Матурата по български след 7. клас - бялата гайда на надеждата

Вчера беше матурата по български език на седмокласниците. Утре е тази по математика. А днес всички обсъждаме разказа, паднал се за преразказ – съществена част от изпита по български език след 7 клас.

Разказът е на учителя по Технологии и предприемачество от Варна Красимир Бачков. Казва се “Талисманът”, но, доколкото разбрахме всички от самия Бачков, всъщност се казва “Обсидиан” и е изпита е публикуван с известни редакции.

Ето какво написа той в профила си във Фейсбук вчера:

“ИМА БОГ!

Днес на матурите по БЕЛ се падна мой разказ. За разлика от писателите – храненици на Сорос, които са вечно в прожекторите и новините, и аз получих своето признание! Радвам се най-вече заради стотиците пренебрегвани български таланти, а те никак не са малко! Вярвам, че бавно, но сигурно всеки ще получи заслуженото от него!

Тук публикувам оригиналния разказ, с оригиналното заглавие, защото „Талисманът“ по който преразказваха учениците е леко редактиран!”

Тук ще споделим някои мнения, които циркулират в общественото пространство от вчера до днес. Тези мнения разбира се не са единствените, но директно или индиректно съдържат важни въпроси към МОН. От отговорите зависи какво и как ще учат в училище децата ни. А от това – и бъдещето им.

Мария Брестничка, Национална мрежа за децата

Знаете ли, сигурна съм, че сте видели скандала как докато си говорим за това колко важно е образованието и как основната му цел е да научи децата да мислят, Министерство на образованието и науката пуска за преразказ на матурите на седмокласниците безкрайно плосък и обиден за хората с увреждания и техните семейства текст, авторът на който е обладан от Бог, антисоросоиден гняв и борба срещу кемтрейлс едновременно.

Това, което обаче може да сте пропуснали е, че миналата седмица същото това Министерство не допуска провеждането на изследването на учениците на Световната здравна организация поради съдържанието в него „сензитивни въпроси”.

С други думи, ок е всички 13-годишни да мислят върху произведението на този последовател на вярата, че деца с увреждания се лекуват с концерти и талисмани (и, предполагам, защита от кемтрейлс), но не е ок да се събират ключови данни за здравето на децата и за важните за тях теми, въз основа на които да се вземат решения – включително и за децата с увреждания – които да направят нещо по въпроса за това, че нашите деца пропушват най-рано, имат сериозни проблеми с наднорменото тегло и се чувстват стресирани и сами.

Аз предлагам Министерството вече да е на магията, божествените и несензитивните въпроси, за да отговаря по-точно на текущата политика, която провежда.

Емануил А. Видински, редактор “Литературен вестник”

Основният проблем с разказа, ако въобще можем да го наричаме така, даден на изпита на седмокласниците, е че МОН легитимира лошата литература като висока литература. Като образцова литература. След това какво да обясня например на някой автор, пратил ми такъв текст за Литературен вестник, защо няма шанс да се появи във вестника?

На какъв се правя аз, с други думи. Ами че този разказ е на нивото на избрания за изпита, ще каже той, а аз какво да отговоря? И виновен ли е този автор, че следва официално признати образци?

Не е нужно да се избират текстове на известни автори, нужно е само да са добри текстове. Такива, които показват талант, умение, култура. И не, това изобщо не е въпрос на вкус.

Но официализирането на нещо, толкова лишено от писателско умение, като добро писане, е патологично.

И ако хората в МОН не знаят какво е това добър текст, да се допитат до хора, които знаят. Защото има достатъчно такива в България, посветили живота си на литературата. И на този фон изборът на това недоразумение, което седмокласниците попиват като образец, е тежка форма на провинциализъм на ниво държава. Провинциализъм не като география, а като мислене.

Мария Касимова-Моасе, писател

Трябва да се има предвид, че разказът за НВО вчера е от т.нар. банка с непознати произведения и не присъства в учебния материал по литература като специално изучавана творба. В този смисъл щях да се надявам дори децата да видят, а и да могат спокойно да напишат, че това е една слаба и бездарна творба, както и да я погледнеш.

Децата обаче няма да кажат това. Първо, защото не биха посмели и второ, защото все още литература се преподава предимно като илюстративен материал за морално възпитание, не като вид изкуство. Това не е лошо, но като остане САМО това, подобни съчинения започват да имат претенции и да се бъркат с литература.

Не всеки текст с фикция е литература. Този опит е антилитература с авторова претенция, заявена дори от самия писач, който няма съмнение за себе си, че е писател. При това се приема за репресиран писател, въпреки десетте си издадени книги! Лош вкус. Опасното е, че е лош вкус и от страна на онези, които са допуснали подобна клета творба да стане повод за мислене и оценяване.

А тя дори и морално възпитание не упражнява, защото от нея разбираме, че да си продадеш въдиците, за да купиш гайда на детето си, е страшна жертва, да си в количка е наказание и животът ти е възможен само, ако станеш и тръгнеш и че един талисман може да вдигне за едно денонощие човек в такова състояние. При това мистиката в произведението не е изведена, че да си кажеш “а, това е художествена измислица, магически реализъм, сън, мечта…”.

Не зная какви са учителските способности на автора, но след силните му политически изявления се притеснявам, че и те са подчинени на този тип патриотарско, ОФ мислене. Това не дава нито широк мироглед на децата, нито свобода на мисълта, нито възпитание в морал, а още по-малко пък – в литературен вкус. То дори не е дидактично произведение – то просто е слабо.

А толкова хубави разкази има! И толкова хубави разкази писани от деца има! Ми от две издания на литературни конкурси за деца ще намерят десет пъти по-качествена литература за анализ.

Красимира Хаджииванова, основател на Майко Мила

Чудесата в тая държава не спират – таман се наканиш да напишеш статус за едно и то вече станало друго. Ето, вече не ми се пише за избледняващата холограма от Учиндол, защото има ново чудо за коментиране – разказът на матурата по БЕЛ след 7 клас. Паднал се е текст на автора Красимир Бачков. Търся автора в интернет, попадам на профила му във Фейсбук и виждам следния статус:

„ИМА БОГ! Днес на изпита се падна мой текст. За разлика от писателите – храненици на Сорос… „,

и така нататък, в тоя стил.

Викам – ебаси, да не е някакъв фалшив профил на истинския автор, я да потърся още статуси надолу. Намерих ги, но няма да ги цитирам, можете и сами да ги видите – те не заслужават кой знае какво внимание.

Да ви кажа обаче за разказа. На изпита текстът е наречен „Талисман“, де факто се нарича „Обсидиан“.

В него става дума за момче, чиято майка работи в супермаркет, баща му работи нещо друго, а самото момче е в музикална паралелка с профил – разбира се – ГАЙДА.

Бащата много обича да ходи на риба в свободното си време, но когато момчето е в пети клас, той продава всичките си въдици (на съседа!), за да му купи… гайда.

После в разказа се появява и болно момиче, което има нужда от лечение, но момчето ѝ подарява камъче, и момичето оздравява, защото камъчето е магично.

Сега, не искам да кърша хатъра на просълзените, но, първо, тоя сюжет го имаме в българската литература, нарича се „По жицата“ и с него мисля, че се изчерпва нуждата от кахърни разкази за сиромаси, каруци, болни момичета и бели лястовици на надеждата.

Второ, аман от селски пейзажи и сюжети. Поредното поколение, което не получи възможност да разсъждава върху актуален текст, написан на съвременен език – не, отново имаме ниви, цървули, гайди и тегоба и, разбира се, магично камъче, което „лекува“. Само Жълтата маймуна от Царичина и самата Ванга не бяха оплетени в сюжета, но сигурно просто не е останало място за тях.

Трето, аман от патриотично-вълшебни сугестии, които имат за цел да ни разкрият вековната мъдрост на българския народ, неговата душевност, вяра, добродетели, сиромашия и, не на последно място – енергийна лековитост на речните му камъни, пещери, гори и самодиви.

Кой в МОН е решил, че този разказ е ценен и си заслужава мисленето, четенето и преразказа на национален изпит след 7-ми клас? Кога тези деца ще започнат да учат и да бъдат изпитвани по адекватен начин? Докога ще се учат текстове, с които нито едно дете не може да се отъждестви, да разбере, да усети и осмисли?

Подобно на страшната простотия с пожарникаря на матурата след 4-ти клас и тук отново някой е сметнал децата за писарушки, за които не е важно посланието или смисъла, важно е да се напише ПОДРОБЕН ПРЕРАЗКАЗ на една псевдо творба, изпълнена с псевдо патриотични и заблуждаващи послания, излизащи от бялата гайда на надеждата. Както каза баща ми – не от тромпет или пиано, не дай си боже.

И всъщност, излъгах ви, че статусите на този автор не заслужават внимание. Вече заслужават, защото хиляди деца са чели текста му за гайди и магични камъчета, и са го преразказвали, и след това някои от тях сигурно са отворили Фейсбук и са прочели мнението на автора и по други теми, по-важни от гайдите и въдиците. Откровени идиотщини, писани на капслок – „фалшиви пандемии, кемтрейлс, лапите на СЗО, насилствено инжектиране с отрови, глад и терор“.

Това ли е критичното мислене, за което така силно възлагаме надежди да бъде поощрявано и насърчавано в българското училище? Това ли е? Гайди, камъчета и магии, кемтрейлс, отрови и пръскане от небето и после – защо ИТН е в парламента, защо се крадат милиони и милиарди, защо сме „най-бедния народ в Европа“ и защо все някой идва да ни оправя.

Еми щото докато народът е улисан в надежди, страх, лястовици и вълшебни кристали, докато свири на гайда, докато ходи увит в шевици и цървули и въобще – докато спи, някой, както пееше Нети, краде птици и много други неща покрай тях.

И, ще ме прощавате, МОН, но в някакъв смисъл вие сте съучастник в това престъпление.

Важното е обаче, че г-н Бачков няма намерение да обръща внимание на лъжи и клевети. Каквото и да означава това.

Post Views: 2 448