Ела с мен в пещерата. Един ден на праисторическата майка

Ако сте се чудили какъв е бил животът на праисторическите хора, и в частност на праисторическата майка, ето тук има един доста забавен възможен прочит от Мартина Колева.

Мартина, очакваме продължение, защото с този финал историята се заформя като хорър!

Праисторическата майка се събуди от хъркането на праисторическия татко. За щастие, за праисторическото бебе това беше просто бял шум и то продължи да спи. Мисълта как да въведе глутен, при положение че все още не са култивирали пшеницата, тормозеше съзнанието на праисторическата майка за поредна нощ.

Тя попипа пода на пещерата в търсене на смартфона си, за да види колко е часът, но се сети, че няма батерия. Тихо се промъкна до входа на пещерата и по позицията на Сириус спрямо хоризонта прецени, че остават още час и половина – два до съмване. Идеално, ще дремне още малко. Но в това време праисторическото бебе беше усетило отсъствието ѝ и вече се канеше да зареве с цяло гърло. Праисторическата майка смени пелените от кожа на съсел, накърми бебето и останаха така сгушени, докато стана време за ставане.

Праисторическата майка трябваше да ходи до реката да пере пелените от съселова кожа и панталона за лов на праисторическия татко, да одере няколко нови кожи от лова предния ден, да събере, изглади и сгъне вече изсъхналите кожи и всичко това, преди да се събере групата праисторически жени за бране на плодове.

Въпреки че ѝ, се полагаше майчинство 2 години, праисторическата майка заработваше допълнително по няколко часа на ден. На тръгване се зачуди дали да не остави праисторическото бебе на баба му, но бързо се отказа като се сети, че праисторическата баба вече беше заета да гледа останалите внуци, които бяха по-големи: Угу-Бугу III, Бугу-Дугу II, III и V.

Праисторическата баба много се гордееше, че е доживяла до преклонната възраст 39 години и беше отгледала внуци с над 60% успеваемост, ако не броим онези, дето ги изяде мечката миналата пролет.

“Не, не, другите деца са по-големи, сигурно ще го бият”, си каза праисторическата майка и сложи праисторическото бебе в ергономичната раница, помъквайки го със себе си към храстите с малини и боровинки.

– Ооо, какво сладко праисторичес кобебе! – изкоментира една друга праисторическа майка, дошла от съседната пещера. – На колко е?

– На 6 луни. – отговори праисторическата мама.

– И още го кърмиш! Ами то вече нищо няма в тази кърма, трябва да му даваш пържоли! По колко пъти го въргаляш в пепел?

– Ами, не сме го въргаляли още. Според препоръките на Съвета на засега оцелелите (СЗО) не е добре да се въргаля в пепел до 12 луни.

– Ох, вие съвременните майки и препоръките на СЗО, баба ти само СЗО е слушала! А защо го носиш така, не може ли да върви? Гуно-Буго II на 6 луни вече вървеше, пиеше вода от чаша и свиреше на цигулка.

В този дух продължи брането на плодове, докато напълниха кошниците и настроението на праисторическата майка съвсем се скапа. На връщане си мечтаеше колелото вече да беше изобретено, за да може по-лесно да занесе до пещерата бебето и боровинките.

Почти беше стигнала до вкъщи и се зарадва, че има малко време на спокойствие с праисторическото бебе, когато срещнаха праисторическата баба.

– Пак ли е без чорапи и шапка това дете!

“Ами според препоръките на доктор Архифурлакис… Ох, няма значение”, каза си тя. Докато търсеше в главата си дипломатичен отговор, и праисторическият татко се върна от лов.

– Пак ли няма нищо за ядене?…

Post Views: 2,218