Мама е просто човек

Текстът на Мария Стефанова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

За моята майка няма да чуете, че е най-добрата домакиня, най-помагащата и всеотдайна майка или най-добрият човек на Земята.

Не, моята майка не е най-добрата. И не мисля, че трябва да бъде. Тя е просто човек и за мен си е най-добрата във всичко.

Тя е просто човек и допуска много грешки, но никога, абсолютно никога не оставя децата си. За нея те са смисълът.

Моята майка не е вървяла след гъ*а ми да ми чисти, да ми подрежда и да ми прислужва, но ме е научила на толкова неща, че цял живот няма да ми стигне да ѝ се отблагодаря.

Научи ме да бъда добър човек, научи ме да бъда и добра майка. Научи ме да бъда самостоятелно мислещо и осъзнато същество в свят на овце. Научи ме да обичам и че няма нищо лошо в това.

Е, научи ме по трудния начин, че трябва да си оправям стаята и да си подреждам гардероба (нещо, което и до ден-днешен трудно правя). Научи ме да не вървя с цигара и че трябва да спазвам етикета и да изглеждам женствена.

Винаги съм смятала, че мама е най-силният човек на света, че тя знае всичко и може всичко и когато разбрах, че и тя има слабости и може да бъде просто човек, ми беше трудно да го приема. Но в този етап тя ми показа, че всеки има чувства и че не трябва да бъдем прекалено силни, защото сме жени и сме нежни, и ни се плаче, и имаме нужда от любов. В този период ми показа и че една жена е способна на всичко.

Тя ме научи на най-важното нещо – да обичам себе си и да се оценявам. На това държа да науча и своята дъщеря. За съжаление мама не случи на мъже за разлика от мен, но целта ѝ беше да научи мен да бъда обичана.

Тя е домакиня, тя е жена, тя е майка, тя е кралица. Мама готви много вкусно, тя ме е научила да готвя и да се грижа за семейството. Въпреки това не бих казала, че си спомням майка си постоянно висяща на котлона, перяща, миеща и прочее.

Спомням си майка си в дълга ефирна рокля, с токчета, с цигара и чаша вино в ръка, червено червило и силен глас. Е, философстването съм го наследила от нея, но не бих казала, че ми е толкова лоша черта.

Безброй пъти съм я виждала да пада на дъното и след това да се вдига до небето. Тя ме научи, че животът е шарен и ние можем да се справим, защото „И това ще мине“. И да не се отказваме, да падаме и да ставаме, но да обичаме живота.

Тя никога не ме обремени със своите грешки и амбиции. Тя ме остави да живея своя живот, да мечтая, да постигам, да греша и да падам. Остави ме да правя своите грешки, да научавам своите уроци, а след това само ми бършеше сълзите. Но благодарение на това и аз израснах силна и себеуважаваща се жена. Както и благодарение на нейните грешки, станах още по-добра и научих още повече уроци.

Не можа да ме научи да съм подредена, но и хаосът си има чар. Уважава мен и мнението ми – и тя се учеше от мен, вместо да властва и да знае всичко.

Благодаря ти, мамо, че създаде от мен добър човек, добра жена и ме накара да повярвам, че съм добра майка. Винаги си зад гърба ми и винаги сме заедно.

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.