Инатът и други филми на ужаса при тригодишно дете

В древна Индия казвали: „До петгодишна възраст детето е вашият цар. От пет до десет – твоят слуга. От десет до петнадесет е брат ти. След което – вашият приятел или враг, в зависимост от това как сте го отгледали“. Звучи добре и предвид колко деца са отгледали там – сигурно е така. Но… в горната мъдрост много технично е пропусната възрастта от 3 до 4 години. Която може да се нарече филм на ужаса.

Реакцията на родителите на 3-годишнo дете в криза е много важен въпрос. То непрекъснато проверява границите на позволеното и често това води до неадекватни реакции от родителите. Опитвайте се да бъдете спокойни във всяка ситуация и дори да е много трудно – контролирайте се. Знаем, че е лесно да се каже, но то това ни остава – поне да си го кажем.

Кризата на трите години

Инатът, протестите, истериите и тръшкането са чести прояви в тази възраст. До вчера сладко и послушно, бебето изведнъж се превръща в тиранин, изпадащ в истерия без причина.

Три години е възрастта, в която детето иска да се чувства голямо и независимо. Това е времето на откритията, на пробуждането на фантазията и осъзнаването като личност. Ярко изразена черта на този период е въпросната криза на трите години. Тя може да се прояви по различни начини, но основните „симптоми“ са непрестанен инат, негативизъм и своеволие.

Детето отказва да си легне, не иска да се облича, да прибира играчки. Крещи и тропа с крак, ако родителите му не изпълнят някоя от молбите му.

Често това поведение на детето хваща неподготвени възрастните. До вчера с удоволствие е изпълнявало всички прости задачи и изведнъж започва да прави всичко наопаки – бяга, когато се извика името му, съблича се, когато го помолят да се облече. Понякога изглежда, че е забравило всички думи с изключение на „Не“ и „Не искам“. Незнаейки как да реагират на детските истерии и демонстративно неподчинение, родителите изпадат в ужас. Съвсем нормално.

Детето се противопоставя на възрастните и престава да изпълнява техните изисквания, стремейки се да прави обратното, не само в неподчинение към родителите си, но често и в свой ущърб. Например, майката кани детето на разходка, то се съгласява, но изведнъж категорично отказва.

През този период детето на всяка цена се опитва да придобие независимост и да се утвърди. То настоява за равенство, по различни начини протестира срещу зависимостта от родителите си. Възрастният не бива да пречи на независимостта на децата. Детето расте, защитава „своята независимост“, правото си да действа според собствените си решения.

Ревност

Когато в семейството има и други деца, те са принудени да „споделят властта“ с брат си или сестра си. Често тази ситуация не устройва детето и то започва да се бори за власт с всички сили. Ревността може да се прояви открито: децата често се карат, сбиват се. Но се случва и така, че пред родителите детето се стреми да се покаже от добрата страна и заявява, че обожава брат си.

В действителност обаче детето е разкъсано от вътрешни противоречия. За да не се случи това, родителите трябва да са чувствителни към нуждите на всяко дете. Намерете време и не забравяйте да обърнете внимание на всяко дете. А тук може да прочетете още доста по темата.

Пикът на капризите

Инатът се изразява в желанието на детето да действа по свой собствен начин, противно на разумните аргументи. Разбира се, инатът има върхове и спадове, като пикът е между 2,5-3 години. Упоритостта трябва да се разграничава от ината – едното е да си постоянен, концентриран и абсолютно несъгласен да се откажеш, другото е да държиш на своето, защото така. (И инатът понякога помага, но засега не им го казваме.)

Възрастните трябва да научат детето как да действа в този случай, а не да го притискат в ъгъла със своите изисквания. Разбира се, можете да „спечелите битката“, като накарате детето си да изпълни каквото искате. Но това ще доведе единствено до повишено напрежение и, вероятно, до истерия. А и то може да научи този начин на поведение и в бъдеще да действа точно така.

Задачата е не да се изкорени инатът, а да се превърне в постоянство. Насочете дейността на детето в правилната посока.

Как е добре да реагират родителите

На първо място, не се съсредоточавайте върху лошото поведение на детето. Не се опитвайте да го пречупите. Това няма да доведе до нищо добро. Но недейте и да прощавате всяко поведение. Опитайте да насочите вниманието му към нещо друго. Например, предложете му да прочете любимата си книга или да играете заедно.

Разбира се, ако детето вече е достигнало върха на истерията, това няма да работи. В този случай просто трябва да изчакате изблика на детски гняв да отмине. Ако сте у дома, твърдо кажете на детето си, че ще говорите с него, когато се успокои и ще се занимавате с вашата си работа дотогава. Останете спокойни, колкото и да е трудно. След това му обяснете, че го обичате много и точно затова съвсем приятелски му казвате, че нещата не се постигат с тропане на крак.

Ако истерията е на улицата или в магазин (децата обичат да се тръшкат пред широката общественост), опитайте се да го лишите от зрители. Пресечета улицата и минете на празния тротоар или излезте от магазина.

Полезно е и да избягвате ситуации, в които детето може да каже „не“. Не му давайте директни указания: „Облечи се, сега ще се разходим“, а създайте илюзия за избор: „Искаш ли да се разходим на двора или в парка?“, „Отиваме ли да играем в пясъчника, или да се полюлееш малко?“ и т.н.

Ако детето не иска да яде

Създайте игрална ситуация и предложете да нахраните котето, мечето, куклата.

Ако детето беснее, а сте сред непознати

Обърнете му внимание, хванете го за ръка и го отведете настрана, където ситуацията е по-спокойна. Опитайте се да превключите вниманието му: „Виж какво имам!“ Дайте му нещо интересно, с което да се занимава.

Ако детето се инати

Опитайте се да не му се карате, защото това го засрамва, което ще задълбочи нещата. Изчакайте малко и пробвайте отново с отклоняващи вниманието тактики.

Как да говорим с дете в криза

Комуникацията с дете по време на криза (независимо дали става въпрос за дете на една, на три или на тринайсет години) е изкуство. Основното е да разберем и помогнем на детето навреме, защото то има нужда от нас.

Забраните трябва да са малко и завоалирани. Замажете всяко „не“ с алтернативно „може“. Например, детето посяга към очилата на баба си: не му казвайте, че не може. Подайте му да ѝ ги занесе, помолете го: „Занеси очилата на баба си, моля“.

Краят на кризата

Кризата на трите години се разрешава от прехода на детето към игрални дейности. Ако желанията надхвърлят възможностите му, е необходимо да се търси изход в ролевата игра. Научете детето си да играе „възрастен“, като влезе в ролята на мама, татко, лекар, продавач и т.н. Покажете му прости действия, които то може да възпроизведе. Играйте до детето си, то с удоволствие ще ви имитира.

Отнасяйте се към детето си като към възрастен член на семейството и бъдете толерантни към него. Все пак то не разбира какво се случва с него и не може да се контролира. Затова опитайте да влезете в неговите обувки.

Не забравяйте да го похвалите за добро поведение и да насърчите независимостта. Това ще спомогне за изграждането на положителен образ.

Кризата на 3-годишното дете е естествена необходимост. То иска да тества, да затвърди волята си и собствената си значимост. Това е жизнен етап, без който не може да се формира на личността му.

Post Views: 2,738