Моята баба - моето вдъхновение

Текстът на Снежана Димитрова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват любимите си истории със своите баби и дядовци.

Майко Мила ще публикува в специалната си рубрика всички текстове, които ни изпратите до 30 ноември 2021 г. на имейл konkursmaikomila@gmail.com, а трима от участвалите ще получат и специални награди от Milkiss.

Сега ще ви разкажа и за моята невероятна баба Тани. Тя е моята светица, по-близка и от майка ми. На нея мога винаги да споделя всичко. Тя е толкова мъдра и умна жена.

Когато съм била малко бебе почти на 40 дни, тя ме е взела от майка ми. На нея тогава ѝ е предстоял развод с баща ми, който ѝ е бил в тежест. След хилядите побои и скандали тя е взела важното решение да остане самотна майка с две по-големи деца и мен – новороденото бебе.

Баба ми си е жертвала работата и годините за пенсия и ме е взела, за да може майка ми да работи и да издържа по-големите ми брат и сестра. Заплатата ѝ като учителка е била по-голяма от майчинството и така са взели това трудно решение – да ме повери на майка си.

А аз там изобщо не бях зле. Бях отгледана в едно истинско и любящо семейство от баба и дядо. Живях спокойно и щастливо на село сред многобройните ни животинки, които бяха моите най-добри приятели.

Баба всяка сутрин ми приготвяше палачинки. Как само ги обожавах, лелеее! Сега се опитвам да приготвям такива на моите деца, но някак си не са същите – няма я магията на баба.

Тя ме научи на толкова много важни и полезни домакински умения – квасене на мляко, правене на масло, приготвяне на разнообразни сладка. Научи ме да се трудя ,да копая на нивата, така оцених храната, която ядях. Научих се да готвя, да точа кори за баница. И, да ви кажа, когато ѝ ходим на гости, винаги ѝ нося нещо, което съм приготвила специално за нея – я някое сладко, я някой кекс или торта.

Аз съм безкрайно благодарна на тази Жена. Тя не е само моя баба, а моя мечтана майка. Тя обожава децата ми. През лятото ходим при нея и, колкото и да е зле, без сили и трудно подвижна, тя събира някаква божествена енергия и става, за да играе с децата ми.

Те обожават нейните приказки и винаги лягат до нея със думите: „Бабче, разкажи ни приказката „Когато мама е била малка“! А тя така сладкодумно ги опиянява, смирява и успокоява, че не мога да ги позная.

Моля се на Бог да ни я опази поне още някоя годинка, за да могат и те да я запомнят, а аз винаги ще я нося в сърцето си и ще запазя всичките ѝ мъдрости, съвети и ценности, за да ги предам и аз на моите внуци.

Facebook коментари