Майка ми е училище по любов и вселена от светлина

Текстът на Бранимира Димитрова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

В спомените ми от детството майка ми заема почти цялото пространство. Всеки мой риск и смелост са били наградени от нейното насърчение – да пробвам, да не се страхувам, да бутам линията на живота си още малко напред и още малко нагоре.

Това учи на търпение, мъдрост, осъзнатост, умение да се радваш на трудното, защото мама е казала, че ще успееш. И ти наистина си успяла. На хилядния път това учи и на гордост, още смелост и сила.

Аз съм сдържан човек, хората даже ме виждат като студена. Най-ценният ми урок по живот е майчината ми интуитивност, уязвимостта ѝ, способността ѝ да нацелва емоции, усещания и моменти с една смела и спонтанна топлота, към която хората се привързват.

Мама ме научи как се печелят приятели и как се задържат хора. Защото всеки има нужда да бъде чут, да получи пожелание за рождения си ден, да се усмихне, да е търсен и да знае, че е важен. А майка ми тези неща ги владее до съвършенство. Да даде живот и да го нахрани. Кога с пауч, който излиза от джоба ѝ за радост на бездомно коте, кога с дума или мълчание, които хранят нечия душа.

Мама е училище по любов.
Мама е красива, дребна, с желязна воля („Хитлер в пола“, чували ли сте този израз!), студени сини очи и топло сърце.

Майка ми е ураган, бистра вода, син простор и лъчи от слънце. Очите ѝ светят, когато се прибирам от летището. Духът ѝ свети, когато има да се решава проблем. Сърцето ѝ свети, когато е нахранила някого или нещо. Свети, когато чете книга, когато плаче на филм, когато се радва на дете. Тя просто си свети, защото знае как се обича и кога му е времето.

Майка ми е креативна, комбинативна, естет, сръчна е и е бърза. Цветята ѝ винаги са щастливи. Сладкото ѝ от вишни е феномен. Сармичките ѝ са Коледа. Маникюрът ѝ е съвършен. Може всичко. В един ден.

Следобед дремва 20 минути и е готова за нови подвизи. Умее да преобърне всяка черна дупка, петно, тъмница и лабиринт в очакване за нещо красиво. Майка ми е творец. На моята вселена от щастие.

Честит Осми март, Гуфи! Да си здрава!
Обичам те и ти благодаря!

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.