Що е то тодлър и какво се случва в главата му

Думата “тодлър” май вече навлезе и в българския език, но ако още не е достигнала до вас (или ако детето ви е преди и след заветната възраст на тодлъра), уточняваме:

тодлър е подрастващото дете на възраст между 1 и 3 години.

Това е чудната възраст, когато децата развиват огромен потенциал и разгръщат индивидуалните черти на характера и личността си. В този период малчуганите правят първите си големи стъпки към независимостта – учат се да ходят, да се движат сами, да скачат, да се изкачват нагоре или да слизат надолу, учат се да ходят с редуващи се крака (обикновено с 3 🙂 ), започват да учат важни житейски умения, като обуване на обувки и чорапи, миене на зъби и т.н.

През този период хлапетата развиват и речника си. Te вече запомнят имената на хората и предметите, с които влизат редовно в контакт – майка, татко, чаша, обувки, куче и т.н. Започват да развиват и собствената си идентичност, да осъзнават, че са отделни личности. Тогава се развива и чудесната фаза „мое!“ и “Аз сам/а!!”. Тя идва от осъзнаването, че щом те са отделни личности, значи всичко, с което някога са влизали в контакт във всеки един момент от живота си, без значение за колко време, всъщност трябва им принадлежи.

Всъщност това е една наистина забавна възраст, защото всичко, което се случва в живота на майката и на подрастващото хлапе, е ново. Най-важното, което майка им трябва да знае за тази възраст, е че тодлърите са изключително активни. Те се страхуват съвсем малко, защото нямат натрупан опит в живота и като гъби попиват всичко около себе си, изучавайки целия свят.

Решихме, че ще е интересно да научите и някои не толкова известни факти за децата на възраст между 1 и 3 години. Здравейте, тодлъри!

Децата, жадни за внимание, се учат по-лесно на по-късен етап от живота си

Тодлърите, които непрестанно изискват внимание от възрастните, е по-вероятно да станат по-общителни и по-любознателни, когато пораснат. Това се твърди в изследване, публикувано в списание Child Development с автор Marie-Pierre Gosselin. Според нея децата, на чийто повик родителите са откликвали положително, са с по-сговорчива нагласа към общуването си с хора в бъдеще.

Децата не са виновни, че са егоисти

Изследвано е поведението на деца, на които са давани награди и са насърчавани да споделят с приятелите си. Резултатите показват, че макар и по-малките деца да разбират ползите за другото дете от споделянето, не са способни да устоят на изкушението да вземат „егоистично“ решение и да запазят наградата за себе си. За щастие, с израстването пораства и мозъкът на детето. Картографията на мозъчната дейност показва регион, който израства заедно с увеличаващата се способност на детето да взима по-малко егоистични решения, се казва още в изследването.

Хъркащите деца могат да станат хиперактивни в по-късен етап

Децата, които хъркат или страдат от сънна апнея, е по-вероятно да станат хиперактивни след седмата си годишнина. Изследователката д-р Карен Бонюк твърди, че „проблемите със съня на подрастващото дете може да имат негативни последствия върху развитието на мозъка.“

Те чуват собствените си думи различно

Според Юън МакДоналд от Техническия университет в Дания, възрастните следят гласа си, за да може той да отразява целта на казаното. Но „2-годишните не контролират обратната връзка от гласа си, както правят възрастните. Това предполага, че използват друга стратегия за контрол на речта“, се казва още в изследването.

Пропуснатият сън може да доведе до смущения в настроенията

Изследователи смятат, че липсата на дневна почивка и сън при подрастващите водят до проблеми. „Раздразнителност, по-ниски нива на задоволство и заинтересованост, и понижена способност за решаване на проблеми“. Децата от фокус групата, лишена от дневен сън, са били неспособни да изпитат интерес към нови преживявания. Овен това те не се адаптират към променяща се некомфортна ситуация. (но подобни неща важат и за недоспалите възрастни)

Поддават се на обществения натиск на мнозинството

Двегодишните деца са по-склонни да преповторят и копират действие, което са видели да повтарят при други деца, и по-малко вероятно да копират такова, извършено от само едно друго дете. Изследването е публикувано в списание Current Biology.

Те помнят по-добре, отколкото си мислите

В своя публикация авторът на научна и историческа литература Никълъс Дей изобразява чрез времева лента какво са научили учените за десетилетия за запаметяването при децата.

През 80-те години на миналия век се е смятало, че децата живеят само в настоящето, без спомени от миналото. Преди двадесет години обаче едно изследване е доказало, че 3-годишен тодлър може да възпроизве спомени от посещение в Disney World. А въпросното посещание се е случило 18 месеца по-рано.

Скорошен анализ показва още, че децата имат способност да връщат спомени за събития, случили се преди 6 години! Експериментът е проведен с участието на 46 деца на възраст между 27 и 51 месеца, които са интервюирани на два пъти относно събитие, в което са участвали. Първият път е бил 24 часа, след като се е случило, вторият – 6 години по-късно. По време на интервюто, осъществено 6 години след събитието, 9 деца са си спомнили събитието. Сред тях е имало 2 деца, които по време на събитието са били на възраст под 3 години!