По пътя на малиновото вино - един ден в хижа Тръстеная

Тази история е само малка част от изключително забавния и полезен пътеводител “Стигнахме ли вече?”, пълен с чудни дестинации, съвети, легенди и истории, които ще направят семейните ви пътешествия още по-вълнуващи!

Здравейте от нашата весела, пътешественическа дружина. Есента е в разгара си, но ние ще се опитаме да ви напомним за отминалите летни дни с пътуванията, които успяхме да осъществим благодарение на изключителната ни любов към пътешествията, приключенията и любезното съдействие на Volkswagen, които ни подкрепиха в това ни начинание.

Днес ще ви заведем, искате не искате, на едно вълшебно място, което е донесло радост, веселие, топлина и много прекрасни спомени – хижа Тръстеная. И не само това, но ще ви запознаем с хората, които се грижат за хижата. И ще ви заведем да ядете малини до припадък.

Но нека не избързваме. Първо, да тръгнем през Искърския пролом. Ние пътуваме от София и затова минаваме през село Церово. Ако вървите по нашите стъпки, поемете вдясно към село Заселе.

Красотите над дефилето

Пътят се вие над дефилето и така живописно се вие, че ни е почти невъзможно да опишем красотите, на които станахме свидетели, но ще се опитаме.

И все пак, благодарни сме, че разполагаме със снимки, които да потвърдят слабите ни думи. Огромните и мащабни зелени склонове обграждат този тесен и елегантен път. А по тях са се скупчили градчета и селца уютно побрани в полите и.

Великолепният панорамен път е изключително подходящ и за спортно шофиране особено, когато разполагаш със страхотна кола.

А на нас Volswagen ни предоставиха не кола, а чудовище – изумителният Touareg, който не само че беше огромен, но беше толкова високо технологичен, че трябваше да отбием, за да разберем как да се справим с всички космически копчета в огромната му космическа кабина.

Накрая овладяхме високите технологии и ей ни на по пътя над дефилето. Носим се като Корабът Майка или Корабът Майко Мила към любимата ни хижа Тръстеная за среща със скъпи приятели.

И да си знаете, докато пътувате, че до село Заселе е водопадът Скакля, до който можете да стигнете и от ниското по „Вазовата екопътека“, която започва от гара Бов. В Заселе има няколко комплекса и заведения, в които можете да се подкрепите.

Крави, кози и козлета

От гара Бов пътят продължава нагоре към село Бов, а след него през планината към хижа Тръстеная. Тя е отбелязана на картите, има и няколко табелки, но най-добре е предварително да прегледате маршрута, за да не се объркате. Това го казвам не за да ви подценя, а защото аз самата съм способна да се объркам на най-простото място на планетата. Например на стадион.

Преди да стигнете самата хижа Тръстеная, ще видите отбивка за Еко ферма „Чемерник“. Еко фермата предоставя прекрасна база за почивка, комбинирана с истинска кравеферма, в която ще можете да видите как се гледат крави и кози.

Стопаните са успели да съчетаят съвсем екологично гостоприемството и удобствата със стотици щъкащи наляво- надясно кози и малки козлета. Можете да си представите децата как реагираха щом ги видяха. Радостта беше неописуема.

Поразгледахме, купихме си великолепно сирене и прясно мляко и хайде бегом към хижата. По пътя мъжът ми се оглеждаше за манатарки и, какво да ви кажа… На сто метра от дверите на Тръстеная успя да набере огромна торба изумителни манатарки. Донесе ги като истински вълшебник и радостно ги предостави в кухнята.

Но ние нямахме много време да го хвалим. Пред нас бяха любимите ни, безкрайни насаждения с малини, които точно бяха узрели и ни очакваха.

Малините на хижа Тръстеная

Тук е моментът да кажем малко за малините на хижа Тръстеная. Те не са обикновени малини, а съвсем био. Всяка година получават био сертификат от Лакон (Германия) за насаждение – почва и растения.

Толкова големи, сладки и сочни, че е невъзможно да им устоиш. Отиваш и ядеш, ядеш, ядеш, докато се пръснеш. Това, обаче, не трябва да ви навежда на мисълта, че вие можете да идете и да ядете. Нас ни пуснаха като едно огромно изключение, защото сме близки приятели с хората, които превръщат малините в най-прекрасното вино “Трастена” – Оля и Борис.

И така, с тяхно разрешение се мушнахме и започнахме да берем като луди. На съседните редове неуморните берачи събираха безценния плод и пълнеха касетки. С други думи – докато те работят, ние пречим и лентяйстваме. Малиновите насаждения се отглеждат тук от 16 години, а вино се прави от 11.

След като се наядохме и за малко да заспим сред редовете, решихме да поседнем на верандата на хижа Тръстеная и да си поприказваме с домакините – Марето и Славето, родители на Борис. Прекрасни хора, които винаги ще ви посрещнат сърдечно, ще ви нагостят с великолепна агнешка супа или шкембе, ще ви изпекат нещо на скарата и ще ви налеят вино. А вие ще пиете, ако сте умни.

Ние от своя страна, изтърчахме в кухнята да задушим манатарките в масло, да нарежем най-сладките домати на света и да опечем пържоли на скара. Чак тогава можехме да седнем и да се заприказваме с Оля и Борис – младото семейство, което отговаря за съществуването на великолепното малиново вино “Трастена”.

Този път в името на интересния пътепис, реших да поразпитам как, аджеба, се случва тази работа с виното. Семейството, макар и изморено, отговори с охота, защото те за малини винаги са готови да говорят.

За тежкия труд, за денонощната работа и за любовта към всичко, което успяват да реализират. За да се постигнат тези резултати, се налагат 15 обработки на насаждението годишно. 15 пъти се минава през около 90 км – това е разгърнатата дължина на редовете. Повечето обработки са на ръка, тъй като тук не се ползва химия за отглеждането.

Здрава работа ден и нощ

Освен това, тази специална малина, която тъй благодатно се е ширнала пред нас, е толкова сочна, че след като е откъсната трябва спешно да се замрази шоково, за да не ѝ изтече сока. И така, верните и чудесни хора, работещи там, през деня берат, а нощем карат малините за замразяване. И така трудът не спира с месеци, докато не бъде обрана и последната малина.

Тази година, уви, на хижата сърцата не са толкова ведри. Непрестанните дъждове са унищожили половината реколта, а брането е предизвикателство всеки ден. Но е впечатляващо да видиш едно българско семейство, което е решено да пребори трудностите в името на нещо наистина добро.

Попитахме ги дали имат планове за бъдещето и те ни отговориха: „Да направим прекрасно вино и тази година, да обработим малините добре, за да дадат супер плод догодина и да се погрижим за себе си, за да сме готови да берем отново следващия юли.“

И докато нощта падаше, ние пихме вино, хапвахме манатарки, слушахме музика и пожелахме на домакините спорни лета за в бъдеще. Те ги заслужават.

Към Лакатник

На другата сутрин решихме да се спуснем по другия път надолу, към Лакатник, а оттам до гара Лакатник. Наблизо са прочутите Лакатнишки скали и пещери. Ние ги пропуснахме този път и прекосихме Искъра, за да поемем по отсрещния скат, към селата Миланово и Дружево.

Преди последното има един комплекс – “Гарванец”, който е на поляна в подножието на един връх и изглеждаше като чудесно място за отмора.

Ако продължите още малко, стигате в село Горна Бела речка, където през месец май по традиция се организира интересен културен етнофестивал GOAT milk, с акцент върху козето мляко и разказването на спомени от местните хора, които предлагат различни домашни вкусотии на гостите на фестивала. Ние го посетихме миналата година и си накупихме сладка, компоти и лютеници, за да си спомняме прекрасния вкус на българско село, докато софийският смог ни обвива зимъска.

Изумителна гледка над дефилето

На връщане през Миланово се отбихме до паметника “Септемврийци 1923 г.” – монументален социалистически камъняк, от който обаче се открива изумителна гледка над дефилето.

В никакъв случай не пропускайте това място. То е от онези кътчета със „златни гледки“, на които се чудиш да снимаш ли, да охкаш ли, или просто да седнеш и да си направиш равносметка колко изящна и великолепна до болка е природата, а ние колко сме малки и излишни на нейния зашеметяващ фон.

До паметника се стига и по екопътека отдолу, която минава и покрай няколко пещери. Но ние не сме някои планинари, та стигнахме с кола по един извънредно тесен асфалтиран път, на който за наша радост нямаше кола в обратната посока. Иначе дявол знае как щяхме да се разминем, ако се наложеше.

В подножието на скалите накрая спряхме за вкусен обяд в ресторант “Пещерата” до Карстов извор Житолюб. Към него има и облагородена малка, но просторна пещера, из която децата могат да тичат и да се крият, докато похапвате.

Ние си напълнихме стомасите с пъстърва и щастливо се завърнахме у дома, защото очите и сърцата бяха далеч по-пълни от стомасите.

Още веднъж за космичекия кораб

А Toareg-а е извън всякакви описания. Никога не се бях возила на космически кораб. Всичко свети, той минава отвсякъде, огромен и мощен.

Ние, разбира се, го напълнихме с деца, гъби, крясъци „Свали си краката, цапаш седалката!!!!“ и преминахме през всички стръмни, каменисти пътища, горски чукари, обикаляхме и си казвахме, че това е нещо невиждано. Да ви го препоръчваме е излишно. Толкова е прекрасен. Дано ни го дадат пак за някое пътешествие.

Тази история е част от книгата “Стигнахме ли вече?” на Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова. В нея ще намерите десет подробни, преживени и много забавни пътешествия. Те са осъществени с мисъл за семействата, които ще тръгнат на път, за да ги изпробват.

Може да купите пътеводителя от ozon.bg, както и от по-големите вериги книжарници, сред които Ciela и Хеликон.

Приятен път!