Преди известно време Антони Христов и Милин Джалалиев решават да създадат академия за разработчици на игри, тясно свързана с гейминг индустрията, която със своите нужди да определя цялостното обучение и преживяване на студентите.
И двамата са с впечатляващи биографии – Джалалиев в рекламния свят като управител на Saatchi & Saatchi, а Христов като аниматор в Холивуд, с 18 години зад гърба си като арт директор в Pixar.
И сега обикновено следват някакви уточняващи неща защо идеята не се е реализирала в първоначално замисления ѝ вид, обаче тук няма да е така, защото ARC Academy е един безкрайно симпатичен 3-годишен факт.
Не само че създават точно такова място, каквото си представят, но и успяват да го организират по гъвкав начин, за да може да следва всяка промяна в гейминг индустрията. Днес програмата на ARC Academy е много по-концентрирана и холистична и много по-изчистена като концепция, както казват Антони и Милин, а след още 3 години вероятно ще е още по-добра. Това се случва с реален опит и с реални обучителни казуси, а не на хартия.
Основната философия на академията обаче няма да се промени – да свързва гейм индустрията с хората, които искат да работят в нея. “Философията е в корените на академията от самото ѝ създаване, защото основната ѝ логика е, че си партнира с гейм студиата на ниво създаване на програма, лектори, обратна връзка, представяне на проекти и възможност за реализация”, разказва един от съоснователите на ARC Academy Милин Джалалиев. “Първите завършили студенти вече са факт. Осем от тях вече работят в гейм студиа. Във всяко от водещите студиа вече има хора, завършили нашата академия”, подчертава той.
А какво трябва да правиш и какъв трябва да си, за да завършиш ARC Academy? Отговорът на този въпрос е лесен: трябва да имаш талант. Оттам нататък е трудното, защото в гейм инсдустрията има място за различни таланти и за хора с най-разнообразен професионален и личен бекграунд и само от теб зависи дали ще си намериш мястото. “Ние засягаме креативната част като Concept art, 3D Art и всичко, свързано с него, и Game Design, което е сценарият или историята на една игра”, обяснява Антони Христов.
“По принцип в България гейм индустрията се развива сравнително добре и има различни възможности за кариера въз основа на индивидуални нужди и квалификации”, продължава той.
В гейм индустрията може да си и мениджър или продуцент, да се занимаваш с маркетинг и реклама или с business development – все неща, които ги има във всеки друг сектор, само че тук са пречупени през призмата на игрите. И ако този свят ти харесва и искаш да влезеш в него, трябва да се научиш да го познаваш.
“Дали ще си аниматор на 3D artist, concept artist, гейм дизайнер, level дизайнер или в някоя от всички други професии, позиции и роли, които се изискват, академията за Game Dev е много добро място човек да започне своя път към индустрията”, смята Антони.
А Милин разказва малко по-подробно за целия курс на обучение:
“Това е цялостна програма, разделена на 4 семестъра. През първия всеки, който се интересува от създаването на видео игри, може да се потопи по-дълбоко в различните етапи от процеса. Минава се през създаване на концепция на игрите, персонажи, светове, моделиране, анимация, продуциране и всичко около създаването на една видео игра.
Във втория семестър вече има профилиране в 3 основни направления – Game Design, което е всъщност концепцията на играта; Concept Art – създаването на концептуалния арт на една игра; и 3D Art – 3D моделирането и анимацията.
През третия семестър вече се навлиза още по-дълбооко – на ниво отделни роли, съществуващи в едно студио. Има общо 8 събпрофила, които покриват всички роли в създаването на видеоигра и са реални позиции в едно гейм студио.
В последния семестър всички студенти се групират в екипи и се провежда т.н. Game Lab. Целта е в рамките на семестъра да създадат видеоигра или по-скоро ниво от видеоигра. Във всеки екип има различни роли и накрая това ниво се представя пред нашите партньори от гейм студиата и играта влиза в портфолиото на студентите.
В рамките на тези 4 семестъра всеки студент се ориентира какви са ролите и коя е подходяща за него, после навлиза в дълбочина в дадена роля и след това прилага знанията в конкретен проект. Създава и собствено портфолио, което представя пред студиа, така че да може да бъде видян и забелязан.”
И тук е редно да отбележим, че ARC Academy иска да расте, но не прекалено бързо, за да не се разводни фокусът и качеството на преподаването. Затова бройката на приетите курсисти е ограничена, а най-важният критерий (или поне един от тях) е мотивацията.
“В интервюто искаме да видим с кого говорим, какво иска да постигне и дали е точният човек за нашата академия. Много млади хора не са сигурни какво искат да постигнат в живота и опитват различни неща – това не са хората, които искаме да се присъединят към академията. Ние искаме хора, които знаят точно какво искат. Няма нужда да определят отсега позицията, която искат да заемат в индустрията, но е важно да знаят къде искат да бъдат и как искат да допринасят за обществото и кариерата си”, казва Антони Христов. И продължава: “Когато видим мотивиран човек, който иска да се развива – това е най-важното, на което обръщаме внимание. Другите неща се учат”.
В началото казахме, че след още 3 години ARC Academy ще е още по-добро място за гейм девелъпъри и за всички други, влюбени в гейминга талантливи хора, готови да влязат в тази индустрия. Но плановете на Антони и Милин са още по-сериозни. Академията не трябва да е просто добро място за отскок към гейминг бизнес сектора, тя трябва да се превърне в институция. “За да се случи това, има много неща, които трябва да направим, и да продължим в посоката, която сме започнали – да изграждаме все повече партньорства с различните студиа и да поддържаме инициативи, които са полезни за обществото”, смята Милин Джалалиев. Една такава инициатива е GameIndustry.BG – платформа, която ARC Academy поддържа заедно с партньорите им от гейм студиата, и която дава информация за всичко свързано с гейм индустрията.
“Тази година започнахме и работа с училища в България, за да помагаме на децата по-рано да се ориентират кариерно и да разберат какво трябва да правят, за да влязат в гейм индустрията”, продължава с плановете Милин. “След още 3 години искаме да можем да помагаме и на студентите, които завършват академията, и на тези, които още не са влезли в нея, и на други, които на практика нямат пряка връзка с нея, но се интересуват от индустрията. Искаме ARC Academy да им даде всичко необходимо, за да започнат своята кариера в сектора”, споделя още той.
А ето какво още ни разказа Антони Христов в кратък разговор за новите начинания, добрите идеи и свободата да кажеш каквото си мислиш:
– Свикнали сме да чуваме, че в България не може да се направи нищо. Вие се връщате след дълги години в САЩ, за да правите не какво да е, а цяла академия. Още ли сте зареден със същия ентусиазъм?
– Дори съм по-ентусиазиран, защото виждам, че има много повече възможности, отколкото подозирах. Най-голямата ми изненада е колко адекватни и професионални хора има. Обичаме да си плюем страната и бях останал с впечатлението, че тук трудно ще намерим кадри. В момента в академията няма много хора, но всеки един е безценен и е на мястото си, като започна с моя партньор, Милин, който е цяла находка.
В България проблемът е, че много трудно може да се постигне мащаб, защото страната е малка, хората са малко и всичко е малко. Но това не го прави по-малко ценно. Аз не съм дошъл тук, за да забогатявам. Работил съм толкова години в САЩ и в известна степен съм се задоволил лично. За мен това не е целта – целта е да отгледаме тази инициатива като едно бебе и да стане смислено, устойчиво и постоянно.
България е малка страна, но пък това позволява на човек да е гъвкав и не са нужни прекалено много ресурси, за да се започне такъв проект. Може да се направят много хубави неща в България. Имам много познати, които са доста успели и все повече от тях са социално ангажирани. В младите хора има голяма надежда България един ден да стане супер страна за живеене.
– С какво човек подхранва и поддържа във форма ентусиазма си, за да реализира с него идеите си?
– Изражението, очите на студентите, когато научат нещо ново или получат работа – това много поддържа ентусиазма ми. Също и когато хората, с които работя, дават свежи и практични идеи. Иде ми да ги прегърна, защото е гот да видиш как и другите са ангажирани с идеята ти.
Много от нашите хора приемат академията като своя лична житейска мисия – това ни действа много зареждащо. И, разбира се, когато наш студент бъде назначен на работа и ни благодари и продължава да поддържа връзка с нас – това е голямо възнаграждение.
– Как се раждат добрите идеи при вас?
– Аз съм работил във филмовия бизнес много време, Милин – в рекламния. По принцип добрите идеи се случват и се раждат при комуникация с колегите. Дори сега, по време на пандемията, Милин натиска да се виждаме лично и го правим в Тех Парка, където залите са големи и можем да спазваме дистанция.
Защото е много трудно, когато става въпрос за идеи, да се случват по Zoom или Skype. Идеите изискват човек да е там. Добрите идеи се раждат с разговор и в климат, където всеки от екипа чувства, че неговата идея ще бъде чута и никой няма да го игнорира. Така че добрите идеи се раждат от хората, с които си се заобиколил.
– С какво ви се налагаше да свиквате през първите години в САЩ и с какво ви се налага да свиквате сега, в първите години от завръщането си в България?
– Когато отидох в САЩ преди 40 години, през 1981-ва, българите още бяхме диваци. Не знаехме нищо, никой от нас не беше излизал извън страната, не бяхме виждали света. Почти не познавах хора, които са били на Запад – може би един или двама. Не знам дали сегашните българи могат да разберат за какво говоря, защото вече всички сме пътували и сме виждали какво ли не.
Така че на мен ми се наложи да свикна с много неща там – на практика с всичко. Всичко ми беше чуждо и трябваше да асимилирам всяко едно нещо, да го адаптирам, да видя как се прави.
С хубавото много лесно се свиква и човек не го забелязва. Но сега се радвам колко по-свободни сме ние, българите, в България, за разлика от Запада. Човек може да се изкаже свободно, без да се страхува, че ще бъде обвинен и атакуван за каквото и да е.
В момента на Запад се „канселират“ индивиди, култура, абсолютно всичко. Могат да те унищожат за едно криворазбрано изражение. Това го няма в България и се надявам никога да не дойде. Българите са свободни и започнах да свиквам с това. Понякога ми е малко чудно и съм шокиран колко свободни сме да се изразяваме в ежедневието си.
От друга страна, има и негативни неща. Най-трудно ми е да свикна как сме си оплескали сградите например. Това индивидуално саниране, индивидуална дограма, никаква гордост в града…
Не мога да свикна и с боклуците, които някой е хвърлил отстрани на пътя – бутилки, пластмаси. Такава красива държава да имаме и така да сме я оплескали. Според мен не я заслужаваме. Защото това не са един или двама души. Където и да спреш, в която и да е отбивка, по шосетата виждаш как е задръстено от боклуци. Това е ужасен навик.
Трудно ми е да свикна, че не си уважаваме страната. Но се надявам и никога да не свиквам. Това е променената част на България. Преди не беше така. Навремето беше чисто.
– Казвате, че сте се “натъкнал” на анимацията. Как стана това “натъкване”?
– Анимацията беше единственият начин да имам добър живот, защото никога нямаше да стана адвокат или лекар – не съм такъв тип и това не ми беше в картите. Исках да правя нещо креативно. Ако не беше анимацията, вероятно нямаше да бъда нищо. Щях да работя в някой супермаркет или ресторант.
Затова се опитваме да предложим такова образование на младежите в България – защото има много такива като мен, на които не е писано да бъдат лекари, адвокати, банкери или бизнесмени. Просто не ни е в ДНК-то. Ако нямах възможността да се занимавам с анимация, нямаше да имам никаква възможност.
– Как се разви анимационната индустрия, докато бяхте сте част от нея, и на какво ви научи?
– Промени се коренно. Технологията се разви. Научи ме да работя в екип, да изваждам най-доброто от хората около мен, като стимулирам креативността им и ги мотивирам да предлагат идеите си, защото техните идеи са много ценни.
– Спомняте ли си момент или случка, когато ясно изкристализира идеята за създаването на ARC Academy?
– Не беше една случка, а поредица от случки, от които най-важната е срещата ми с Милин и това, че се опознахме. Разбрах, че с този човек можем да постигнем много неща. Той е много логичен, целесъобразен, стегнат и дисциплиниран. От нашето запознанство се роди идеята за ARC Academy.
Какво научихте в годините, откакто съществува академията?
Много неща, но все още съм в процес на учене. Със сигурност се поучихме от определени грешки, които допуснахме в началото, но които, за щастие, не бяха фатални.
Може би ще харесате
Още от Препоръчваме
Мислех, че дъщеря ми е злояда. А всъщност има хранително разстройство
Това е личната история на една майка, на която ѝ отнема 13 години да разбере какъв е проблемът на дъщеря …
Нели и някои последици от тормоза в училище
„Името ми е Нели и съм жертва на пластичната хирургия. Ако не познавате някой, който има пет ринопластики и си …
Мамо, имаш сопол!
Теодора Илиева вече ни разказа за любовния си живот в Tinder. Сега на дневен ред е разказ за дъщеря ѝ, …
