В света се случват всякакви неща, докато ние живеем с ваксинационни и предизборни вълнения на уста. И случвайки се, водят до редица последици. Тук Любомир Лъчезаров, завършил военноморско училище, обяснява как препречването на Суецкия канал от огромния кораб “Евъргивън”, заседнал в него, може да докара немалко глобални главоболия, които ще се отразят на всички.
Положението в Суецкия канал е доста тревожно и колкото по-дълго продължава, толкова по-зле. В момента корабът „Евъргивън“ на компанията Evergreen Marine Corp. – океански мегаконтейнеровоз от най-големите в света, първенец сред всички съдове, влизали в канала, е заседнал и го е препречил.
След промяна на курса (поради силния вятър, капитанска грешка, механична повреда или злощастната комбинация от трите) корабът се завърта и заорава с булба на носа откъм десния борд в грунта и брега. От огромния му инерционен момент, използвайки за опорна точка вече заоралия нос, корабът се завърта към левия борд и застава с кърмата към другия бряг.
Досегашните опити да се извади чрез влекачи се оказват неуспешни. Този подход е възможен само при прилив, който се случва, както знаем, два пъти на ден. През останалото време каналът е по-плитък и корабът губи още повече плаваемост.
Няма да се занимавам защо и как е станало. Мазалото вече е факт. Има 3 аспекта най-малко на тази катастрофа.
1. Технически – как да се извади корабът и да се освободи каналът.
2. Транспортен – всеки ден през канала минават 52 кораба, които презвозват милиони тонове стоки и суровини, които са предназначени за различни пазари. Това е само част от техния път. Всяко забавяне носи след себе си поредица от забавяния в различни точки от снабдителната верига.
3. Икономически и социален – забавянето на всичко, което се превозва, води след себе си поредица от събития и корелации на загуби и пропуснати ползи, неизпълнени договори.
Техническата страна на нещата не е никак проста в дадената ситуация. Корабът е препречил канала, като в този момент носът му е по-високо, отколкото трябва да бъде, а кърмата е по-надолу. Ватерлинията се ВИЖДА над водата, което за натоварен догоре най-голям контейнеровоз със сигурност не е правилното положение. Това навежда на мисълта, че не просто носът е заорал в брега, но и кърмата, а най-вероятно и винтовете.
При това положение огромен проблем е не само методът, по който би могъл да бъде освободен корабът, но и неправилното положение на корпуса. На една от снимките се вижда и лек крен към левия борд, което говори, че при определени условия може да се опита да се обърне. При масата на всички контейнери и високата точка на тежестта в това положение това е крайно опасно.
Когато корпусът на кораба опре в дъното, сили на натиск и усукване от тежестта на товара започват да действат и да се опитват да го огънат. Това може да доведе до пукнатина в корпуса, което автоматично повдига въпроса за разлив на нефтени продукти. Кораб като този вози невъобразимо количество горива, смазочни масла, хидравлични и т.н.
Какво следва?
Не съм специалист по морско спасяване, но доколкото имам представа, сега най-важното е да се възстанови плаваемостта на съда. Корабът разчита на силата на Архимед, за да плава. Това значи, че колкото е по-голям обемът от изместен флуид, толкова по-голяма сила, равна на теглото на изместения флуид ще го изтласква нагоре. Тежестта му се опитва да го потопи. Когато силата на Архимед е по-голяма от силата на тежестта, тогава корабът плава.
Да, но той се е завъртял и заорал и сега тежи с масата си на брега. За да се възстанови плаваемостта му, добра идея е да се намали силата на тежестта. В случая това може да стане, като се изпомпа горивото и баласта от баластните танкове. Горивото тежи доста, както и баласта, чиято цел е да държи кораба стабилен.
Натоварен контейноровоз има висок център на тежестта, който го прави по-нестабилен от танкер например, който натоварен се потапя и има много малко свободен борд над водата. За да се регулира стабилността, баластни танкове се пълнят с морска вода. Компютри следят и разпределят количеството вода между танковете, за да компенсират и постигат максимална стабилност във всеки момент.
Този баласт и горивото трябва да си отидат първи. Така се предотвратява и голям разлив на гориво, в случай че се компрометира здравината на външната обвивка. Ако и това не помогне, следващият ход би бил да се разтоварят контейнери. Тук обаче има един огромен проблем и той се казва „Евъргивън“.
Нормално плаващи кранове върху баржи биха могли да разтоварят контейнери от кораба, но не говорим за обикновен кораб. Става въпрос за може би най-големия мегаконтейнеровоз, натоварен догоре от Китай за Ротердам. Контейнерите са просто толкова високо, че малко вероятно е да има изобщо толкова голям плаващ кран, а още по-малко вероятно е да се намира в тази част на света точно сега.
Задачата по измъкване на кораба е много сложна и носи огромни рискове. Ще наблюдавам с интерес как ще се реши. Същевременно, докато е налице предизвикателството как да се освободи заорал мегаконтейнеровоз, който е задръстил канала, стотици кораби се редят на опашка с товар, договорен за доставка в определено време някъде по света.
52 кораба на ден минават през Суецкия канал и пренасят критично важни стоки, особено в сегашното положение на глобална пандемия, засегнала немалко транспортния бизнес. Говорим за милиони тонове стоки и суровини във всички отрасли на икономиката и потреблението. Колкото по-дълго се задържи сегашната ситуация, толкова по-зле ще става.
Заради Covid-19 светът се намира в дефицит на контейнери. Стоки, които трябва да пътуват, ще останат без контейнери, с които да бъдат изпратени, тъй като са заети в недовършени курсове. Това още повече ще задълбочи неизпълнението на вече затворени сделки по цялото земно кълбо.
В случай че корабите, които не са влезли в канала, се отправят по алтернативния път покрай Африка, ще си удължат пътуването със седмици, а разходите с десетки хиляди. При авансово платени фрахтове и редовни линии това са огромни загуби. Същевременно тези, които решат да останат на изчакване, се превръщат също в губещи.
За да съществува един кораб в морето, всекидневните му разходи са много големи и с всеки ден изяждат договорените приходи от фрахта. Всичко това ще породи реакция на засегнатите страни. Интересно ще бъде да видим каква. Цените на транспортните услуги и горивата вече се покачват. А обикновено, когато това стане, всичко останало също тръгва нагоре.
Може би ще харесате
Още от Новини
България е на финал в плуването за първи път от 1988 г.
Дебютантът на Олимпийски игри Йосиф Миладинов се класира на финал на 100 метра бътерфлай с четвърто време от 51.06 секунди, предава …
МЗ се отказва от идеята за детска болница в стария строеж в Александровска
Изглежда, че първата крачка към изграждането на истинска детска болница е направена. Със специално писмо до гражданската инициатива “ЗА истинска детска …
Или Олимпийски игри, или кърмене
Пред тази дилема се е изправила испанката Она Карбонел – състезателка в националния отбор по синхронно плуване. Оказало се, че …
