Моята майка-чудо

Текстът на Тихомира Иванова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл [email protected] до 15.03.2021 г.

Всъщност аз не съм имала друго определение за моята майка освен чудо. За тия мои 30 години с нея тя ми показа какво е да бъдеш зрънце жито и избухващ вулкан. За да си зная 2 и 200.

Пускаше ме да ходя сама на детска градина, естествено ме следеше без да зная… Като се ударех нещо, все ми викаше: “Черво вижда ли се… Да викам ли линейка?”. Така свикнах, че няма болка за умиране.

После изведнъж пораснах. Бързо разбрах, че ще имаме възможност да ядем пица само веднъж в седмицата и че понякога ще правя аз вечеря, защото мама ще се забави от втората работа.

Израснах отговорен човек, който нито веднъж не видя слаба и безпомощна майка. Не видях сълзи в очите ѝ, виждах я винаги прекрасна. През седмицата с костюм и строга визия, през уикенда в туристически екип с буйна къдрава коса и най-свободния дух.

Така се научих и аз. Когато трябва, където трябва, каквото трябва.

Тя не обича празни приказки. Думите ѝ винаги са били истина. Преценката ѝ също. Чудех се как се получава, тя все ми викаше: “Един ден ще разбереш!”.

Всичките ми приятели я обожават и казват, че е супер яка. Тя в действителност е супер яка. Като стана на 40, се подстрига първи номер, а баба ми ѝ казваше да свали тази грозна перука. След няколко години се татуира… Така разбрах, че лудостта няма възраст.

Постоянно кръщаваше предмети, за да им вдъхва живот и да знам, че трябва да пазя вещите си. Понастоящем Голфа ѝ се казва “Нуша”, а аз имам една възглавница на име “Понго”, която почти всички познават.

Вдигаше ме рано в събота да ходим в Балкана. Да дишам чист въздух, да имам очи за природата. Спеше ми се много, признавам си, бях тийн и това ми се струваше адски излишно. Сега (20години по-късно) живея в Родопите със семейството си, очите ми се пълнят всяка сутрин с красота.

Веднъж закъснях с 10 минути… Голяма грешка, не излизах 10 дена. До ден-днешен не закъснявам за срещи.

В много по-късен етап ми стана ясно, че аз всъщност съм отгледана прекрасно, точно така, както искам аз да отгледам детето си. С ограничения, които те правят устойчив. Със свободи, които те правят отговорен. С любов, която те прави значим. Сега майка ми е баба на моя син и двамата грейват като се видят.

Аз обаче още изтръпвам, ако ми изрече цялото име. За жалост или радост отдавна не се е случвало.

Обичам те, Елцин! Ти си щура легенда! ️

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.