Георги Блажев и опитът да оставиш нещо повече от смешен статус в социална мрежа

Георги Блажев изниква на хоризонта в Майко Мила с втората си книга „И заживели обидено“ (изд. Пощенска кутия за приказки), която съдържа цели 18 хумористични и (често) политически некоректни разказа, които искат да ни разсеят от всекидневните трагедии и да ни дадат някакво време извън тях. Ето какво ни каза той за книгата си и за причините изобщо някой да иска да пише книги.

– Последно Майко Мила е говорила с Георги Блажев преди 2 години. Какво се промени оттогава за вас?
– Май всичко важно – брой биологични деца (1), брой издадени книги (2), брой успешно направени бърпита (7), брой левкоцити (нямам представа колко са, но все са мръднали нагоре или надолу). Започнах нова работа като панелист в предаването „На кафе“ и всяка сутрин едно мило момиче на име Силвия ми слага фон дьо тен, за да изглеждам така, сякаш ям достатъчно плодове и зеленчуци. Хората по улицата ме заглеждат, но аз все още не мога да свикна, че причината е, че ме дават по телевизията, и в първия момент се чудя дали съм изцапан, или им дължа пари.

– Как и защо намерихте време за втора книга и преди да се окаже, че сте номер 1 сред най-продаваните автори в „Хеликон“ в последната седмица на март, изобщо мислехте ли си, че ще има кой да я чете?
– Ако не друго, то 2020-та даде на всички ни точно това – време. И докато повечето хора го използваха, за да се научат да готвят (не, наистина, понякога имам чувството, че съм единственият човек в Инстаграм, който не може да приготви домашен локум и веган майонеза от кашу), аз събирах истории. Дори превърнах собствения си сблъсък с Covid-19 в дневник и го поместих в книгата. Относно успеха ѝ – аз съм скромен човек от провинцията и като такъв ще ви кажа, че книгата е номер 1 не само в „Хеликон“, но и в „Сиела“ за първата седмица на април.

– Изобщо какви са причините, поради които човек иска да напише книга? Дайте пет.
– 1. Покупка на лек автомобил. 2. Екскурзия в страна, по-далечна от Румъния. 3. Его. 4. Нежелание да спортува, превръщащо всичко друго – от разглобяване и повторно сглобяване на напълно здрава пералня до написване на книга – в много атрактивна опция. 5. Опит да остави след себе си нещо по-трайно от смешен статус в социална мрежа.

– Каква книга е “И заживели обидено”, на кого я препоръчвате и кой трябва да я избягва много сериозно?
– Преди всичко „И заживели обидено“ е тънка книга. Ще ви отнеме не повече от 4 часа да я прочетете цялата. Тя е за много успешни и много готини хора, които нямат свободно време от всички готини неща, които правят, и затова търсят четиво, което, отворено на произвoлна страница, ще им поднесе нещо ГОТИНО още на 10-та секунда. Както казва моят издател Гери Турийска, „в тази книга всяко изречение е виц“. Имайте предвид, че тя изкарва пари от цялата работа, така че сте длъжни да подложите думите ѝ под съмнение. На втория ви въпрос, кой трябва да избягва тази книга, много сериозно, ще отговоря така: „Насекомите“.

– Ако искаме да ви обидим, как най-добре да постъпим – посъветвайте ни?
– Извикайте ме да играем футбол на малки вратички, погледнете ме пренебрежително и кажете „Tи ще си вратар“. Или направо ме пратете да ви купя солети и напитки, за да се подкрепите след мача.

– Как се подписват 2100 книги за една нощ и кому е нужно всичко това?
– Преди да пуснем книгата в ozone.bg, Гери ми каза, че обикновено на предварителна продажба се купуват около 300 бройки. Съответно, аз реших да направя жест към читателите и да им обещая, че ще подпиша всяка една от тях. Когато разбрах, че сме продали 2100 книги, първата ми реакция беше съвсем естествена: „Копеле, ще карам BMW!” След това си дадох сметка каква тежка нощ ме чака, но обещанието си е обещание. Подписването продължи 12 часа и половина и приключи в 04:30. Прибрах се, изкъпах се и почти веднага заминах на жив ефир в „На кафе“. Както се казва – деца, моля ви, не правете това у дома си.

– С какво се занимавате в момента и какво да очакваме от вас в близко бъдеще? Един вид питаме за бъдещите творчески планове.
– Покрай изявите в телевизията ми се отварят много врати, и то автоматични. Онзи ден ми звънна Ваня Щерева и ме попита дали искам заедно да напишем новия моноспектакъл на Виктор Калев. Гледам и се радвам на Виктор Калев от дете! Какво значи „дали искам“?! Доскоро не ми се случваха такива неща. Благодарен съм. Искам да продължавам да разсмивам, било то от телевизора, от телефона или от страниците на книга. Мисля, че това е, което мога да дам на хората. Локум не ми се прави.

Facebook коментари