Текстът на Зорница Маринова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват любимите си истории със своите баби и дядовци.
Майко Мила ще публикува в специалната си рубрика всички текстове, които ни изпратите до 25 ноември 2021 г. на имейл konkursmaikomila@gmail.com, а трима от участвалите ще получат и специални награди от Milkiss.
Няма да обяснявам колко вкусно готви баба, нито за мега-хипер-яките ѝ мекици, че е на 70+, но шофира и паркира по-добре от голяма част от мъжете (за жените да не говорим), че завидно е обогатила речника ми по мръсни думи на цели два езика и още какво ли не.
Само ще вметна набързо колко подла може да е една баба, преди да споделя най-милото си.
Та за тия ти му мекици.. НЕ мога и не мога да ги направя като нейните… Ей, Бога ми, рецепта лично от нея писана, ЧАШАТА, с която си мери грамажа, как точно се затварят, за да има пухкави ръбчета… Не стават и не стават!
Един ден миналото лято ѝ казвам:
– Специално си идвам, за да ми покажеш точно какво правиш, аз ще снимам клип, за да го има за бъдещите поколения и за да може като ми се доядат, да си ги на-пра-вя!
Започваме да готвим двете, точка по точка, в най-малки подробности. Бременна съм към осмия месец. Допикава ми се.
– Бабо, отивам да пишкам, изчакай ме, за да видя как ги затваряш, без да става твърдо, смачкано ръбче!!!
– Добре, чакам те.
Ами върнах се и една тава мекици бяха запечатани, наредени, че и някои вече в процес на пържене.
Държа да подчертая ДЕБЕЛО, че не съм се бавила изобщо. Ами подло беше. Все още зависим от нея за тия мекици…
А за най-милия ми спомен с нея…
Най-най-най-любимото ми нещо като дете беше да легна сгушена в баба и да ме гали по гърба. Успокояваше всеки плач и решаваше всички проблеми на света. Това е и нещото, което най-много ми липсва днес: да съм малка и да ме гушне.
Независимо на колко години съм вече, всяка година, когато се прибера при нея и остане малко време за нас двете, лягам гушната в нея и ме гали, а всички проблеми на света отново изчезват за една бабовнучена безкрайност време.
И си рева, че се виждам рядко с нея, а времето си лети, без да му дреме…
Оплаках се, споделих си, а в заключение, баба всеки път ми казва: “Нали знаеш, че винаги разбирам всичко. Чувам и виждам каквото не трябва. Имам очи и на гърба, така че нищо не можеш да скриеш от мене!”
Мила бабо, успех в намирането на ТОВА мое словоизлияние тук! Ако случайно все пак го прочетеш: другия път не се прави на ударена, като те питам как затваряш мекиците!
Обичам те.
Може би ще харесате
Още от С обич за баба
Домът на баба и на дядо – пристанище на детството
Текстът на Алекс Томева е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите …
Моята баба – моето вдъхновение
Текстът на Снежана Димитрова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите …
Баба винаги спасява положението
Текстът на Саня Иванова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите …
