Личният лекар на Родопите д-р Бакърова и каузата ѝ за чист въздух

Мечтала е да работи в голяма болница. Не си е избрала общата медицина от първия миг. Не е искала и да остава в родния Смилян. Само че понякога в живота не избираш ти нещата – те тебе избират. От позицията на 33-годишния си стаж като общопрактикуващ лекар днес д-р Снежана Бакърова съвсем отговорно заявява, че не съжалява за нищо.

Тя отговаря за всички хора в родопските села Смилян, Могилица и Арда, както и за всички прилежащи им махали. Това прави над 2700 души, които д-р Бакърова познава не само по име, но и в много големи подробности, защото, както сама казва, работата на общопрактикуващия лекар е да познава пациента си в цялост – като част от семейството им и обществото, в което живеят, а не само като симптоми.

В рамките на нашата поредица “Какво дишаме”, която правим съвместно с неформалната родителска мрежа “Въздух за Децата”, решихме да поговорим с лекар точно като д-р Бакърова. Защото тя се грижи за здравето на хора, за които сме свикнали да мислим, че дишат много чист въздух, хранят се с хубава храна и водят здравословен начин на живот. Дали е точно така – разказва д-р Бакърова.

Как изглежда един ваш ден?

Динамичен, наситен с много емоции, изпълнен с предизвикателства и изненади. Невинаги обаче протича по план. А такъв пък е необходим, за да има някакъв ред, да има достъп до здравеопазване всеки пациент, който има проблем. Динамичен е, защото не знаеш, като отидеш на работа какво те очаква. Увлечен си в работа през деня и така денят ти минава неусетно. И така 33 години отлетяха.

А колко пациенти минават на ден през вас?

Сред около 40-50 души.

Как успявате да им обърнете внимание?

Средно работният ми ден е 12 часа. Почти всеки ден. В седем и половина – осем без нещо се прибирам и ако е късмет, мога да поспя през нощта. Имам сключен договор и с ДКЦ и вече пациентите ми знаят, че след осем часа, в почивните дни, в празнични дни могат да се обърнат към неотложен кабинет, където ще бъдат обслужени, когато преценят, че са неотложни и не могат да дочакат до следващия работен ден.

Това от 2-3 години е регламентирано, регулирано, но допреди 2-3 години бяхме почти на 24-часово разположение. Тоест, работиш си през деня и през нощта може и два, и три пъти да те повикат. Имало е и случаи да се наспим.

С какви оплаквания са хората при вас?

Не правят изключение от другите области. Имаме заделени часове в графика за остри заболявания, за хронично болни, имаме заделени часове за профилактика, наблюдаваме диспансерни пациенти предимно с високо кръвно, с диабет. Сега в условията на пандемия се прави триаж по телефона от добре обучена медицинска сестра, така че да може всеки пациент, който има здравословен проблем, да има достъп до здравна грижа.

Какво е положението с Covid-19 при вас?

При тази вълна предимно боледуват пациенти от село Смилян. Предишните вълни като че ли бяха повече пациенти от Могилица и Арда, а сега тук имам повече заболели. Голяма част наблюдаваме вкъщи като карантинирани. Kогато се прецени, че е необходимо, ги хоспитализираме. От самото начало на пандемията не сме спирали да работим.

Какво е нивото на ваксинация?

Слабо. Няма интерес много към ваксинациите. Сега бих казала, че се наблюдава известно повишаване на интереса, но не чак толкова.

А как си обяснявате тази липса на интерес?

Тук не става въпрос за недоверие към личния лекар. Може би се изпусна моментът лятото, когато трябваше малко повече да се намеси държавата и да има малко повече информация. Като че ли повечето хора са склонни да вярват на фалшивите новини, а те не са малко в интернет. Всички, които са се допитали до мен дали и с какво да се ваксинират, съм успявала да ги убедя да се ваксинират. Но има и такива, които смятат, че са здрави, че няма да се разболеят, че в момента не е необходимо. Има едно отлагане във времето. Не отказват категорично, но се колебаят.

Колко са хората, които обслужвате?

Над 2700.

Знаете ги всички по име, нали?

Абсолютно. Аз работя 33 години и всички са минали не знам по колко пъти през мен.

Има ли промяна за тези 33 години в оплакванията и заболяванията на хората?

Ще кажа нещо известно. Родопите наистина са единствената планина в нашата страна и една от 12-те в Европа, включена в списъка на места с лечебен въздух. Оказва се, че въздухът в Родопите всъщност е сред най-лечебните.

Обаче вече почти не правим изключение от общите проблеми с въздуха. Всички сме свидетели на промяна на климата в световен мащаб, на глобално затопляне, на т.нар. парников ефект от емисии на парниковите газове, респективно и на замърсяване на въздуха, който дишаме. И всичко това е резултат основно от две неща – от човешка дейност и от природните явления.

Намесата на човека има изключително голямо значение, а тя е все по-голяма и по-негативна. Ще дам един пример: в дърводобива са включени голяма част от мъжете и отопление в Родопите е почти изцяло на твърдо гориво. Това замърсява много въздуха.

Искате да кажете, че е абсолютно възможно темата за мръсния въздух да същестува и на място като Смилян?

Абсолютно, ако не се вземат мерки, ако сме безразлични, ако не дадем своя поне мъничък принос, независимо от това каква роля играем в обществото, мръсният въздух ще стане още по-сериозна тема и тук. Трябва по някакъв начин да променим нашия живот, работа, поведение, навици, за да не се случи това.

А вие говорите ли на тази тема с вашите пациенти?

Разбира се. Когато имам възможност. Но хората все още предпочитат да си горят остатъците след сеитба в градините. Темата вече започва все повече да заостря вниманието и е хубаво да не сме безразлични към нея. Когато видим, че съседът прави нещо, което замърсява въздуха, е добре да му се обърне внимание.

Опитваме се като лекари да даваме съвети на пациентите да слязат от колите си за малко, да ходят пеша, което също има значение за здравословния им начин на живот, а и допринасят да не се замърсява въздухът с газовете от колите. Където е възможно да се преодолее разстояние пеш или с колело, защо да не се прави.

Да разбираме, че проблемите на големия град се прехвърлят и на място като Смилян, което сме свикнали да мислим като оазис на чистия въздух?

Точно така. Прави впечатление, че ако преди много години хората с астма и алергични заболявания в Родопите са били единични бройки, сега са многократно повече. Наистина и тук, в Родопите, не правим изключение, макар да не можем да се сравним с големия град, където са индустриалните зони, където повечето жилища са на пътя, където има концентрирано движение по пътищата – тук все пак е повече зеленината, природата е хубава. Но ако не направим нещо, за да преодолеем тези трудности, няма да вървим на добре.

Каква е алтернативата за отопление?

Някои вече почват да се ориентират към пелети, които са по-добрата алтернатива на горенето на дърва и въглища, но за съжаление са скъпо удоволствие. Много малко предприемат тази стъпка. Имаше програми за подмяна на отоплителните уреди – аз самата бях включена в такава, попълвах някакви документи, имах желание да премина на такъв тип отопление и в крайна сметка не знам какво се случи, но до ден-днешен няма резултат. Сигурна съм, че всички искат да живеят по-добре и да имат по-висок стандарт, но и парите определят тези удоволствия.

Как си представяте вашата практика в следващите години? Какво искате да се промени?

Моята мечта е да имаме възможност да обръщаме повече внимание на пациентите си и да не сме затрупани с толкова излишна бумащина и административни тежести, които отнемат страшно много време за сметка на истинския преглед.

Не съм удовлетворена от това, че се превръщаш в писар и не можеш да работиш същинската медицина, защото трябва да го напишеш правилно, в противен случай има санкции, и в крайна сметка нещата се изкривяват. Пациентът е недоволен, ти си неудовлетворен и това е една от причините според мен общата медицина да не е така атрактивна за младите хора, както другите специалности.

Post Views: 1,112