Като на филм: От любов изтеглих хиляди левове

Това ще е от текстовете „обеца на ухото“. С нас се свърза дама, която има нужда да разкаже историята си, за да предпази други хора от попадане в подобен капан. Благодарим ѝ за смелостта. Искрено се надяваме споделеният разказ да не остане просто в графата „Това на мен няма как да ми се случи“, защото очевидно всичко е възможно.

Защо Covid-19 не беше най-лошото, което се случи за мен тази година? Е, станах жертва на измама!

Бях въвлечена в схема.

Абе, направо си изгорях с една стабилна сума така, че да има да си плащам години напред.

Накратко: аз съм голяма бяла птица!

Кой да предположи – в средата на 40-те съм, имам две момичета, достатъчно големи, за да се оправят почти с всичко сами. Те са прекрасни, възпитани, в приятелски отношения съм с тях, постоянно ме търсят и ми споделят, независимо преди и след пубертетната им възраст.

С мъжа ми се справяме добре с отглеждането на децата. Е, вярно, с него в последните години не сме така близки, което може би оказа влияние и „помогна“ да се поддам на ухажването и вниманието на друг.

Подхлъзнах се и станах поредната измамена, неудовлетворена нечия съпруга. Смятам (смятах?!) себе си за средно интелигентна жена или поне такава с достатъчно разум и адекватна преценка, но не би!

Един мъж ми поиска приятелство в социалната мрежа и аз – що па да не го дам, да видим какво ще стане, а?! Почнахме да чатим, ама по едно време той много вече ме харесва, даже, едва ли не, бил влюбен в мен.

Една жена трудно остава безразлична към подобно ухажване, много е готино, чак малко прекалено, сега като се замисля, но той знае как да ме „удари“. Много умело използва слабостите, които без да искам съм разкрила пред него, трябва да му се признае.

Представя се за американец с европейски произход – германо-испански, иначе като акцент по-скоро италиански. Работи на петролна платформа в Средиземно море на договор. Познато ли ви е?

Оказа се, че в полицията им е доста познато, но го разбрах след няколко месеца и няколко десетки хиляди в борчове. След като ме увери, че много ме обича, каза, че като свърши работа на платформата, ще дойде до България. Даже иска да живее с мен.

Искам ли да живея в Щатите? Не? Добре, той ще ми купи къща тук и ще си живеем заедно. Много е щастлив, че ме е срещнал, защото, откакто преди три години жена му е починала при раждането на детето им, което също умира, той е много самотен и нещастен.

Как да не станеш съпричастен на такава трагедия? Че даже и хлътваш. Той разбира какви са ти интересите и страстите и направо ти влиза под кожата. Мъж мечта – това изчерпва всичко.

Постепенно си ставаме близки и изведнъж се оказва, че той отчаяно се нуждае от пари. Има затруднения в работата, нещо се е скапало и трябва да се купи, за да си завърши работата, иначе има неустойки и няма да си получи парите по договора.

Освен това няма близки хора, които да му заемат пари, няма достъп до банковата сметка – нали е от Щатите, пък сега е в Европа, не може да плати и онлайн…

Почна да ми иска пари с уговорката, че ще ми ги върне в момента, в който свърши работа и му платят. Ама за да му платят, трябва да завърши работата си, а дотогава имаше нужда от пари на няколко пъти по различни причини.

Не, не склоних веднага, разбира се. Поне месец вървяха преговори. Доста се постара човекът, за да му гласувам доверие. Изпрати ми снимка на лични документи, убеждаваше ме, че няма близки хора, които да му помогнат, даже се опитах да прекъсна връзката. Изтрих си приложението, чрез което комуникирахме по негово желание, но почна да ми звъни от щатски номер.

Позволих да осъществи наново контакт. На по-късен етап ми даде достъп до банковата си сметка, за да видя, че има пари, и да ме убеди, че ще ми върне парите, които иска да му изпратя.

И така постепенно затънах стабилно в дългове, убедена, че помагам (все гледам да помогна в тоя мой живот, убедена, че има смисъл в това!). Нито за миг не съм изключвала възможността, че може да е измама, но въпреки това историята звучеше доста правдоподобно. Доверих се – този човек има нужда от помощ, от моята помощ.

А пък какви любовни съобщения ми пишеше посред нощ, дори собственият ми съпруг не ми е писал подобни. През цялото време бях под напрежение – ако се окаже измама, потъвам в дългове, децата ми ще страдат, ще мизерстват, няма да мога да им осигурят елементарни неща. Как ще го приемат те и съпругът ми? Ами родителите ми?

И въпреки това си повтарях: „Ето, той ми каза това и това, не може да е лъжа, иначе няма да е така загрижен, почти всеки ден разговаряме…“. Убеждавах сама себе си, че е искрен.

По едно време споделих с моя близка, че имам връзка и че съм му пращала пари. Тя се опита да ме предупреди, че всичко е измама. Знаех, че е твърде вероятно, но вече му бях изпратила доволно количество пари. Смятах, че има шанс да си ги върна.

Споделих с него за подозренията си, исках от реакцията му да разбера каква е истината. О, колко разстроен беше, че съм го нарекла измамник, Господ му е свидетел, че никога не ме е лъгал!

Манипулацията беше жестока и доста умела, но това го осъзнах след още поне два месеца. Напрежението и натискът бяха огромни, въпреки че той „не ме насилва да правя нищо“, просто ако е възможно да му помогна.

Сънят ми беше по 4–5 часа на денонощие, едвам заспивах, будех се рано. Свалих 14 кг за шест месеца (не че нямах нужда, просто никога нямаше да се случи дори и след година диета – направо се стопих!). Състоянието на постоянно безпокойство и нервно напрежение се редуваше с привидно спокойствие и успешна преструвка, че всичко си е нормално за пред децата и съпруга ми. Дори бях изненадана от себе си, не знаех, че съм толкова издръжлива.

Най-трудното беше, когато окончателно и безвъзвратно осъзнах, че съм жертва и няма шанс да си върна парите, но още никой от близките ми не знаеше. Изпадах в ужас всеки един момент, в който мислех как ще им кажа, как ще реагират и какъв срам ме очаква. Същевременно се опитвах да наглася вноските по дълговете и осъзнавах, че заплатата ми няма да стига, за да ги изплащам.

Подадох жалба – полиция, прокуратура, до последно държах връзка с него, ако се свържат междувременно с мен след подаване на жалбите, за да има шанс да го проследят някак си. Напразни надежди!

Мога да понеса много упреци – заслужавам си ги, но вече няма смисъл. Не споделях дълго време с никого, а сега вече всичко е приключило, връщане назад няма, съжалението също е излишно.

Не знам кое ме тормози повече – че ще изплащам едни пари с години заради глупостта си или че допуснах да бъда излъгана и се чувствам морално ограбена и разбита. Благодарна съм, защото човекът до мен се оказа – не знам как да го нарека – благороден, неочаквано широко скроен или може би просто ме обича?

Съпругът ми реагира по възможно най-добрия начин. Трудно му беше в първите дни, но каза, че гладна няма да ме остави. Има възможност да покрива разходите в семейството без моята заплата, но отговорността и задължението да върна дълговете си е изцяло моя и той няма да ми помага за това. Обсъждаме ситуацията и търсим изход заедно.

Благодарна съм на децата си! Имах опасения, че ще ги разочаровам прекалено много, но те продължават да ме обичат все така силно. Когато им казахме за ситуацията, попитаха дали ще останем семейство както досега – това беше най-важното за тях. Ние, разбира се, ги уверихме в това.

Благодарна съм за адекватната реакция на сестра ми – получих безрезервна подкрепа от нея, поредното доказателство, че нищо не е толкова зле, колкото изглежда. Най-тежко е положението с родителите ми и особено с майка ми, но се надявам някога да ми простят, че им причиних такива тревоги.

Знам, че съм силна и мога да се справя! Само да съм здрава, за да работя – както се казва, пари се изкарват. Та, в тая връзка, вече съм в режим на търсене на работа за уикендите – със заетостта ми в работата на пълен работен ден не мога да разчитам на друго.

Много се надявам да успея до 2–3 години с постоянна и допълнителна работа да отхвърля част от задълженията. Казват, че нищо не се случва без причина. Още не съм сигурна за причината, но се надявам да я разбера скоро.

Споделям моята история, защото съм сигурна, че има доста „изгорели“ жени. Не знам колко точно, но съм убедена, че са повече, отколкото предполагам, и ако има и малка вероятност да предупредя и предпазя някоя добра душа, то значи има смисъл и от моята изповед.