Текстът на Радка Момчева е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват любимите си истории със своите баби и дядовци.
Майко Мила ще публикува в специалната си рубрика всички текстове, които ни изпратите до 25 ноември 2021 г. на имейл konkursmaikomila@gmail.com, а трима от участвалите ще получат и специални награди от Milkiss.
Когато децата бяха малки, прекарвахме летата на село при баба и дядо. Беше весело, незабравимо и безгрижно. Тогава все още дядо беше жив и придаваше на лятото приключенски дух. Игрите на двора, на улицата или в парка с братовчеди и съседчета бяха до късно вечерта и времето течеше бавно.
Сега ваканциите при баба са по-кратки, децата имат куп ангажименти и рядко се сещат за игри на открито. Компютрите и смартфоните са ги обсебили и изяждат детството им.
Радвам се, че моите свирят на пиано и китара и се забавляват като разучават БГ рок песни и ни радват често с изпълненията си.
От време на време четем това стихотворение и си припомняме щастливите безгрижни дни при баба и дядо.
Майка ми е баба на 6 внучета и всички внучета обичаха лятото на село, по причини възпяти от мен преди 7 години.
Лято на село
Щом слънцето златисто температурите вдигне
и на игрите детски от зори подвикне,
отиваме на село при баба и при дядо,
където ни очакват забавления много.
В малкото, тихо, спокойно селце
радост за всяко добричко дете.
Пред къщата на село цветенцата пеят
в шарени украси весело се смеят.
Градинките красиви на баба са слабост,
тя пъстри букети дарява с гордост.
В задният им двор животинки царуват
хубаво ги гледат и си добруват:
кокошки, патки, пуйки и козлета,
куче, коте, зайци, понякога прасета.
(До някое време преди в тавата
да се окажат с гарнитура – салата).
В двора им голям на люлка или хамак
се забавлява безгрижно всеки хлапак.
Под сливите, под дебелата им сянка
можеш да удариш дори и лека дрямка.
Или пикник за кукли да направиш
и покрай тях сладко да похапнеш.
В двора басейнче, на моравата замък –
с тунели и зали за всеки по-малък.
За каките „комп” с интернет и екстри,
за всеки си има по нещо чудесно.
Деца големи и малки на село обичат
от сутрин до вечер по поляните да тичат.
Топки да ритат, на ластик да скачат
или с тебешири цветни двора да шарят.
С колелета и ролери децата се гонят,
а големите гледат път да им сторят,
За да няма сърдити, за да не стават бели
а само детски смях през деня да ехти.
Дядо на мотора по едно две ги качва
и пътища „рокерски” бързо подхваща.
По прашните улици на тихото село
дядо и внучета шофират умело.
Ходят до магазина за хляб, сладоледи
всеки следи кога ще му е ред –
с дядо да яхне моторетката стара.
Ех, че живот! Ех, че отмара!
Детските очички радостно бляскат
на дядо с усмивки те се отплащат.
А баба? Баба вкусотии от рано твори –
баници, мекички и сладки дори.
Да има топла супа и вкусни ястия,
питки и десерти за нейните деца.
Всеки ден готви нашата баба.
И шета, чисти, мие – хич не се дава.
Че внучета много и правят бели
играчки разхвърлят и дрехи дори.
Щом вятъра весел жегата разбута
напомня им бързо, дори за минута
за нови забавления и нови игри,
игри със съседчета или с братовчеди добри –
хвърчила цветни литват в небето
и стоплят на стари и млади сърцето.
Покрай игрите безгрижни и работа пада,
за да е вкусен след това хляба.
По-големите деца приказки интересни четат
на малките, да могат на обяд да заспят.
А баба и дядо да си починат,
че работата вършат за цяла дружина.
В градината голяма пълна със зеленчуци –
работят неуморно дядо, баба, внуци.
Дядо и баба сеят, копаят и плевят,
а малките градинари зарзавата берат –
вкусни зеленчуци и пресни плодове,
здравословно и сладко всеки да яде.
Розови домати или пък червени,
салатки, краставички, тиквички зелени,
лапад и спанак, моркови и грах,
зеле, патладжани, картофи, пащърнак.
Плодовете зрели децата берат
ягоди, малини, кайсии ядат.
От дърветата си късат праскови и сливи
– сочни и сладки и ябълки хрупливи.
Крушите златисти щом почват да сладят
на всички ни напомнят, че есента е на път.
И времето на село неусетно мина,
а лятото щастливо вече си отива.
Лятото уж дълго, а бързо отминава
игрите безгрижни вече са накрая.
С птичките отлита и детския смях,
но всеки знае, че ще дойде пак –
при баба и при дядо и под техния взор
в спокойното село с красивия двор,
с цветните поляни за игри безброй.
Време на радост, игри и покой!
Януари, 2014
Може би ще харесате
Още от С обич за баба
Ангелът, който просто е там
Текстът на Цветелина Тенева е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите …
Домът на баба и на дядо – пристанище на детството
Текстът на Алекс Томева е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите …
Моята баба – моето вдъхновение
Текстът на Снежана Димитрова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите …
