ме търси, и че единственият шанс е да си заспи сама, затова за всеобщото благо се завих презглава и замръзнах на място. Дишах само по малко, така че хем да не ме усети, че съм там и будна, хем да остана жива, докато заспи отново.
Отначало подгря публиката с „Мила моя мамо“, но после вдигна градуса на емоцията и мина на „Пеят, скачат палците“ и „Хей, ръчички“ като, съдейки по звуците, съм почти сигурна, че имаше и енергичен танцов съпровод. Викам си, тъкмо по-бързо ще се умори и ще заспи, че вече и кислородът взе да ми свършва.
Действително млъкна, но нали да не бързам да се показвам, и аз също си изпях наум за ръчичките, че да мине малко време. Подадох нос над завивките и уви, чух, че концертът е преминал в рецитал: „Мама спиии. Бати спииии. Тати спиии…“. И така в йерархична поредност се правеше отчет на всички щастливо спящи, сред които аз на практика не фигурирах.
Добре че навреме се сетих какво следва, защото предвидливо успях да се гмурна отново под завивките на „Баба спиии“, точно преди една рошава глава да надникне от кошарата за бърза справка. Поогледа ме добре и пак потвърди „Баба спииии“ и пак си легна.
Още малко и ще заспи…
Вече бях сигурна, че ще се заспива, ама не било писано. Репертоарът се оказа неочаквано богат и серенадата продължи поне още тридесет минути, което ми доказа колко издръжлив е човешкият организъм. Даже сега, ако обръщайки се назад, трябва да степенувам, с малкото кислород се свикна бързо, но обездвижването в една позиция се оказа мъка адова.
Но добре че съм природен инат и удържах фронта – след емоционален бис на „Мила моя мамо“ откъм кошарата утихна и така си доспахме чак до осем.“
Какво мога да кажа, освен „Да живеят бабите!“. За осми март ще има една голяма росна китка, но за да не се глези или забравя, че животът поднася горчиви изненади, мисля да ѝ изпея „Мила моя мамо“. Даже може да е на два гласа, ако малкото е още на тази вълна.
Може би ще харесате
Още от Животът с деца
Мамо, имаш сопол!
Теодора Илиева вече ни разказа за любовния си живот в Tinder. Сега на дневен ред е разказ за дъщеря ѝ, …
Първокласник в Испания
Дарина Рангелова е редовен гост в Майко Мила. Текстовете ѝ покриват всякакви сегменти от живота, което е съвсем нормално, защото …
Кралицата на реда се предаде пред хаоса, създаван от децата ѝ
Кралицата на реда Мари Кондо се е предала пред хаоса, генериран от собствените ѝ деца. Това признава самата тя в …
