Жената на прага

Текстът на Силвия Славова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл [email protected] до 15.03.2021 г.

Изморена от дългия път, най-сетне пристигнах вкъщи. А първото нещо, което съзряха очите ми, беше ТЯ – МАМА. Жената на прага. ТЯ винаги е там. Стои и чака. Понякога имам чувството, че през всички месеци, в които не съм се прибирала, е стояла на вратата с надежда да ме види.

ТЯ е от тези жени, които не говорят за чувствата си, не изказват емоции, но любовта им извира и се лее като река в пълноводие. Когато ходи по улицата, пръска чар и светлина. Подава положителен заряд на всеки, който я доближи.

ТЯ не се примирява, не се страхува да поема рискове. Не се оплаква. НИКОГА. Това я прави психически непоклатима. Устойчива на всеки силен вятър. А бури в живота ѝ не липсват. Но ТЯ не говори за тях. А просто се усмихва. Тази усмивка и аз притежавам. Не съм я наследила. Научена съм на нея. От МАМА.

ТЯ не пилее думи и нерви. Често използва култувата реплика „Защо се ядосваш, като ще ти мине?“. Погледът ѝ действа като антидепресант. Чувам гласa ѝ не с ушите си, а с онази част на сърцето, която винаги ще бъде нейна.

ТЯ има приключенски дух. Не хаби дните си. Не се страхува, че ще се намокри в дъжда. Винаги носи международния си паспорт. Ей така, за всеки случай. Обича мириса на пътя и новите хоризонти. Крачи в непознатите земи и граби с пълни шепи от това, което ѝ предлага всяка новост. Носи душа на номад.

ТЯ не иска да притежавам нейния характер. Бяга от това да бъде модел за подражание. Учи ме на ценности, учи ме да мечтая и да градя свой собствен свят. Но така и не успя да ме научи да се справям без нейната подкрепа. И, независимо дали желае или не, ТЯ е моят модел, моят идеал, моят свят, пълен с любов.

А сега, прекрачвайки прага на дома, усещам онзи аромат – на закрила, на нежност, на безграничната любов на една природна стихия, на моята МАЙКА. Но първата целувка не е за мен, а за дъщеря ми. Сега и аз съм МАЙКА и мечтая да напълня със съдържание тази дума, така както ТЯ ме научи. ТЯ – жената на прага – МАМА.

ОТ ТЕБЕ, МАМО
И всички искат да узнаят
От де я имам таз усмивка блага.
Трябва гордо да призная,
че от тебе ми е, мамо.

В бедите как така успявам
сърце да имам винаги голямо,
страховете си назад оставям
и туй от тебе ми е, мамо.

Болка да преглъщам, без да плача,
за помощ търся само твойто рамо.
Нагоре и напред без свян да крача,
ето че и туй от тебе ми е, мамо.

Децата си човеци да направя,
сега за мен е важно само.
Майчин дълг да не забравям
и туй от теб да ми е, мамо!

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.