Как да говорим с децата за смъртта

Повечето хора се страхуват да говорят за смъртта. Особено със собствените си деца. Но всъщност децата осъзнават смъртта много преди да разберем. Те я виждат по телевизията, виждат мъртви птици и насекоми на улицата, чуват за нея в приказките. Смъртта е неизбежен факт от живота ни и ако искаме да помогнем на децата, трябва да им помогнем да разберат, че е добре да говорим за нея. И макар че подобни разговори няма да разрешат всички проблеми, да не се говори означава още повече да се ограничи способността да им помогнеш, ако се наложи.

Кога да заговорим за смъртта открито

Има няколко ситуации, в които сами да решите да говорите с детето си по темата. Първата е интересът на детето към тази тема. Той обикновено се проявява с директни въпроси, които предизвикват значително объркване: „Кога трябва да умреш?“, „На колко години умират хората?“ и т.н. В по-голяма степен децата са склонни да говорят не толкова за чувства, колкото за конкретни обстоятелства и могат да питат всичко. Например как изглежда ковчегът отвътре, какво чувства мъртвец при допир, страшно ли е да лежиш под земята и т.н. Такава директност често обърква възрастните.

Ако детето забележи, че родителят се чувства неудобно, тогава ще спре да пита. Всяко забавяне обаче е нежелателно, тъй като темата, която засяга детето, вероятно е източник на психически стрес. Следователно си струва да се подготвите за разговора, да преодолеете объркването и да отговорите на всеки, дори и най-странният, въпрос със спокоен глас. Не превръщайте смъртта в тема табу.

Втората ситуация, в ще се наложи да говорите с дете по темата, е смъртта на любим, близък човек или роднина. Детето не е напълно наясно какво се е случило. То обаче има много добре развита емоционална чувствителност, лесно улавя чувствата, жестовете на другите. Недомлъвките, мистерията около нечия смърт предизвикват още повече тревога. Детето чувства, че нещо се крие от него и престава да се доверява на възрастните. В резултат на мълчанието вместо да защитим децата си, можем да създадем причини за тяхната по-голяма тревога. От друга страна е неразумно да заринете децата с информация, която те не могат да разберат или не искат да знаят. Постигането на този баланс не е лесно.

Как да подходим при разговора за смъртта

Съобразете се с желанието на децата да говорят, когато са готови за това. Бъдете откровени. По този нчин улеснявате опитите на децата да обсъждат своите притеснения. Изслушайте и приемете детските страхове. Когато наистина сте разстроени от нечия смърт, дайте честни обяснения. Отговаряйте на въпроси на прост език, подходящ за възрастта на децата.

Етапи на развитие на идеите за смъртта при деца

Възрастните знаят, че смъртта е свързана с голяма мъка, неотменима загуба на починалия и искат да защитят детето от страданията, които познават. Родителите обаче трябва да имат предвид, че представите на децата за смъртта са съвсем различни. Децата все още нямат достатъчно емоционално преживяване. Когато децата питат за смъртта, те по-скоро искат информация, за да разберат какво означава краят на живота.

Известно е, че децата преминават през поредица от етапи на разбиране на смъртта. Ето как те се определят от възрастта им.

Децата под 5-годишна възраст са склонни да виждат смъртта като обратима, временна. Особеността на тяхното мислене се крие във факта, че те са зле ориентирани във времевата последователност и нямат представа за необратимостта на събитията. Те имат „приказно“ съзнание – само героите от приказката умират, но могат да оживеят отново.
Между 5 и 9 години много деца започват да осъзнават, че смъртта е край и че всички, които живеят, умират. Те обаче все още не възприемат смъртта като лична. Те се надяват, че ще могат да я избегнат. На този етап децата имат тенденция да олицетворяват смъртта.
От 9-10-годишна възраст и до юношеството децата започват да разбират ясно, че смъртта е необратима. Те осъзнават, че всеки, който живее, умира и че и те някой ден ще умрат. Някои юноши може да търсят смисъл в живота. Други пък може да рискуват живота си, опитвайки се да преодолеят страховете си, утвърждавайки своя „контрол“ над смъртта.

Ако решите да говорите с детето си, важно е да осъзнаете, че има неща, които детето все още не е в състояние да разбере. А има и други, които не трябва да знае, тъй като е дете. Помолете го да ви разкаже малко по-подробно какво има предвид, какво го интересува, защо иска да знае. Помислете и кои са правилните думи, които да изберете в разговора.

Умира домашен любимец – кажете му

Можете да скриете смъртта на домашния любимец и да го излъжете, но защо? Децата се нуждаят от обяснение на случилото се и отговори на техните въпроси. Отговорите трябва да са прости, честни и на език, който детето да разбира. Когато отговаряте честно на детските въпроси, не се страхувайте да произнесете думата „умрял“. „Кученцето е умряло“, „Рибката умря“ и т.н.

Покажете му къде сте погребали домашния любимец. Сложете цветя или клонки върху гроба. По този начин детето научава, че погребението е прощален ритуал, който помага на хората да изградят границата между живота и смъртта, дава им сила да продължат да живеят.

Говорете директно, без метафори. Също така не е необходимо да казвате на детето, че любимецът му „е заспал завинаги“ или „е отишъл на дълго пътешествие в друг свят“. Дори ученици разбират много метафори буквално и след такива думи детето може да откаже да заспи или да пътува.

Възрастните трябва да настроят детето към факта, че смъртта е естествена част от живота. Но спестете на децата ненужни драматични и страшни подробности. Не разказвайте как някой го е сгазила кола.

Как да назоваваме причините за смъртта

Ако човекът е починал от инцидент, обяснете, че тялото е било ранено и е спряло да работи. Но обяснете, че в повечето случаи хората, които са ранени, могат да се възстановят. И да живеят дълго след това.

Ако смъртта е дошла от болест, можем да кажем, че болестта е била много силна, тялото вече не е могло да устои. Обяснете, че не всяка болест е такава. Уверете се, че детето ви е разбрало, че много рядко заболяването води до смърт. Детето трябва да знае, че няма нужда да се страхува, ако мама/татко/баба/дядо е болна/ен.

„Ти и аз ще умрем ли?“

Всеки родител е чувал този въпрос. Когато отговаряте, вземете предвид психологическите характеристики на детето. Ако то е уязвимо и чувствително, не бива да казвате пряко „да“. Дайте ясно да се разбере, че повечето хора по света живеят много, много дълго време. Ако в думите на детето има надежда и то започне да пита: „Наистина ли аз няма да умра и ти също?!“, предвид възрастта и уязвимостта на детето, е допустимо да се отговори утвърдително. Но е по-добре да не правите това, а да отговорите честно на въпроса. Можете да кажете следното: „Някога в много далечното бъдеще това ще се случи, защото обикновено хората живеят много дълго.“

Като чуе такъв отговор, детето може да се разстрои. Най-доброто нещо в такава ситуация би било да гушнете детето и да му отклоните вниманието от разговора. Това за него е най-тежкото тълкуване на смърт – неговата или тази на майка му.

„Ще умреш ли преди мен?“ Разбира се, когато детето започне да разбира значението на думата „смърт“, то се страхува да не ви загуби. Трудно му е да си представи, че някой ден ще се справи без вас. Кажете му: „Никой не живее вечно и всеки човек ще умре някой ден, както и аз. Но почти всички хора доживяват до дълбока старост“. Успокойте детето, съсредоточете се върху това колко събития трябва да се случат, преди животът ви да приключи. Кажете, че възнамерявате да не умирате, а да живеете много дълго време.

След смъртта

„Какво се случва с човек след смъртта?“ Обикновено този въпрос възниква по-късно от всички останали. Детето е формирало представа за човешкия жизнен цикъл и сега се интересува от въпрос, на който не можем да дадем „научен“ отговор.

Обяснете разликата между тялото и душата. Трябва честно да разкажете какво се случва с тялото: то е заровено в земята или изгорено (преди да умре, човек сам решава как ще бъде погребан). Що се отнася до душата, най-добре е обясненията ви да се отнасят към вярванията, поддържани във вашето семейство. Докато детето расте, то ще формира собствено мнение за отвъдното или липсата му. Междувременно за него е важно да знае, че имате някаква представа за това и сте готови да споделите с него.

Освен това подчертайте, че след смъртта човек остава да живее в паметта и сърцата на хората, които го помнят.

Важно е не само какво казват родителите на детето, но и как се държат. Както и доколко ще могат да контролират емоциите си. Децата „се учат“ от родителите си как да се справят със смъртта.

Post Views: 374