След като завършва НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, Ива Тодорова започва професионалния си път на актриса на сцената на някои от най-големите театри. После животът така се завърта, че актьорската професия за известен период остава като много ценно и специално занимание, което тя отказва да хаби с компромиси.
И може би това решение ѝ позволява лукса да се върне след време на сцената с още повече хъс и страст, този път в моноспектакъл, написан и изигран от нея. Така се раждат “Приятно ми е, Ива!” и “Ива е онлайн”. И двете са фурор – и сред публика, и сред критика.
Днес ни е особено приятно да видим Ива Тодорова в Майко Мила – точно седмица преди големия стендъп женски празник на 7 март в зала 1 на НДК. Ива е една от седемте страхотни жени, които ще вземат участие в ONE NIGHT STAND. Заедно с нея на сцената ще се качат Красимира Хаджииванова, Letiashtata Kozilla Erato (Елисавета Белобрадова), Оля Малинова, Радосвета Стаменкова, Алекс Раева и Мария Силвестър.
Сигурни сме, че ще ни спукат от смях. Всъщност на това разчитаме. Защото във времена като тези не ни остава нищо друго освен да сме заедно и да имаме на какво и за какво да се посмеем. Точно толкова просто е.
Приятно ни е, Майко Мила! И много се радваме, че сте тук, защото искаме да ви питаме много неща. Първото е как си представяте да се качите на сцената на One Night Stand с една сюрия други жени, сред които депутатка, собственичка на винен бранд, сексоложка… Как ще се чувства една професионална актриса в тази компания?
Именно заради тази сюрия приех поканата да участвам. Трудна ми е задачата, защото непрофесионалните актьори нямат щампи и професионални деформаци. Може би носят деформациите на своите професии, но са спонтанни актьори и именно това е важно за добрия стендъп.
Аз се чувствам добре във всяка налудничава, неформална, разнородна, развиваща, увеселителна компания. Мисля, че на такава съм попаднала в момента. В първия час по актьорско майсторство проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев ни казаха да отидем в зоологическата градина.
Трябваше да стоим дълго пред клетката на някое животно, да изучим по поведението му, инстинкта и логиката, които стоят зад това поведение, за да можем после да НЕ го имитираме на сцената, а да се превърнем в това животно. Да мислим като него.
След това правехме етюди, в които различни животни се срещаха на сцената. Няма да ви описвам каква прелестна идиотщина бяха часовете ни, нещо такова предвиждам да се случи на 7-и март.
В един момент кариерата ви прави остър завой и ви пуска в света на маркетинга и рекламата. Разкажете ни за този период и за тази промяна. Как си позволихте да не ви липсва сцената?
Актьорската професия е велика, аз затова не се ожених за нея, не я превърнах в ежедневие, а я пазех ексклузивна, като вечен любовник… Ожених се за самия живот, с безбройните му професии и възможности.
Разбира се, че ми липсваше сцената, просто реших да не правя компромиси там. В театъра съм правила това, което ме вълнува, а пари съм изкарвала от други професии – учител, рекламен директор, барман, преводач, журналист и т.н.
Какво за вас е стендъпът и как го открихте?
Много от стендъп комиците са ми били скучни, но има такива, които ги гледам по 100 пъти и пак се смея. Майсторите в стендъпа са циници, а за да си циник, имаш много изострена чувствителност, наблюдателност и любов към живота. Но и състрадание. Според мен това ни отличава от машините.
Разбираш проблема, но не го осъждаш, а го наблюдаваш, обясняваш, пропадаш в него и се смееш. Прекрачваш граници, които всеки наум си позволява да прекрачи, но на глас – именно стендъп комиците си позволяват.
Когато създадохте първия си спектакъл “Приятно ми е, Ива”, представяла ли сте си, че той ще бъде описван като “театралното събитие на годината” и ще спечели някои от най-важните награди в страната?
Не, но се радвам, че стана така. „Приятно ми е, Ива!” е едно от големите събития в живота ми, по него ми направиха ректификация и ми откриха асцендента. Какво означават тези думи ще разберете от Оля Малинова. Сега ви каня на „Ива е онлайн” пак в Театър 199, режисура Стоян Радев.
Благодарим, ще дойдем, разбира се. А каква е разликата в това да играеш текст, написан от друг, и да играеш собствения си текст?
Когато работиш с класическа драматургия, ти знаеш, че това е признат, завършен, понякога гениален текст, който казва нещата ясно. Условията на сцената, на живия театър утвърждават текста с времето. Ти нямаш това време, тези десетилетия, столетия.
Когато работиш върху свой текст, си трескав, непрекъснато го поправяш. Научаването му става много трудно, защото всяка дума може да бъде подменена с по-добра. Непрекъснато си нащрек. Тази будност и спонтанност е вдъхновяваща.
Колко е важно да бъдеш сериозен знаем. Но колко е важно да бъдеш смешен и защо?
„Има само едно нещо, което обичам повече от това да се смея, и то е да карам другите да се смеят”, казва Еди Мърфи. Нямам какво да добавя.
А защо понякога най-трагичните неща могат да са и най-смешни? Къде минава границата?
Между трагедията и комедията не минава граница, а време.
Билети за ONE NIGHT STAND 2022 можете да откриете в мрежата на Eventim, както и на касите на OMV, Orange, Технополис, На тъмно и Office 1 Superstore.
А след това директно се телепортираме на афтър партито в Carusel Club, за да си продължим, както трябва.
Още информация за събитието можете да откриете на страницата на Три жени на микрофона във Фейсбук.
Може би ще харесате
Още от Жените могат всичко
Диана – енергия и маркетинг за трима
„Никой не разбира от маркетинг”, твърди Диана, която всъщност разбира точно от маркетинг. И написа книга по темата. Тя разбира …
Любов от първо пързаляне
След броени дни в София ще се проведе първенство по хокей на лед. Да, далеч е от блясъка на олимпийските …
Да осъдиш еврошампион, защото не ти плаща, докато си бременна
Капитанката на исландския национален отбор по футбол Сара Бьорк Гунарсдотир спечели делото срещу бившия си клуб Лион. Тя осъди многократния …
