Текстът на Сирма Станева е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
След като другия месец навъртам 15 години на едно работно място почти с едни и същи хора, част от които съжалявам, че познавам, разбрах, че съм си изгубила времето и започнах да търся. Викам си, детето ми вече голямо, разбира от дума, мога да си позволя лукса да направя нещо и за себе си.
И започнах.
Записах се на три онлайн курса, които се провеждаха непосредствено един след друг, като вторият и третият леко се застъпиха, ама викам си: „Аз съм печена, ще ги комбинирам”. Единият мина и замина и чак не можах да повярвам как за кратко време научих толкова нови неща за любимите илюстрации. Картинките и рисуването, които станаха част от ежедневието ми през последните три години.
После се потопих в света на обработката на снимки, която ми донесе известна доза смут – софтуерни закачки, но резултатът не закъсня. Междувременно изкарахме една семейна почивка на морето. Ей, всички като се юрнат на това море да ходят лятото… Не ги разбирам тия хора. Аз като съм си морско чедо, много не ме влече това занимание. И дойде времето на програмирането и дербите на Джавата. Дет са вика записвам се да следя.
Оставаха по-малко от две седмици до изпита и викам ей сега, ще ги начаткам: лекции, задачи, упражнения.
Ден 1
Оборудвана със всякакви джаджи и машинарии вкъщи, все пак разбрах, че мъжът ми се водил някакъв фул стак дот нет девелопър – я па тоя, ще ми се прави. Ама, всичко си имам инсталирано – работна среда, ала-бала. Мятам се и само джава!
Ден 2
Разбрах, че се иска време. Няма да стане така бързо, както бях планирала. И тез кила откъде се пиявиха през последните месеци. Хем за джавата мисля, хем за това. Попаднах на някакъв чай за детокс – такъв обикновен за шир потреба и непретенциозен. Вземам един пакет и запарвам и варя, варя и запарвам. Горе-долу спазвам алгоритъма. Започвам да въвеждам данни, кодове с променливи и всякакви такива.
Ден 3
Усещам, вече че джавата извира от мен. Ставам рано за работа и съм готова да заема безкомпромисна, както всеки ден, работното си столче. Пък и малко тоя мозък да си почине. Прибирам се след това вкъщи и пак се започва: лекции и упражнения. Задачи, синтаксис, шаблони и започвам по-лесно да се ориентирам в това, което правя. Все още нямам ясна представа за действията си, но все нещо ще излезе.
Ден 4
Изморена съм. Решавам, че тази вечер няма да стоя до късно да пиша код. Малко преди да изрека “Ще го счупя тоя телевизор”, си лягам също толкова безкомпромисна, както и когато заемам столчето си на работа рано сутрин.
Ден 5
Изслушала съм всичко възможно. Задачите, докъде можах. Решавам, че все пак след ден ще се явя на предварителен изпит. Тръпка ми е. Така съм свикнала да се предизвикавам. Наливам се с чай за детокс и само стоя и се моля да не ми гръмне кода.
Ден 6
Когато имам някое малко въпросче, любезно отправям запитване към дот нет човека, дето ми е под ръка вкъщи. А той спокойно ми отговаря:
– Пусни дебъгера.
– Ти индианец на дебъгер виждал ли си?!
Нещо си прави майтап с мен този. Нямам време за дебъгер. Джавата изисква смелост и дързост, че и красота.
Ден 7
Дъ биг дей. Предварителният изпит. С боядисана коса, готова да атакувам всички възможни софтуери, програми и джаджи за дистанционна проверка на кодове, ставам рано и пия кафе. Решавам две задачи от шест за по-малко от час. И толкова. Времето не ми стигна за останалите.
Викам си: “Желязна съм!” За шест дни и цели две задачи. Мале, само време ми дай, ще ги разпилея всички тия ми ти девелъпъри. Готова съм да мисля като машина! Да се пукат душманите и всички случайни, с които ме срещна животът!
Може би ще харесате
Още от Истории от лято 2022
Кой печели награди от Майко Мила и Неда Малчева
Никак не ни се искаше това лято да свършва. Затова решихме да го хванем за ръка и да си го …
Безкрайната българска лятна ваканция
Текстът на Маша Павлова е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди …
Петър, Петровица и балдъзата на море
Текстът на Димитрина Иванова е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди …
