Георги Блажев. Писател, мастършеф зад кадър и начинаещ баща

Георги Блажев, на 31, щастливо женен (по думите на съпругата му). Няма плочки, но е с добро сърце. Предпочита да е обратното.

Работи като телевизионен редактор, част от екипа на „Мастършеф“, „Фермата“ и „Стани богат“. Бил е автор в най-големите мъжки списания у нас – Playboy, MAXIM и Men’s Health. Обича пица, сериали, Ювентус, книги за Втората световна война, Рики Джървейс и да пише.

Няма шега, която Георги Блажев не би казал, стига да е смешна. Редовен автор в проекта „Пощенска кутия за приказки“, с една книга зад гърба си.

Понякога му пишат фенки, но по-често му пише майка му. Не се наспива особено заради предстоящото раждане на първото му дете и спектакъла „Мило, блъснах колата“, по който работи от началото на годината.

– Здравейте, господин Георги Блажев или за по-кратко Георги. С голям кеф ще ви представим на аудиторията на Майко Мила. Но нека първо ви попитаме кой сте и как се стигна до там да давате интервюта?

Всичко стана много бързо. Както си лежах в матката, някаква жена ме издърпа навън, удари ме по гърба, после в детската имаше само зелен боб, Ани ме харесваше, но аз ѝ казах, че харесвам камиони, паднах с колелото, не станах спортист, разбрах, че всички ще умрем и не бива да се взимаме сериозно, появи се Facebook, някой ме нарече „писател“ и ето ме тук. Иначе, ако трябва да отговоря на конкретния ви въпрос, в Рейкявик е адски студено през януари.

Да научиш хората да говорят кратко, ясно и стегнато

– Телевизионен редактор в едни от най-гледаните формати звучи като работа мечта. Разкажете малко повече, за да си представим какво е да се снима популярен формат като „Мастършеф“. Кое е най-трудното?

Да работиш в телевизия е изключително впечатляващо. Но само за катаджиите, когато те спрат в нарушение. „И какво правим сега с тази блъсната сърна и малкото ѝ? Ааа, вие сте от „Фермата“… Яска, дай найлонови чували и белина, не е нужно да раздухваме случая. Човекът просто е бързал. Айде, лек път, и поздрави на Иван и Андрей.“

Най-трудното на работата в риалити е да научиш хората да говорят кратко, ясно и стегнато. „Мастършеф“ е динамичeн формат, с много екшън и бърза смяна на кадри, и изказът на участниците трябва да е съобразен с това.

Например, правиш сос Холандез и той се пресича. На теб ти идва да кажеш „Изпуснах соса, обаче случват се такива неща, не е болка за умиране. Животът продължава. Важното е да сме живи и здрави.“

Тук се намесвам аз (Георги Блажев) и изречението търпи леки промени: „Току-що прецаках най-скъпия сос в историята. Тази грешка ще ми струва 100 000 лв. и всичко, за което някога съм мечтал.“

Старая се да участвам в проекти, от които няма да се срамувам. За съжаление, на хората все още им се гледа как Божинов и Мис Тигрова решават судоку в джакузи, но е хубаво телевизията все пак да възпитава вкус.

Не съм от „тежкарите“, които пишат с уиски в ръка

– Пишете за Пощенска кутия за приказки и, доколкото знаем, обожавате да го правите. Я сега ни разкажете за работата си там.

Творческият процес по създаването на съдържание за Кутията е твърде сложен и специфичен, за да го разберете, но все пак ще опитам да ви го обясня. Обикновено Гери Турийска (коя е тя – вижте тук) ми изпраща съобщение “Напиши нещо“ и аз отговарям с „ок“. Понякога слагам и усмихнат емотикон.

След това си наливам натурален сок от банан – не съм от „тежкарите“, които пишат с уиски в ръка – и започвам. Щастлив съм, че имам пълна свобода и Гери дори не преглежда текстовете ми. У дома не ми се доверяват да пусна прахосмукачка, но на тази сцена се качвам въпреки риска да се съблека гол или да подема кампания за вдигане на паметник на Хайнрих Химлер в Шумен.

– И сега, да си дойдем на думата. Ще имате бебе. Съвсем скоро ще ви се роди първото дете. Как е? Как е да чакаш бебе?

Винаги съм се подигравал на родителите, които размятат снимки на децата си в лицата на другите. Ако детето е отвлечено и обявено за издирване, разбирам, тогава има полза. „Не, госпожо, за първи път виждам това момиченце. Надявам се да го намерите.“ Вече знам, че ще съм точно такъв родител.

Радвам се на корема на Кристина (жена ми), сякаш в него е скрито Панагюрското съкровище.

Четох, че бебетата разбират какво им говориш, затова се съобразявам. Любимите ми поздрави са: „Виена е столицата на Австрия“ и „4 х 4 = 16“. Нищо сложно, не искам да товаря детето с високи очаквания отсега. На този етап ми се ще само да е живо и здраво и да спечели Нобелова награда.

„Всичко ще бъде наред“

– Дайте съвети на мъжете, които тепърва ще минават с жените си през етапа на бременност. Защото когато жената е бременна, всички са бременни в някакъв смисъл.

Вземете карта на града, в който живеете, и оградете с кръгче по-добрите сладкарници, пицарии, баничарници, дюнерджийници, индийски и тайландски ресторанти. Има ли вкусна храна, жената е спокойна.

Винаги щом се разплаче, а повярвайте ми, тя ще се разплаче, пъхнете в устата ѝ голяма вилица торта, кашкавал пане, миди или каквото там обича.

Научете се да повтаряте репликата „Всичко ще бъде наред“ на няколко различни езика. Бременната жена има нужда да го чува често. Не подценявайте страховете ѝ, не се дразнете на настроенията ѝ.

Аз лично никога не съм имал човек в корема си. Имал съм две порции дроб сарма и чувството не е никак приятно. Представям си през какво минава тя.

– Страх ли ви е?

Изобщо. Предстоят ми прекрасни неща и страхът е последното чувство, с което искам да ги посрещна. Да, подочувам, че когато станеш родител, не ти остава време да спиш, да пътуваш по света, да играеш голф или да завладееш Полша. Неслучайно Хитлер е нямал деца. Иначе щеше да стане следното: „Ева, отивам да завладея Полша. Ще ти донеса магнитче.“ / „Абсурд, аз това бебе сама ли ще го гледам? Зърната ми са разранени, кисела съм и ми се излиза. Никъде няма да ходиш.“ И бам – 70 милиона души още щяха да са живи!

Но не, не изпитвам страх. Напротив, откакто завършихме детската стая, с жена ми обичаме да седим в нея и просто да се усмихваме. Е, от време на време карам плюшените играчки да правят секс, но това е по-силно от мен.

– Как смятате да се включите в гледането на детето? Ще бъдете ли от онези мъже, които „трябва да се наспят, за да могат да идат на работа“ или ще подкрепите жена си?

Лицемерно е да правя гръмки речи, преди да съм сменил дори един памперс, но си мисля, че ще съм грижовен баща. Какво може да е по-важно за един мъж от това да осигури комфорт и шоколад на любимите си хора? Ще го гушкам, ще го преобличам, ще пазя кучето да не го изяде и ще му разказвам защо италианската Серия А си остава най-великото футболно първенство на света. Нямам търпение.

През цялото време една мисъл не ми дава мира: „Как така съм толкова схванат в ръцете и не мога да сгъна една тениска, обаче с пениса си създадох нещо толкова съвършено?“ Предполагам, че това е чудото на живота.

„Не сега, боли ме глава“ отпадна безславно

– Разкажете ни за новия си спектакъл „Мило, блъснах колата“.

С „Пощенска кутия за приказки“ отдавна искаме да направим нещо, което се доближава повече до театъра. Да изненадаме публиката и да намерим нови начини да я разсмиваме. В рамките на час и малко, проследяваме отношенията между мъжа и жената – от Адам и Ева, през Цезар и Клеопатра, та чак до Володя Стоянов и Джулиана Гани.

Търсим разликите между двата пола във вечни теми като хранене, секс, забавления, паркиране и поведение в социалните мрежи. Заглавието го избрахме заедно с Гери, защото е най-кратката форма на конфликт между мъж и жена. „Не сега, боли ме глава“ също беше в надпреварата, но отпадна безславно.

– А сега подробности – кога, къде и как да го гледаме?

Премиерата е на 23 февруари, събота, в „Бар Петък“, от 18:30. Билетите бяха разпродадени само за 4 дни и искам да благодаря на всички, закупили си билет, за големия интерес. Предстои да обявим втора дата за София, най-вероятно в края на март. Планираме и турне в провинцията, където хората са жадни за култура и винаги реагират топло на четенията на Кутията. В ролите на Адам и Ева всеки път ще виждаме различни актьори, което ще прави преживяването различно и уникално.

– И последно – три любими, любими неща.

Просеко. Жена ми. Точката в края на дълго мислен разказ.

Post Views: 9 567