На баба крушата

Текстът на С. Гетова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват любимите си истории със своите баби и дядовци.

Майко Мила ще публикува в специалната си рубрика всички текстове, които ни изпратите до 30 ноември 2021 г. на имейл konkursmaikomila@gmail.com, а трима от участвалите ще получат и специални награди от Milkiss.

Детството е шарен крем във фунийка за сладолед, докато влизаш да гледаш цирк. Палави вълни, които се заиграват с босите ти крачета.

Баба ми никога не седи на плажа да се пържи под силното слънце. Има болно сърце и ходи рано сутрин да диша йодните пари. После излиза час следобед, за да направи бавна и спокойна разходка по плажната ивица.

“Може ли още 5 минути” – ‘щото компанията е суперска и не ти се прибира.

Прави ми сандвичи и лимонада за рождения ми ден вкъщи с целия клас и всички съседски деца. Понеже е работила “важни неща” успява да намери тоблерон и шоколадови яйца, купени с връзки от Кореком.

За нея няма невъзможни неща. Само аз имам червени лачени обувки – пак от наши хора. Като я питам дали ще ѝ е мъчно, докато съм на лагери в планината и няколко смени на морето, щото “аз тука се запознах с едни нови деца, ще остана още”, тя ме поглежда нежно и ми казва, че съм “на баба крушата”.

Обличам си униформата и излизам на концерт с “Бодра смяна”, а майка ми плаче (майка ѝ, моята баба, е в болницата, но ще ѝ покажем снимки.).

Баба да ме вози със зелено такси (защото не виждам как лампата става червена). Не е селска жена, не е гледала кокошки и не ми е мазала филии с мас. Винаги е с направена коса. Пътува до другия край на града при нейната фризьорка да ѝ направи студено къдрене.

Има болно сърце, но не се скъпи да раздава любов. Знаеше рождените дни на всичките си приятелки, в събота се събираха да пият инка. Не ме видя да пея на сцената, не успя да види детето ми. Но е винаги с мен и в съня ми. Когато бързо минава да ми каже, че е добре и винаги ще обича “на баба крушата”.

Post Views: 212