Когато принцесата се окаже пират

Нали знаете как много често, когато в едно семейство се родят две момчета, все има подтик (без значение вътрешен или дошъл отвън) да се „пробва“ и за момиче. Не сме сигурни дали в семейството на Зорница Драгнева-Василева, авторката на този текст, е било точно така, но е факт, че тя има две по-големи момчета, а от година вече и момиченце, на което може да облича рокли и да връзва панделки. То ще стои мирно и ще бъде сладко и красиво като фея. Да, ама не. Ето един кратък обзор на една принцеса, оказала се малък, но много уверен в себе си, пират.

Гледаш тази сладка усмивка, удобно приседнала на бордюра, която допреди минута се мажеше по лицето с ръце, измити в първата локва, която ѝ се изпречи, и подсушени в меката пепел до пътя… Гледаш я и се чудиш къде останаха сладките ленти за коса, дантелените роклички и блузките с къдрички.

Стопиха се с първите ѝ изследователски мисии, които ти оставиха в наследство петна за вечни времена по кукленските ѝ тоалети, и с първите сериозни постижения по сваляне на лента за коса със замах. Засега успяваш да овладяваш острата непокорна коса в набързо прихваното кукуригу, бягайки в конски тръс след буболечката. Но едва ли ще е задълго предвид сръчните малки пръстенца, които се впиват в косичката в отчаян опит да я освободят от и без това халтавото опашле.

Докато си се потопила в носталгични размисли, тя вече се е набрала по скоростната отсечка към кучето, вързано в дъното на двора. А то горкото жадува за внимание и започва да подскача с парабола във въздуха, да скимти и да прилягва от радост. Виждаш как тя приближава подножието на неговата траектория на приземяване и успяваш да я дръпнеш точно навреме, преди да се изравнят и двамата на ръст (въпреки че кучето и на четири крака пак стърчи с една глава над нея). Благодариш мислено на Бог, а косата ти побелява с още няколко косъма.

Решаваш да залъжеш принцесата с малко храна за хищници и ѝ буташ по малко от едно кюфте в устата. Разменяш няколко думи с човека до теб, но изведнъж те пронизва остра болка от впиващи се в пръста ти иглички. Малката акула е изяла кюфтето и разсеяно замезва по инерция.

Разхождането по пътя с амортизирания от дружна братска обич автопарк изглежда добра идея. Ей я, на! Вече хвърчи на скорост с полицейското моторче със светнали очи, приведена напред и подскача на място, подканвайки големия батко, който я дърпа, да мине на по-висока предавка, а ти само се молиш със свито сърце дано не изпадне на някой завой при поредния дрифт. Само обаче някой да приближи другите ѝ разпръснати по пътя коли!

Само обаче някой да приближи другите ѝ разпръснати по пътя коли! Принцесата веднага се хвърля да спасява от натрапнически набези прилежащата ѝ наследствена собственост: веждите се изпъват в плътна черта, очите святкат изпод тях, а тя държи на прицел от предупредително разстояние нищо неподозиращата жертва. Даже не мига! Приближава се привидно спокойно и бавно, но щом скъсява дистанцията се вкопчва безпощадно с рачешки захват в неприятелската ръка и със силно откъслечно движение дърпа надолу, докато не отстрани нарушителя.

Решавате да идете на детската площадка, да смените обстановката. Зима, локдауни, прохождане вкъщи. Принцесата не е прекарвала много време там и това е едва втората ѝ среща с пързалката. Придържаш я по стръмните стъпала, докато тя се опитва да ги взема през едно. Минава по въженото дървено мостче с уверена стъпка на пиян пират и се пуска с блестящи очи и развяни коси по улея на пързалката.

На втория път вече се пуска с ръце във въздуха и се опитва почти успешно да се катери по прекия път. Гордо се оглеждаш за някого, на когото да споделиш новите ѝ успехи. В това време малкият ѝ батко прелетява на сантиметри от нея, но тя успява да запази равновесие с леко олюляване. Докато се приберете, вече може да се похвалиш с предотвратяване на сериозен набор от конфликтни ситуации, сред които: опит за сбиване поради отнемане на чуждо имущество; избутване и опит за посегателство върху друго дете поради отнемане на изконното ѝ право само и единствено тя да се пуска по пързалката; поглъщане на неопределени предмети от земята; почистване на площадката от фасове и други.

И въпреки това успява да очарова с огромните си като маслинки очи една баба с пакет „Зрънчо“ и майка с шоколадови бисквити. Опитите ти да я откъснеш от хранилката са неуспешни и вече знаеш, че си се простила със здравословната ѝ вечеря днес.

Прибирате се у дома с надеждата да ограничиш периметъра ѝ на вършеене. Тя разбира се не е съгласна и опитва да си осигури достъп до терасата. Изпреварваш я, врътваш горната дръжката на вратата под носа ѝ и самодоволно се тръшваш на дивана да изпънеш гръб. Недоволството и тръшкането ѝ бързо са заменени от съмнително потропване и тя изниква пред теб с озадачена физиономия и долната дръжка на вратата на терасата в ръка. Отиваш да ремонтираш набързо вратата, а тя се опитва да включи в контакта щепсела на висящата ти украса. (Вярно, че Коледа мина, ама сега е Великден. Все си е повод.)

Отново опитваш да починеш за няколко минути на леглото с телефон в ръка, но тя не ти отстъпва. В рамките на няколко минути е успяла да домъкне, незнайно откъде, един свит на венец захранващ кабел и да украси главата си с него, да ти изрови чекмеджето на нощното шкафче и да разхвърля книгите, да ти открие кутията с парфюмите, замаскирана под леген с пране, да ги опитва на вкус и щастливо да изучава акустиката им, като ги потраква един в друг, в пода, стената, радиатора и шкафа…

И въпреки всичко не можеш да ѝ се сърдиш дълго. Особено когато малката принцеса пират започне да прегръща коленете ти и да те гледа влюбено. Черните маслинки вече не греят така дяволито, а бавно се премрежват, с пърхащ зад дългите мигли океан от обич и нежност. Върху лицето ти се изсипва дъжд от едва доловими крехки целувчици, сякаш те целува горска фея. Тогава си даваш сметка, че твоята принцеса пират се е превърнала в малката фея, на която мислено връзваше панделки и обличаше роклички, но за нищо на света не би се отказала от смелото си момиче.